Александър Йорданов проговори пред ПИК за визитата на Кирил Петков в Брюксел: Опасявам се, че ще преповтаря лъжи и клевети за състоянието на България. Примиренческата му позиция за НАТО и Русия буди недоумение
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Евродепутатът от групата ГЕРБ/ЕНП Александър Йорданов анализира пред ПИК очакванията от днешната визита на министър-председателя Кирил Петков в Брюксел, след като главният прокурор Иван Гешев вече коментира оттам заявките на премиера, че ще назначава свои хора в обвинението. Как Гешев отвори очите на комисията ЛИДЕ и т.нар. правозащитници около Елена Йончева, защо сме неадекватни като позиция в НАТО и какво са си казали Петков и Йенс Столтенберг за чл.5 от Вашингтонския договор, както и защо самолетът на Киро и Асен може само да се приземява в Скопие, разкрива още Александър Йорданов.
- Г-н Йорданов, какво да очакваме от днешното посещение на премиера Кирил Петков в Брюксел, още повече че главният прокурор Иван Гешев вече коментира оттам абсурдната заявка на министър-председателя, че ще назначава свои хора в обвинението?
- Визитата на премиера е в една комисия, в мониторинговата група, която наблюдава проблемите с върховенството на правото в България. С други думи – това е една крайно ограничена по съдържанието си визита. И тя не може да се определя като представителна. Лично аз не очаквам никакви резултати от нея, както и не съм очаквал резултати от никоя друга визита на премиера Петков. Опасенията ми са, че той ще сподели някои от лъжите и клеветите, които се разпространяват в България, за състоянието на страната ни. И по този начин ще усили говоренето срещу България.
- Това ли е дневният ред на комисията „ЛИДЕ“?
- Това отдавна не е в дневния ред на комисията „ЛИБЕ“. Членовете в тази комисия са главно представители на левицата, инициативата е и на евродепутатката Елена Йончева. Това е инициатива, с която се цели постоянно да се поддържа напрежението по темата „върховенство на правото“. Вероятно е да се поставят въпроси, свързани с промяната на управлението в България. Не знам какво точно ще питат г-н Петков и как той ще отговори. Не мога да предполагам. Важно е какво той ще заяви на пресконференцията след срещата. Но ако съдя от това, което някои журналисти задаваха като въпроси на главния прокурор Иван Гешев по неготово изявление в комисията, ще бъде поредна манипулация и пропаганда. Апропо имам вътрешна информация, че представянето на Гешев е било много достойно. Подходът към Гешев в началото е бил доста резервиран именно заради тази пропаганда. Но в процеса на разговора са се убедили, че пред тях стои един изключително компетентен правист, прокурор, който е много наясно с проблемите пред съдебната власт в България. И бих казал, че той е успял да им отвори очите за много истини, до които евродепутатите нямат достъп, защото много често, както и хората в България, са в плен на медийна пропаганда. На пресконференцията след това с тенденциозни журналистически въпроси отново е бил направен опит да се унижи главният прокурор на България.
- Понеже вие говорите за медии и пропаганда, изкушен съм да ви попитам как ни четат в Европа – адекватна ли е според нашите партньори позицията на България по напрежението от оста Русия-НАТО?
- Темата за отношенията с Русия не слизала от дневния ред на Европейския парламент повече от година. Приети бяха няколко резолюции, като една от последните е особено важна, защото тя ясно разграничава отношенията, които трябва да развиваме с руския народ и с руското гражданско общество от отношенията, които трябва да развиваме и да подобряваме, ако това е възможно, с управляващите в Кремъл. Това са две писти на политика, която се обсъжда и приема в Европейския парламент. Отношението към хората в Русия да се отграничи от отношението към политиците в Москва. И тук е важно да се каже, че исканията, които Русия отправи към някои страни членки на НАТО и на ЕС – да се откажат от своя евроатлантически избор, да се върне структурата на сигурността в Европа към периода, преди тези държави да са станали членове на НАТО, т.е. преди 1997 година. Тази политика на руското правителство, на руския президент, е категорично неприемлива от Европейския парламент, както е категорично неприемлива и всички европейски държави. И в Комисията по външна политика, включително на последното заседание във вторник, отново става дума за това, че е необходимо европейската политика на сигурност и отбрана да бъде активна политика на сигурност. И тук именно е разликата между това, което говорим в европарламента, и това, което като позиция ни демонстрира българското правителство, включително от дебата, който се състоя в българския парламент по въпроса за отношенията ни с Русия. Активна политика в сферата на сигурността и отбраната означава пълна солидарност със страните членки на НАТО, координация на усилията им и отваряне на възможността за разполагане на военни сили на НАТО във всяка една държава, за която алиансът преценява, че има опасност за нея от евентуално руска агресия. Искам да напомня, защото това е изключително важно, че в последните български доклади от службите ни за сигурност не някоя друга държава, а именно Русия беше посочена като основна заплаха. Затова буди недоумение как може премиерът Петков и министърът на отбраната в изявлението си в парламента да приемат една примиренческа позиция – като скриване едва ли не под масата, за да отмине сегашното напрежение. Моето мнение винаги е било, че България трябва да бъде активна страна в НАТО. И ние сме тези, които трябва да искаме усилване на нашия военен потенциал, включително и с войски на НАТО на българска територия. Защото Българската армия, да не се лъжем, е слаба, за да се противопостави на една чужда агресия. Тя е слаба и като численост, и като въоръжение, и като възможности.
- В контекста на това, което вие говорите, първата официална визита на Кирил Петков зад граница беше срещата му с Йенс Столтенберг, генералния секретар на НАТО. Дали е възможно на тази среща да е договорено нещо, за което не знаем, във връзка с чл.5 от Вашингтонския договор?
- Не мога да предполагам дали е разговаряно за това. Във всички случаи аз съм разговарял с г-н Столтенберг конкретно за заплахите за националната сигурност на България, изобщо на югоизточния фланг на НАТО в черноморско направление. Това беше във времето, когато отново имаше сериозна криза в отношенията между НАТО, Украйна и Русия. Тогава г-н Столтенберг гостува в Комисията по външна политика на Европарламента. Тогава именно зададох въпрос със сигурността на Черно море. Отговорът беше еднозначен, че е необходимо НАТО да засили своето присъствие в Черноморския регион. Тази политика не се е променила, така че тук въпросът не е дали НАТО като организация какво решение ще вземе, важно е за нас, за България, ние самите да инициираме това решение. Като го прави Румъния, както го правят балтийските държави, както го прави Полша, както го прави дори Унгария, която е в Централна Европа. И това е необходимо, бих казал, за самото наше национално самочувствие. Че ние сме важна страна в НАТО. Защото изказването, че щели сме да подготвим някакъв батальон, който да бъде във висока степен на бойна готовност и въоръжение, звучи просто смешно. Срещу държави като Русия с батальон не се воюва. Нашите политици трябва да бъдат отговорни на нивото на предизвикателствата на днешния ден. Няма страшно да се противопоставим на руската политика, на руските политици, на руската държава, на руския президент. Те са в момента наши противници. И това трябва да се разбира. Но няма нищо по-добро от това да бъдем приятели на руския народ, на руските граждани, на тези хора, които също искат да живеят свободно, да пътуват в Европа, да се ползват от свободите и правата, които имат всички европейски граждани. Властта в Русия и народът на Русия са различни посоки, трябва да ги отграничаваме в съзнанието си. Нашето правителство трябва да го разбира това.
- Понеже сте познавач на славянството, на Македония, говорите за национално самочувствие, дали това, което ни се представя сега като стопляне на отношенията между София и Скопие на някаква приоритетно бизнес основа, всъщност не е за сметка на изконните български интереси и историческата истина?
- Аз не очаквам особена промяна в българо-македонските отношения, дори самолет да литне от София до Скопие.
- Такъв самолет летеше по времето на Сергей Станишев, но кацна скоропостижно.
- Северна Македония е държавата, която иска да стане член на ЕС. И условието това да се случи, да започнат преговори с нея, е тя да започне да изпълнява договора, който сама е подписала с България. А в този договор, за това правителството на България не може да си затваря очите, пише, основното е разбирането за общата ни история и всичко, което произтича от този факт. Трябват промени в учебниците по история в Македония, отказ от говор на омразата, преустановяване кражбата на българско културно-историческо наследство. Трябва да бъдат защитени правата на хората, които се самоопределят като българи. Защото пътища, железопътни линии могат да се строят, самолети могат да летят, хранителни добавки могат се продават, ако това е толкова голям проблем, но с историята търговия не може да има. Защото историята е живян живот. Тя е минало свършено време. То не може да се променя с днешна дата. Не може да се сменя идентичността на починали хора. Не могат да се преиначават писмени паметници. Сборникът с български народни песни на възрожденците братя Миладинови е събиран именно в Македония. И тези песни са български именно, защото са събирани в Македония. Истината е, че ние и македонците сме един народ, който е разделен от политиката. Преследването на хора с българско самосъзнание е престъпление, сравнимо с Холокоста.
