Александър Йорданов гневен: "Новият модел" обслужва мерака на прорурския ни президент за втори мандат
Последвайте ни в Google News Showcase
"Новият модел" бе изроден преди още да е истински роден. Затова и няма никакво значение дали ще има или не правителство избрано редовно от 46-то Народно събрание. С или без такова правителство е ясно, че "новият модел" обслужва олигархични интереси и меракът на проруския ни президент за втори мандат. В този смисъл той е слугинско-азиатски модел. Това написа в профила си във "Фейсбук" евродепутатът Александър Йорданов. Постът си той е озаглавил "Лъжата: Смяна на модела".
"Кабинетът Борисов -3”, явно е оставило държавата ни в добро икономическо и финансово състояние. Затова и в момента има какво да харчат безконтролно служебните министри. Но агресията, с която те се стараят да изпълнят планът на президента Радев за дестабилизация на България е впечатляваща. Новоговорът „изчегъртване”, с който си служат „служебните” и „протестърите”, стана синоним на вопиюща посредственост, злоба и арогантност", твърди Александър Йорданов.
Ето какво пише Александър Йорданов в социалната мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: ЛЪЖАТА „СМЯНА НА МОДЕЛА”
Като секундарници на стари съветски часовници днес политически тарикати цъкат: смяна на модела, смяна на модела, смяна на модела. Какво всъщност искат да сменят и с какво да го заменят?
Моделът на управление в страните членки на ЕС е един и същ. Една партия печели изборите и управлява сама или чрез коалиция. Тя и нейният лидер изпълняват програмата си. В Европа не е прието управляващите да реализират програмни мераци на парламентарни и извънпарламентарни партии от опозицията. Тя, опозицията, си чака реда и не говори за „смяна на модела”. Защото, ако й дойде редът да управлява, тя ще влезе в същия модел – лидерът начело, а предизборната програма става управленска програма. И това не се нарича статукво, а стабилност, сигурност и предвидимост на развитието на една държава. С този модел и чрез това статукво са успели западните държави, същите, в които днес мнозина българи се натискат да живеят. Те отиват да живеят при познатия модел, при статуквото. Великобритания и Германия са типични примери.
Този европейски политически модел предполага лидерът на победилата на изборите партия да стане премиер на страната. Идеята да се търси някакъв случайник за най-важния управленски пост е толкова екстравагантна, че изключителна рядкост е тя да се реализира в европейска страна.
Три пъти последователно в последните 12 години една партия – ГЕРБ, печели парламентарните избори. И след това постъпваше според европейския модел. Тя намираше подкрепа в парламента за формиране на коалиционно управление и издигаше своя лидер за премиер. С други думи, спазваше „модела”. Лидерът й, поел отговорността за управлението на страната, изпълняваше договорената програма с коалиционните партньори, т.е. управляваше според европейските правила на „модела”. Но възможно ли е да бъдат изпълнени на 100% програмните желания на коалиционните партньори? Естествено, че не е възможно. Защото в коалиция всеки един от партньорите би трябвало да се разпростира според електоралната си черга. Типичен пример затова, докъде може да се простира чергата на коалиционния партньор на победилата на изборите партия, бе участието в правителство на изчезналия по-късно Реформаторски блок.
Тази коалиция, състояща се от пет партии и граждански съвет, на изборите през 2014 г. получи 8, 89% и това бе „чергата”, която тя си изтъка. Победилата тогава партия ГЕРБ получи 32,67%. Реформаторският блок реши да се разпростре извън черджето си. Премиерът Борисов уважи нахалството му. „Реформаторите” получиха 7 министерски кресла от общо 20, т.е. повече отколкото гражданите им бяха позволили с гласовете си. Това бе в нарушение на европейския модел. Не можеш да искаш повече, ако си дал по-малко – народна мъдрост! Ето защо реформаторите можеха да осъществяват само 8, 89% от съдържанието на своите партийни програми. Това е европейският модел – всяка партия се разпростира според електоралната си черга. Но тогава партията ДСБ остана недоволна от европейския модел. Тя бе прозинала за още и още власт, и когато не я получи, напусна правителството и разби Реформаторския блок. Десебарите взеха решението си посред зима в престижния поморийски хотел „Сънсет ризорт”, същият с когото има вземане даване крайната левичарка в Европарламента Клеър Дейли, по-късно подкрепила позорната декларация срещу България известна като Декларацията „Кънев-Йончева”.
На изборите през 2017 г. „реформаторите” се явиха разделени и не само не изтъкаха по-голяма черга, но практически нищо не изтъкаха. Те не успяха да влязат в парламента и се превърнаха в извънпарламентарни партии от които нищо не зависеше. ДСБ, партията прокъсала чергата на Реформаторския блок, с лидер Радан Кънев, получи на тези избори резултат от 2, 54%, макар че се яви в коалиция с още 2 партии. Партията „Да, България” с лидер Христо Иванов, обединена също с две партии, получи 2, 96%. СДС, заедно с партията „Глас народен”, постигна резултат от 3, 14%. С 33, 54%, ПП ГЕРБ спечели изборите. И логично отново приложи европейския модел за съставяне на правителство. Издигна своя лидер за премиер.
Постепенно ДСБ, Зелените и „Да, България” схванаха, че са сглупили и се обединиха в „Демократична България”. Целта бе най-после да изтъкат чергата, преди да ритнат кросното. И водени от неволята измислиха фалшивата мантра за „смяна на модела”. Повече от 10 години Европейската комисия нямаше забележки спрямо модела на управление в България. За нея това бе нормален и познат във всяка европейска страна модел. Но у нас изведнъж се надигна „революционна вълна”, избухнаха „протести”, макар и мижави, както и още по-мижаво „народно въстание”. Изразът „смяна на модела” стана политическа дъвка. Типично по комунистически започнаха атаки срещу върховенството на закона. Атакуван бе главният прокурор Иван Гешев, защото много от олигарсите, които искаха „смяна на модела” се бояха именно от върховенството на закона.
Това са онези мутри на прехода, които натрупаха по лесния начин планини от пари и имоти. Някои от тях бяха задържани и хвърлени в дранголника. Други избягаха в близки и далечни страни. Но на всички тях им трябваха удобни за употреба „нови политици”, за да „сменят модела”, т.е. да овладеят властта. И ги намериха в т.нар. протестърски партии. Не трябва да забравяме и отвратителното поведение на „протестърите” по време на най-страшната вълна от ковид пандемията. Тогава те се държаха просташки, аборигенски. Слава Богу, че правителството, създадено по европейския модел, формира Национален оперативен щаб, в който влязоха ярки професионалисти като професорите Мутафчийски, Кантарджиев, Балтов, Кунчев и др., а имахме и нормален здравен министър. Затова и страната ни посрещна смъртоносната пандемия с далеч по-добре организирана здравна система от редица други европейски държави. Друг е въпросът, че нашенецът е такъв крив човек, че като му кажеш нещо умно да направи, той прави точно обратното. Избира глупавото поведение. Това е народопсихология и от нея спасение няма. На тази народопсихология и на глупавото протестърство срещу „мерките”, дължим и сериозния брой на смъртни случаи в резултат на епидемията от Ковид-19. Духът на отрицанието, комунистическо наследство, завладя голяма част от обществото ни. Предстояха лошите дни.
В борбата срещу европейския модел на управление се включиха нови партии и мераклии за политици - „Има такъв народ”, „Изправи се! Мутри вън!”, „Българско лято” и др. Всички те, заедно с „Демократична България”, се обявиха за „смяна на модела”. Известни български олигарси, т.е. новоизлюпени бизнесмени от комунистическо и ченгесарско потекло, потриха със задоволство ръце, а някои от тях развързаха и кесиите си, т.е инвестираха в инициативата "Смяна на модела". Защото те под „смяна на модела” разбират възможността да се докопат до европейските пари, чрез монтирани от тях на власт политически пионки. Показателно е, че в този период в медийното пространство в подкрепа на „смяната на модела” изпълзяха доста от позабравените кадри на бившата ДС – „експерти” и „журналисти”. Всички те се оказаха разбирачи на „смяната на модела”.
На изборите на 4 април „Демократична България” получи резултат от 9,54%, т.е. изтъка си чердже. Но чрез лидерите си Иванов и Атанасов веднага демонстрира несъответен на този резултат мерак за власт. Победилата на изборите коалиция ГЕРБ/СДС с резултат от 26, 18% постъпи нормално, по европейски – предложи разговори за формиране на коалиционно управление. Но прокремълският ни президент нареди на „протестърските партии” да откажат нормалното, според европейското разбиране за политика предложение, за да може да формира свое „служебно правителство”. Те козируваха и изпълниха волята му. Защото Румен Радев цели само едно: да бъде преизбран за президент и да дестабилизира максимално България. Той друга цел няма, ако приемем, че много трудно в българския парламент би се оформило мнозинство за смяна на модела от парламентарна на президентска република.
Същата дестабилизация целят и "протестърите". И тя е вече факт. Но близо три пъти по-добрият резултат на ГЕРБ/СДС спрямо „Демократична България” бе доказателство, че гражданите си искат европейския модел, а не „смяната на модела”.
Демонизирането на лидера на ГЕРБ и трикратен премиер на страната Бойко Борисов, продължи с нова сила. България бе тласната в остра политическа криза. Затова допринесе и решението на 45-то Народно събрание за промяна на Изборния кодекс. Промени се начинът на гласуване като тенденциозно се пренебрегна европейският опит и се избра този на третия свят, в случая венецуелският. Затова и съмненията, че парламентарните избори на 11 юли бяха манипулирани и фалшифицирани ще останат записани в историята. „Венецуелските” избори бяха спечелени от партията „Има такъв народ” с нищожната разлика от 0, 57% пред коалицията ГЕРБ/СДС. Далеч назад остана „Демократична България” със скромното килимче от 12, 64% , т.е. с резултат два пъти по-слаб от този на първите две партии. ИТН, победилата на изборите партия, веднага влезе в конфронтация с европейския политически модел. Нейният лидер не потърси диалог с останалите политически сили за формиране на коалиционно управление. Той си вирна носа по руски и предложи правителство преди още да са станали известни окончателните изборни резултати. Това проектоправителство веднага бе разконспирирано като мешавица от скучно статукво и некадърна неизвестност, съставено от кукли на конци, зад които прозряхме добре познатото ни олигархично и проруско задкулисие. Номерът с кабинета „Василев” не мина, но предстои да бъде повторен, макар и с някои "нови лица". Защото целта не е променена: смяна на европейския модел.
Кризата у нас е факт. И ако все още не е дълбоко икономическа и финансова, то е защото правителството, което управляваше до 12 май т.г. или както го наричат „Кабинетът Борисов -3”, явно е оставило държавата ни в добро икономическо и финансово състояние. Затова и в момента има какво да харчат безконтролно служебните министри. Но агресията, с която те се стараят да изпълнят планът на президента Радев за дестабилизация на България е впечатляваща. Новоговорът „изчегъртване”, с който си служат „служебните” и „протестърите”, стана синоним на вопиюща посрественост, злоба и арогантност. Голямо престараване пада.
Но вече лъснаха нечистите им помисли и липсата на морал. Стана ясно, че няма да се спрат пред върховенството на закона, за да постигнат целите си. Така „новият модел” бе изроден преди още да е истински роден. Затова и няма никакво значение дали ще има или не правителство избрано редовно от 46-то Народно събрание. С или без такова правителство е ясно, че „новият модел” обслужва олигархични интереси и меракът на проруския ни президент за втори мандат. В този смисъл той е слугинско-азиатски модел. „Смяната на модела” отхвърля европейската демократична традиция и постепенно налага у нас неевропейска и недемократична политическа практика. Тя може да се реализира само с подкрепата на ДПС или БСП, което ще бъде доказателство, че приказките за "борба със статуквото" са от същия идеен гьол родил и мантрата "смяна на модела". Много български граждани ще осъзнаят всичко това постепенно, бавно и мъчително. Но докато това стане олигархичното и прокремълско задкулисие, което дирижира „смяната на модела”, вече ще е напълнило гушите си и ще е успяло да стъжни живота на милиони нашенци. След „смяната на модела” България ще бъде слаба и уязвима, несигурна и зависима. Ще бъде проблем за единството на Европейския съюз и НАТО. Това е лоша национална съдба, която ще ни постигне в резултат на „смяната на модела”.
