Александър Йорданов: Радев бързо се превърна в тесногръд партиен функционер, от което загуби цяла България - неблагодарен е дори към своята създателка БСП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Всеки опит на президента да се конфронтира с политическите партии, с едни или други от тях, ще донесе само беди на България. И в това отношение типичен лош пример е президентът Румен Радев. Той открито се включи в политическите битки и бързо се превърна в тесногръд партиен функционер. От това му поведение загуби България.Това написа в профила си във "Фейсбук" евродепутатът Александър Йорданов. Той е озаглавил поста си "Неудобни думи: Три пъти мери, един път режи".
Ето какво пише Алексендър Йорданов в социалната мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: ТРИ ПЪТИ МЕРИ, ЕДИН ПЪТ РЕЖИ!
Прочетох първите изявления пред медиите на някои от кандидатите за президент на България. Какво ми направи впечатление.
Първо. Румен Радев /в по-голяма степен /и Лозан Панов /в по-малка степен/ продължиха да си служат с агресивен език и дори с език на омразата. Оставиха впечатление, че сякаш са обзети от някаква фобия. Гони ги мания за „величие“. Казано с думите на евангелиста Матей: „виждат сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещат“. А това е лошо и говори за неизживени комплекси, което е опасно, ако съответното лице заеме държавен пост. А в случая става дума за първия пост в държавата. Той не е място за избиване на комплекси и за вманиачаване в собствената „непогрешимост“.
Второ. Проф. Анастас Герджиков се показа като умерен, уверен в познанията си и добре възпитан български гражданин. Правилно е разбрал основното в националния ни характер - умереността. А тази „сложна“ за мнозина дума е съставена, както забелязвате, от две думи: от ум и от мяра. Ние, българите, не сме урбулешки народ като руснаците, например. Във всяко свое действие и такава е традицията ни, влагаме ум и мяра. Тогава успяваме. Когато размахваме юмруци или превръщаме свои сънародници във врагове, рядко сме успявали като народ. Типичен пример е времето на комунистическия режим, когато хората бяха разделени на „наши“ и „бивши“. И се видя докъде я докарахме: до кривата круша. Затова е много важно начело на държавата ни да има не просто образовани личности, а хора с ум и мяра в оценката си за политиката, за развитието ни като държава. В това отношение проф. Анастас Герджиков остави много добро впечатление.
Трето. Кандидатите Радев и Панов показаха склонност да правят от мухата слон. Тази им склонност е естествена проява на това на което вече обърнах внимание - неизживените комплекси.
Четвърто. Герджиков, Радев и Панов настояват в публичното си говорене, че са независими от партиите, защото кандидатурите им са издигнати от инициативни граждански комитети, но са склонни да приемат подкрепа от партии. Намирам тези им твърдения за спекулативни. Защото нито един от тях няма шанс да бъде избран за президент без подкрепата на членове и симпатизанти на политически партии. Нещо повече.
Проф. Анастас Герджиков не може да стане президент на България, ако за него не гласуват членовете и симпатизантите на ПП ГЕРБ и СДС. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тези членове и симпатизанти. И би трябвало да разбира това много добре.
Румен Радев не може да стане президент на България, ако за него не гласуват членове и симпатизанти на БСП, на партиите на Трифонов, Петков, Манолова, Костадинов и други подобни. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от членове и симпатизанти на тези партии. И би трябвало да разбира това много добре.
Лозан Панов не може да стане президент на България, ако за него не гласуват членовете и симпатизантите на партиите от тройната коалиция „Демократична България“. В този смисъл той Е ИЗДИГНАТ и от тях . И би трябвало да разбира това много добре.
Демокрацията е партийно представителна и президентът е независим не когато е изолиран с китайска стена от партиите, а когато успява да види и реализира в своята политика доброто, което тези партии носят за страната. Всеки опит на президента да се конфронтира с политическите партии, с едни или други от тях, ще донесе само беди на България. И в това отношение типичен лош пример е президентът Румен Радев. Той открито се включи в политическите битки и бързо се превърна в тесногръд партиен функционер. От това му поведение загуби България. Доказателството е, че сме в сериозна политическа криза, че вече близо половин година нямаме редовно правителство, а в момента няма и парламент. Икономическата криза също надига глава. И това схвана дори Мика Зайкова, което е доказателство, че съм обективен, когато говоря и пиша за тази криза.
Моят непоискан съвет към кандидатите за президент е да оценят по достойнство подкрепата, която им дават политическите партии, а не да се опитват да се отграничават от тях, подчертавайки своята „независимост“. Никой президент, на никоя държава, не е независим от партията, която го е издигнала или подкрепила на изборите. Трябва да се научим да говорим откровено. И е добре, че ако бъде избран проф. Анастас Герджиков ще бъде зависим от гражданите, които са гласували за него. А сред тези граждани мнозинството ще бъдат членове и симпатизанти на ГЕРБ и СДС.
Не трябва да се взема пример от Румен Радев, който с подкрепата си за авторите на проекта „Продължаваме промяната“ всъщност се показа като неблагодарен към партията, която издигна и подкрепяше неговата кандидатура през 2016 г., т.е. към БСП.
Прав е Лозан Панов, когато нарече сегашният ни президент „фалшив герой“. Но забрави отново за поуката, която носи евангелската притча за сламката и гредата. Защото би трябвало да поясни, че „фалшиви“ бяха и онези негови симпатизанти, които преди година коленичеха пред размахания президентски юмрук. Фалшиво бе и мазненето на лидерите на „Демократична България“ на същия президент с надеждата да им връчи проучвателен мандатец. А това не се забравя от демократите.
Нагледал съм се на „фалшиви герои“ в българската политика през годините. Затова и припомням втората Божия заповед: да не си създаваме кумири. Не трябва да ги създаваме и на тези избори. Трябва да оценяваме кандидатите според делата и добротата им. Според смирението им пред Конституцията и законите / тук естествено Румен Радев се намира в катастрофално положение!/. Те трябва поне три пъти да мерят мисълта си преди да си отворят устата.
Повече УМЕРЕНОСТ днес е необходима на нашия народ!
