Александър Йорданов алармира: По върховете на държавата се завръщат кадри на ДС и наследници на яки комунистически фамилии. Някои от тях влачат след себе си олигархичен шлейф
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чета коментарите относно участието на известни наши спортисти в изборните листи на някои партии. Случаите са различни и не трябва да се подвеждат под общ знаменател. Има кандидати за депутати, които освен терена на спортното състезание друг не познават. Такъв е волейболистът Владимир Николов. Каратистката олимпийски шампион Ивет Горанова в определени "бойни" ситуации може да се окаже дори по-необходима от квесторите в пленарната зала. И двамата са включени в отбора на "прогресистите" на бившия ни президент. В тяхната популярност той е видял шанс за успех на своя партиен проект. И ще ги ползва така, както рибарят употребява своите въдици.
Различен е случаят със Стефка Костадинова. След края на забележителната си спортна кариера тя намери призвание в сфера, която изисква качества и умения характерни за добър политик. Двадесет години бе председател на Българския олимпийски комитет и успя да реализира успешна политика. За този период български спортисти спечелиха 24 олимпийски медали от летни олимпиади, а това е доказателство, както за техния талант, така и за създадената добра организация на работа на Олимпийския комитет със спортните федерации в страната. Не са за подценяване и международните контакти, които Костадинова има в този период.
Всичко това е предпоставка за участие в политиката, за "ново начало" на един достойно извървян професионален път.
Примери за участие на известни български спортисти в политиката има. Лекоатлетът Христо Марков бе народен представител от СДС в 39-то НС. В наши дни популярният автомобилен рали пилот Димитър Илиев само за три години стана два пъти министър в правителства доминирани от ПП-ДБ - това на Николай Денков и сегашното на Андрей Гюров. Известната състезателка по спортна стрелба Весела Лечева бе народен представител от БСП в четири парламента и два пъти министър в служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
А плувецът маратонец Петър Стойчев, който в настоящата изборна кампания ще стартира като "прогресист", вече е бил министър в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. Освен това той има и чин старши лейтенант, като е служил към Центъра за бойна подготовка и спорт на Министерството на вътрешните работи.
Наистина е важно да проследим дали партиите включват в своите листи именити спортисти в качеството им на "ловци на гласове" или защото са личности с амбиция да се докажат и в политиката.
Последните години показаха, че в парламента има доста "боксьори аматьори". Време е да има и такива депутати, които освен да скачат и забиват неспасяемо топката в полето на противника или да играят атрактивно на халки, като Йордан Йовчев, могат да бъдат полезни със своя опит на ръководители на авторитетни институции. Политиката е професия, която изисква знания и всеотдайност, а не е само добре платена прищевка.
На предстоящите избори далеч по-тревожен е друг проблем. И той е, че по върховете на политиката и държавното управление се завръщат чрез лозунгите за "прогрес" и "промяна" кадри на бившата комунистическа и ДС номенклатура, както и наследници на яки комунистически и ДС фамилии, някои от които влачат след себе си и олигархичен шлейф. Това вече не е "прогрес", а тотален регрес.
Затова именно посъветвах бившия волейболен национал Владо Николов да не участва в предстоящата загуба на България. И не се радвам, че партии които дадоха старт на този регрес, а такова е обединението ПП-ДБ, ще се провалят на изборите. Напротив. Съжалявам ги, че тръгнаха по крив път и така дадоха шанс на бившия ни президент да реализира своя партиен проект. Това е голям провал за тях и тяхната "демократична общност". Много по-голям е той от провала им по случая "Петрохан" и участието на техни "кадри" в сегашното служебно правителство.
Аз живях във времето, когато управляваха родителите на тези, които се канят да ни управляват след 19 април. И мога да кажа, че това беше лошо и подло време. Какво ли обаче ще ни донесат днешните "прогресисти" и "промянаджии", ако наистина се съешат коалиционно след изборите, както вече предсказват някои социолози? Не съм оптимист за утрешния ден на България.
Александър Йорданов, бивш евродепутат от ГЕРБ/СДС
