Александър Йорданов в ПИК и "Ретро": Как ПП и ДБ се обедениха в ДС (Добрите сили), а всъщност зловещата "Държавна сигурност", новите комунисти
Последвайте ни в Google News Showcase
До петите за две години парламентарни избори остават броени дни.
Спор няма, че България вече е вписана в книгата на рекордите „Гинес“. Изборите у нас се превърнаха във физкултурно упражнение, ходене за здраве и гимнастика на ръцете. Това упражнение подари изпълнителната власт на президента на страната. И де факто, макар и не де юре, България е вече президентска република.
Причината да се заобиколи по този начин конституцията и да се даде реална изпълнителна власт на президента, който би трябвало да има само представителна такава, е повече от ясна. Това е политиката на омраза и конфронтация, която наложиха в българското общество лидерите на партии като ПП, ДБ, БСП и „Възраждане“, както и още няколко по-ситни партии, които обикновено остават извън парламента, но вдигат врява до небесата. Гласност на политиката на омраза дадоха и медиите, което ме кара да мисля и за ниския им морал, но и за добрите им доходи.
Днес две от споменатите партии вече са обединени и тяхната абревиатура ДС (Добрите сили) съвпада с абревиатурата на зловещата Държавна сигурност в миналото. Може и да е подробност, но е факт, че много от „лицата“ на тези две партии са наследници на родители, които усърдно са се трудили за престъпната организация БКП и за нейната охрана ДС. В този смисъл изненада няма.
Каква е целта на тези партии?
Тя е очевидна и вече от две години се реализира. Целта е тоталната дестабилизация на страната във всяка една сфера. Това се постига с чудно единодушие между ПП и ДБ, така че човек може да си помисли, че да направят зло на България за тях е върховно удоволствие.
Едва ли е случайно, че ги виждаме или ухилени по медиите, или с изкривени от злоба лица, но винаги със самочувствието на господари на страната. В същото време гражданите обсъждат инфлацията, високите цени на хранителните стоки, на горивата и енергията, нарасналата неимоверно престъпност, мигрантите, които нахлуват нелегално през южната ни граница и си шетат из България като у дома.
От две години гражданите коментират и крайно неприличното държание в парламента на политиците от „промяната“, арогантността и цинизма, с който общуват с останалите партии. Като изхабени кречетала те повтарят едно и също и особено две имена. Всичко това би било доволно смешно, ако не е толкова тъпо и жалко. И ако не вреди на отечеството ни. Защото е факт, че вече повече от две години България понася вреди от членовете и симпатизантите на партиите, които през 2020 г. се афишираха като протестъри. Единствено президентът потрива доволно ръце. И съм склонен да го разбера. Едва ли някога в казармата му е минавала мисълта, че ще управлява де факто България. Много, много той трябва да благодари на т. нар. протестъри.
Защото именно протестърството от 2020 г. доведе до политическа и икономическа криза страната. Държавата ни задлъжня. Хаосът е очеваден. Младото поколение ще плаща некадърността и алчността на лидерите на „промяната“. Дълго ще се носят като легенди техните „велики“ проекти. Ще остане и споменът за изригналата вулканична омраза. Да, протестърите мразят и това ги отличава от нормалните хора. А непрофесионализмът им е направо крещящ.
Мога спокойно да прогнозирам, защото добре познавам своя народ, че на 2 април коалицията ПП/ДБ ще загуби изборите.
С повече или с по-малко, но ще ги загуби. И причините ще бъдат тези, които пестеливо изброих. Просто хората се измориха да съществуват в безвъздушно пространство. Да нямат никаква яснота за своето и на децата си бъдеще. Да лапат мухите на „промяната“ и същевременно нищо към добро да не се променя в техния живот. Затова и на 2 април българите ще кажат: „Стига! Баста!“.
Парламентарните избори на 2 април ще бъдат спечелени от коалицията ГЕРБ/СДС.
Това е безспорно, освен ако отново „промянаджии“ не настроят, „както трябва“, машините за гласуване. Както ги настроиха за предходните парламентарни избори. Основание за тревога ми дава техният предизборен девиз: „Има как!“. Той ни казва, че има и друг начин освен законния да се спечелят изборите. Този начин е да се осъществи далавера с машинното гласуване. Няма как да има по друг начин „има как“. Дали ще го направят? Като едното нищо ще го сторят. Те нямат скрупули, задръжки, морал. Родово-фамилната им закваска е такава. Затова и ги наричам неокомунисти.
След изборите коалицията ГЕРБ/СДС ще получи възможност да състави правителство.
Неокомунистите няма да са съгласни. Тяхната цел е отново да връчат изпълнителната власт на президента, както го правят вече близо две години, и след като се помотат месец-два безцелно в парламента, след като гудят в джоба някоя и друга депутатска пара, да излязат в лятна ваканция чак до местните избори през есента. Това им е „сценарият“. Не е сложен.
ГЕРБ и СДС са типични десноцентристки европейски партии. Участвали са, макар и в различно време, в извличане на България от блатото, в което я хвърляха периодично социалистите. Но нима трябва тези партии, членуващи в Европейската народна партия, да жертват своята идентичност, като подадат ръка на неокомунистите? Това е труден въпрос, макар че европейската политика се гради на основата на диалога и взаимните компромиси.
От известно време политолози у нас говорят за възможността да се формира евроатлантическо парламентарно мнозинство след изборите и респективно да се състави правителство, което изповядва тези ценности. Същевременно социологията с право им отговаря, че такова мнозинство и правителство е възможно единствено ако коалицията ГЕРБ-СДС участва в него.
Без ГЕРБ-СДС не е възможно не само в следващия, но и в по-следващия парламент да има евроатлантическо парламентарно мнозинство.
А това означава, че без ГЕРБ-СДС не може да има и проевропейско, евроатлантическо правителство. Без ГЕРБ-СДС партии като ПП и ДБ са въздух под налягане, нещо, в което всички граждани се убедиха през последните две години. Което означава, че кризата ще продължи. В дълбоката си същност тя е антиевропейска и определено обслужва интересите в момента на Руската федерация в региона на Югоизточна Европа. И няма никакво значение какво говорят политиците от ПП и ДБ. Фактите ги опровергават.
Доказателство са спуснатите бариери за членството ни в Шенген и еврозоната. Доказателство, както вече обърнах внимание, са високата инфлация, хвръкналите безумно нагоре цени на стоките от първа необходимост, на електроенергията и горивата и на какво ли не още. Доказателство са и простотиите, които постоянно ръсят новоизлюпени политици от средите на „промяната“. Последната изцепка на бившия финансов министър Асен Василев, който си позволи да се гаври с българските учителки, е доказателство за криза и на ума. Доказателство е и младият политически кариерист Божанков, пример за политик от типа „прескочи кобила“. Но това вече са подробности. Мисълта ми е за компромисите. А те са въздигнати в култ в Европейския парламент.
В 16 държави членки на ЕС сестринските партии на ЕНП са управляващи, т. е. участват във формираните в техните парламенти мнозинства. Конфигурациите са различни и поучителни. Партиите от ЕНП участват в управляващи коалиции с либерали, консерватори, зелени и социалдемократи. Единствено се избягват коалициите с комунистическите и на много места с националистическите, както и с популистките партии. За съжаление, у нас партията на Кирил Петков ПП е типична популистка партия, а лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов така и от години не може да обясни каква точно е неговата партия. Впрочем обясни, че тя е „нито лява, нито дясна“. Но не каза каква е. В Европа този номер не минава.
В останалите 10 държави партиите от ЕНП са в опозиция.
Къде сме ние?
Четири български партии членуват в ЕНП, като две от тях са логично в коалиция – СДС и ГЕРБ. Партията „Демократи за силна България“ участва в коалиция с неизяснилата все още себе си „Да, България“ и със „Зелено движение“. Партията „Движение България на гражданите“ е от дълго време извън парламента и там очевидно ще си остане.
Какъв е изводът? Той е само един. Участието на партиите от ЕНП в управлението се постига чрез коалиции. Те могат да бъдат консервативно-християндемократически, либерално-християндемократически и широкоцентристки, с участието на консерватори, либерали, социалдемократи и зелени. Но къде е проблемът? Проблемът е, че у нас тези, които някои медии представят за либералите, са всъщност неокомунисти, зелените и те червеният, социалистите не са социалдемократи, а т. нар. консерватори са със скромно изборно участие.
Същевременно медиите пропускат да информират гражданите, че реално либерална у нас е само партията „Движението за права и свободи“, защото само тя членува в Алианса на либералите и демократите за Европа. С други думи, в България нищо не е като в Европа. Затова и думите на великия Алеко Константинов продължават да са актуални: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“
В този политически контекст и на основата на опита на партиите от ЕНП в ЕС е логично да се очаква след поредните предсрочни парламентарни избори у нас партиите от ЕНП ГЕРБ и СДС да се опитат да съставят самостоятелно правителство, което да бъде подкрепено от партии, които, колкото и да са объркани по нашенски, все пак поне временно можем да приемем като проевропейски и евроатлантически. И така ще имаме коалиционно правителство, подкрепено от коалиционно парламентарно мнозинство. Възможно е това мнозинство да е достатъчно и за промени в конституцията. А партията или партиите, които ще откажат да се коалират с десноцентристките партии ГЕРБ и СДС, практически ще означат себе си като фалшиво евроатлантически, т. е. като политически ментета.
Не съветвам ГЕРБ и СДС да търсят коалиционно партньорство с партии като БСП и „Възраждане“.
Първата от тях не се е разделила със своето комунистическо минало и проруска политика, което особено в наши дни е абсурд, а втората се афишира от самото си създаване като типична прокремълска популистка партия.
Но тогава възможно ли е да се случи широка евроатлантическа коалиция в България с доминиращо десноцентристки профил? Опитът на партиите от ЕНП показва, че няма много начини това да се случи. Или по-скоро има само един начин: чрез политически компромиси. Но това е въпрос на политическа култура, каквато през последните две години не се наблюдава в България. Тази култура винаги е била присъща на СДС, който се създаде като коалиция през 1989 г. от 16 партии и граждански организации, а след това участваше в коалициите „Обединени демократични сили“, „Синя коалиция“, „Реформаторски блок“ и сега е в коалиция със сестринската партия ГЕРБ.
Тази коалиционна култура овладя и сравнително младата за българската политика партия ГЕРБ, която след като през известен период управлява самостоятелно, по-късно осъществи коалиционни управления с „Реформаторския блок“ и с няколко патриотични партии. Затова е похвално, че изхождайки от интересите на страната и дори в ущърб на своите тяснопартийни интереси, както ГЕРБ, така и СДС настояват за коалиционно управление и коалиционно парламентарно мнозинство след изборите на основата на сходства или близост в програми и идеи с други парламентарни партии.
Къде тогава е проблемът и защо продължава да съществува политическата криза у нас.
Големият проблем е в процеса, който някои означиха като „промяна“. Той подмени европейската политика на компромис и разбирателство в името на интересите на гражданите, с модел на конфронтация и омраза, типичен за онзи период от историята, в който бившата ни комунистическа партия афишираше своите идеи за „Голямата промяна“. И естествено последва националната катастрофа. В България това е времето след трагичната дата 9 септември 1944 г. В наши дни т. нар. промяна не само не донесе повече култура в българската политика, повече европейски политически ценности и опит, повече европейска идентичност, а точно обратното: превърна политическото безкултурие в доминиращо обществено поведение, възстанови политически практики и методи на управление, които наивно вярвахме, че са останали назад в комунистическото минало.
В заключение ще повторя, че след поредните предсрочни парламентарни избори България може да има редовно стабилно правителство, подкрепено от солидно парламентарно мнозинство само ако в него участват партиите ГЕРБ и СДС. Всяка друга формула, която би целяла да изолира тези две партии от управлението, само ще доведе до продължаване на дестабилизацията и кризата в страната.
