Александър Йорданов: България ще влезе в Еврозоната, а Радев от 2027 г. няма вече да е президент - вдигна гюрултия и хвръкна за Япония
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има неща, за които е излишно да се спори. Давам пример.
В началото на следващата година страната ни ще влезе в Еврозоната. А в края на годината ще се проведат президентски избори и в началото на 2027 г. Румен Радев няма да е вече президент. Прогнозата ми е, че е нормално правителството на Росен Желязков да продължи да управлява.
Това за мен са очевидности, за които е безсмислено да спорим. Но има много други теми и въпроси по които може да се спори. Примерно.
Ще доживее ли руският президент Владимир Путин до края на войната, която започна срещу Украйна? Защото за мен поне е ясно: има Путин - няма мир! Но може да поспорим: ако Путин го няма, дали ще има мир?
За какво друго да спорим? Аз твърдя, че транспортната стачка в София ще приключи следващата седмица. Но това няма да означава, че софиянци са случили на кмет. Мисля, че г-жа Фандъкова бе по-оправна като кмет на столицата ни. А след като три пъти Борисов бе избиран за премиер от представителите на гражданите в парламента- от 2009 до 2021 г., то е ясно, че е бил и добър кмет. Иначе защо ще го избират за премиер и то за цели три мандата? Нали не мислите, че е възможно някоя партия да издигне днешния софийски кмет Васил Терзиев за премиер? И той наистина да стане такъв? Защото аз не мисля, че това е реалистично. Но, моля, възразете ми.
Какво друго? Можем да спорим колко нашенци ще изберат за почивка тази година гръцкото море. Моята прогноза е, че ще са много. Аз обаче си обичам моята Варна и нейните Златни пясъци. И не греша.
Забравих. За политиката на американския президент може да сме на различно мнение. На мен това, че той има мерак да се среща с руския президент ми се струва от тъпо по-тъпо. Голяма излагация ще бъде за него, а и ще посрами своята страна. Ще се изхрачи на величието й. Защото ще се наложи да подаде ръка на държавен глава, който от години заповядва избиването на хиляди, на десетки хиляди, украински деца, майки и татковци, възрастни хора. Нареди също така да бъдат сринати със земята прекрасни украински градове и села. И когато Доналд Тръмп погледне в очите му, какво ли ще види? Страшна яма! Но и тук може да поспорим, защото е редно да се запитаме дали изобщо военнопрестъпниците имат очи?
И си спомням:
Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.
Написал е това поетът Михаил Ю. Лермонтов преди 184 години. Но е актуално. Може би, защото дори у нас си имаме русороби, а наскоро видяхме и мундирите на парада в Москва. Господарите бяха на трибуната, а преданият им народ ги приветстваше.
Що се отнася до нашия "главен мундир", то прочетох, че той се кани да хвърка към далечна Япония. Голяма гюрултия вдигна той у нас и още прахоляк се стели, та дано поне в Страната на изгряващото слънце се поуспокои. За целта му препоръчвам традиционния зелен чай Матча. И сакето помага. Трябва и добре да се храни. Да има сили. Защото върне ли се, не се знае какво го чака.
Впрочем навремето или по-точно преди 32 години, бяхме приети със съпругата ми от Негово императорско величество Акихито и от милата му съпруга Мичико. И досега помня чайната церемония.
Що се отнася до коментарите ми във Фейсбук, то в тях се опитвам да се придържам към казаното още преди 189 години от моя съименник, поетът Александър Сергеевич Пушкин:
"....не чакай почести, обидите презри,
хвалби и клевети приемай равнодушно,
и със глупака не спори."
Александър Йорданов, Фейбук
