Александър Йорданов категоричен: Импийчмънт на Радев е задължителен! Размахалият комунистически юмрук президент и "въстанието" са част от руската хибридна война срещу България и ЕС
Последвайте ни в Google News Showcase
Мащабен анализ като обръщение към българите отправи евродепутатът Александър Йорданов по повод кървавите метежи, за които подстрекава Румен Радев и се оргнизират от щаба на Васил Божков. Демократът е категоричен, че са преминати всички граници на закона, както от въоръжените на улицата, така и от хората, които ги ръководят.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Ето целия призив на Йорданов:
Следя новините и слушам как противници на демокрацията и на конституционния ред в страната, самоопределили се като "въстаници", се жалват, че били пострадали при осъщественото от тях нападение срещу Народното събрание на 2 септември. Те сами определиха акцията, която тогава проведоха като "въстание". Затова е отвратително тяхното хленчене, още повече, че те и водачите им близо месец ни продънваха ушите, че се канят да вдигат "Велико народно въстание". Вдигнаха го. Но дори и най-големите тъпанари сред тях могат да прочетат поне в Уикипедия, че "въстание" означава "организирана, открита и въоръжена акция на дадена съпротивителна групировка срещу властта на правителството".
С други думи - абсолютно незаконно и антиконституционно действие, което няма нищо общо с т.нар. мирни протести. Въстание и мир са взаимоизключващи се понятия.
На 2 септември вечерта въстаниците бяха въоръжени. Вярно, с каквото им бе попаднало под ръце, но...въоръжени! Сега техните ръководители се опитват да пробутат тезата, че едни са били въоръжените „въстаници“ и тях те наричат "провокатори", а повечето са са били само мирни "въстаници", т.е. зяпачи.
Това е поредната манипулация, която лицата от т.нар. Отровно трио и не само те правят в опит да се измъкнат от наказателна отговорност. И не само защото с каквито се събереш, такъв ставаш. А на 2 септември се бяха събрали типове държащи в ръце "прости тояги“ и „шопи със сопи“.
След което, чели сме тази известна поема, заплющяват "луди куршуми-олово" и "топове като зинали слонове". И първите "паднаха в кърви". Но така е в литература. А днес, в реалния живот на демократична България, достойната българска полиция и жандармерия проявиха изключително самообладание и до тъмна доба устояваха на въстаническите нападения. „Въстаниците" наистина налитаха като диви зверове. Всички те бяха дошли на площада по призив за участие във "въстание", а не за "мирен протест", както сега организаторите и ръководителите на метежа увъртат, за да се изсулят от наказателна отговорност.
Но колебание не трябва да има. Защото техният призив не бе за мирна демонстрация, манифестация или митинг. Ако бе така, тогава проявата на толерантност към тях би била логична.
Но можем ли да си представим каква би била реакцията на властите в Германия и Франция например, при открит призив за „Велико народно въстание“? Виждали сме многократно, че в тези демократични държави дори и при мирни демонстрации, но при всеки опит за агресия от страна на участниците в тях, следва прилагане на сила - влизат в действие полицейските палки, сълзотворните гранати, водните оръдия. Моментално започват арестите. В България полицията стоически се отбраняваше, понасяше хули, унижения, раняващи удари.
Така с толерантното си поведение спрямо „въстаниците“ българското правителство и конкретно служителите на Министерството на вътрешните работи, демонстрираха изключителна демократична култура и толерантност. Нещо повече. Те изтърпяха близо два месеца противозаконните действия на метежниците, изразили се в блокиране на възлови кръстовища в столицата и терор над мирни граждани. Но всяка толерантност би трябвало да свърши там, където се сблъска с „въстаническа“ агресия.
Свободата не е безгранична. Всяка свобода свършва там, където се нарушават законите и правата на останалите граждани. Затова отдавна е време миролюбивите и толерантни действия на полицията и жандармерията да останат в историята. Време е всички организатори и ръководители на "въстанието" да бъдат задържани и подведени под наказателна отговорност, според действащите закони в европейска България. Тяхната вина е описана много точно в чл. 95 - "Престъпления против републиката", на Наказателния кодекс, който гласи: "Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участва в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна."
Прости ли им се днес, утре те ще станат още по-нагли и действията им ще бъдат още по-противозаконни. Така е било неведнъж в историята ни. Царят е помилвал комунисти терористи, правителството на достойния проф. Богдан Филов им е прощавало и то във време на световна война, полицаят Гешев ги е ожалвал дори, но след това "въстаниците" са били безмилостни. Само за няколко месеца те избиват близо 30 000 български граждани, елитът на българската нация, отварят концлагери, съсипват живота на милиони българи. Дори поети са ставали убийци. От микрофона на радиото комунистът Валери Петров е призовавал: "Смърт! Смърт! Смърт!", а Павел Матев е разстрелвал без да му мигне окото. И сред днешните „въстаници“ имаше псевдо интелектуалци, които също отправяха призиви за насилие до кръв.
Известно е, че деветосептемврийските въстаници от 1944 г. са били престъпници и затова всичко, което последва след тяхното "въстание" 56 години по-късно бе определено в закон като "престъпен режим". В днешните редици на "въстаниците" видяхме техни наследници - както кръвни, така и идейни. Затова и метежът, който организираха с цел насилствена смяна на властта, най-точно може да бъде характеризиран като лявоекстремистки. Не е случайно, че от парламентарната трибуна те бяха подкрепени от политическите наследници на обявената за престъпна организация в същия закон Българска комунистическа партия. Затова и милост, толерантност и прошка за днешните "въстаници" не трябва да има.
След 9-ти септември 1944 г. едно от първите действия на "народната власт" е било да пусне на свобода престъпниците от затвора. Същото подготвят и днешните "въстаници". Целта им е да освободят задържаните или укриващи се от правосъдието престъпили закона олигарси. Затова и искат оставката, както на правителството, така и на главния прокурор. За да няма кой да им пречи в реализацията на пъкления „освободителен“ замисъл. Затова бяха така яростни и нападателни, затова бе целият им въстанически зор. Ако са платени е лошо. Но ако не са платени е още по-лошо, защото означава, че действат по убеждение. А "въстаник" по убеждение се нарича терорист.
На 2 септември стана пределно ясно, че в България няма мирни законни протести. Има „въстание“. Затова отдавна е време демокрацията у нас да бъде защитена и престъпниците "въстаници" да бъдат съдени според върховенството на закона. Те дълго време спекулираха с това понятие. Но нима можеш да искаш „върховенство на закона" и същевременно да ставаш „въстаник“? Да си мирно протестиращ - може. Но да си „въстаник“ срещу законно избрана власт е тероризъм. Върховенство на закона не се постига с „въстание“. С „въстание“ може да се постигне само престъпен „Народен съд“. Съд в който заседават убийци. И отново ще повторя - техни наследници днес са сред участниците във „Великото народно въстание“.
Изключително антидемократично, подло и непрофесионално бе поведението по време на „въстанието“ на редица журналисти. Тяхното слово бе пленено слово, думите им насърчаваха престъпния бунт. Те всъщност обслужваха терористична акция на 2 септември. Коментарите им бяха абсолютна дезинформация. Плачеха за някаква паднала и охлузила коляното си "въстаничка" и отказваха да видят истината, че "въстаниците" нападат защитниците на закона - полицията и жандармерията.
Наблюдавах и поведението на българския президент. То бе не само провокативно, което също е недопустимо по конституция, а директно антиконституционно и в абсолютно нарушение на върховенството на закона. Това вече бе казано от известни юристи и конституционалисти, а аз само ще добавя, че това бе поведение в стил „Георги Димитров“ или с други думи - антибългарско, призоваващо към насилие и разделящо българската нация. Но аз нямам и капка съмнение, че размахалият комунистически юмрук президент и "въстанието" са част от руската хибридна война срещу България и Европейския съюз. Това, че има заблудени хорица, които са масовка в този сценарий, направи т.нар. Велико народно въстание само още по-опасно и отблъскващо.
И след 9-ти септември 1944 г. е имало заблудени хорица, повели са се били повели по акъла на т.нар. партизани или по-точно казано терористи, подкрепени и платени от най-антихуманната държава на ХХ век - Съветският съюз. Защото "партизани" по принцип са тези, които воюват, за да защитят националната територия от чужд нашественик. Но Царство България не е било окупирана от чужда сила държава до 8 септември 1944 г. „Чуждата сила“, както това е казано в „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, влиза у нас едва тогава. И това е омразният на всеки българин Съветски съюз, който очаквано завърши безславно дните си преди 29 години. Затова и тези, които през 40-те години са „въстанали“ срещу законната власт на Царство България не са били партизани, а терористи. Те не са защитавали националната територия, а са я предали в ръцете на окупаторите й.
Така и днес организаторите на "въстанието" и на първо място президентът Румен Радев, обслужват чужда на българските национални интереси политика. Това е политиката на Кремъл за дестабилизация на отделни държави членки на ЕС. Това е официална руска политика, затова и европейски медии още веднага след избирането на Радев за президент отбелязаха най-важната му характеристика - че той ще бъде проруския президент на България. Такива са и неговите съветници, някои от които агенти на зловещата комунистическа Държавна сигурност. Затова именно "Великото народно въстание", подкрепено от президента, бе изключително опасна провокация срещу европейска България. Не случайно популярният испански ежедневник АБС в репортаж за „въстанието“ в България подчерта специално, че „номинацията на Радев за държавен глава е консултирана...от социалистическия лидер Корнелия Нинова с агента на руските тайни служби генерал Решетников“. И допълни, че „Васил Божков - българският олигарх с 19 обвинения за различни престъпления, от пране на пари до неплащане на повече от 350 милиона евро в хазната, който успя да избяга в Дубай, е един от мозъците на тези протести, подкрепен от трима лидери“ - „видимото лице на Божков в протестите“. Това е „отровното трио“, както се наричат: адвокат Николай Хаджигенов, журналистът Арман Бабикян, известен с фалшивите новини, които разпространява и скулпторът Велислав Минеков. Не трябва да пренебрегваме, че това, което характеризира това шумно трио е, че всички те идват от семействата на известни висши служители от бившия комунистически режим“ - четем още в кореспонденцията за испанския вестник.
Логичното и задължително по конституция противодействие на поведението на президента е поставянето на въпроса за неговото отстраняване в парламента. И няма значение дали ще се стигне до вземане на решение. Демокрацията не е нещо веднъж и завинаги дадено. Тя трябва да се защитава всеки днес чрез силата на парламентаризма. Един парламентарен дебат за импийчмънт на президента ще бъде истински демократичен университет за всички, които мислят, че могат да ни върнат в тъмните времена на комунистическия режим.
Като председател на XXXVI Народно събрание и като евродепутат призовавам всички български граждани, на които не са чужди свободата и демокрацията, и на които европейското бъдеще на държавата ни не е без значение, да защитят върховенството на закона. За да я има и утре България!
