Александър Йорданов с ГОРЕЩ АНАЛИЗ: От някогашните млади след 9 септември 1944 г. излязоха дърти комунисти и ченгета - днешните катурнаха проевропейското правителство и ни върнаха в Третия свят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес кой ли не говори за промяна. И като че ли най-много говорят за нея младите от поколението Z. Но те не са живяли във времето на "голямата промяна". За нея би трябвало да питат нас, много преживелите и виделите. Коледно време е и спомените нахлуват, а те не подлежат на промяна.
Аз дълго живях във времето на "голямата промяна". Роден съм през 1952 г. в град Сталин. Така се казваше морската ни столица тогава. "Промяна" бе сменила името й с мутренски прякор.
„Голяма промяна” се наричаше времето на България след 9 септември 1944 година. Осъществяват я млади хора. И тя продължи 45 години, като много бързо превръща нормалната ни държава в ненормална. Наричаха я още „революционна“ и „необратима“ промяна. За съжаление същите приказки чуваме и днес. А и забелязвам, че от момента, в който отново се заговори за „промяна”, към нея най-напред се устремиха наследниците на промянаджиите от оная „промяна” – „голямата”. Омразата стана тяхна същност. Острани изглежда, че @копират поведението на комунистите след 9 септември 1944 г. Сякаш малки тодорживковчета са се пръкнали в Z поколението. Но, както и да е.
В стар кашон в мазето намерих стара тетрадка със записки от онова време. В началото дори не си разпознах почерка. Но както днес, така и тогава съм си водил записки за видяното и преживяното. Зачетох се.
И така:
"18 декември
Улиците са пусти. Рядко минава кола. Мразовито е, но малчуганите още ритат топка. Малко преди да свърна към блока автобус „Чавдар“ плисна в лицето ми черен дим. Чудех се дали да чакам пред месарницата. Защото и до хлебарницата трябваше да отскоча. Рядко пускат шпеков салам, а децата много го обичат. И му ударих голямо чакане и на двете опашки. Докато чаках си мислех разни работи. Опитах се да мисля „положително”. Казах си: хубаво нещо е опашката. Пообщувах си с една другарка. Тя пък си помисли, че искам да я прередя. И се изрепчи: „Другарю, на опашката всички сме равни“. Отвърнах й: „Така е, другарко. Опашката е символ на голямата социалистическа промяна в нашата страна“.
19 декември
Дано поне преди Нова година пуснат банани. Хубаво би било и портокали да пуснат, защото не ми се виси на две опашки. Днес Иван ми каза, че в „Кореком” имало шоколади. Да, ама на Иван баща му е важна клечка и той от „Кореком” си пазарува.
Сутринта пред входа на ЦУМ откъм Халите се бе подредила предълга опашка. Чакаха за цветен съветски телевизор. Шашна ме цената му - цели 1050 лева. Това е кажи речи моята едногодишна заплата! Анахид Цонева е хубава и чернобяла. Но все пак поразпитах за туй онуй. И се оказа, че за този телевизор хората са се записали още през пролетта. Здраве да е. Аз пък от пет години имам вноска от 1 500 лв. за „Жигула” и вярвам, че след някоя и друга година ще ми излезе реда.
21 декември
На Нова година ще сме си отново вкъщи. За ресторант и не помислям. Цените са безбожни, а и ресторантите са кът. Книжки за децата, нещо скромно за жената, банани и портокали. И някоя хубава нова книга. Но миналата година новите книги бяха все съветски.
И тая година не успяхме да излезем навън. От години имам мерак да видя Прага и да пийна халба чешка бира. За пътуване на Запад не си и помислям. Иван ми разправяше, че в Западен Берлин било много хубаво. Това пък ме подсети за Радичковия Гоца Герасков, който бе отпрашил чак до Париж, но пък се оказало, че този световен град баш тогава имал почивен ден. И Гоца нищо не видял. Разбира се, това е гротеска. Но си взех бележка: ако някой ден, живот и здраве, попадна в Париж ще гледам да е в делничен ден. Но това ще бъде сигурно в някой друг живот. Дано за Нова година пуснат поне кока кола.
22 декември
Вече е решено. Отиваме на село. Дядо ще заколи прасето и ще имаме месце за Нова година. Туршия и кисело зеле съм сложил. И картофи съм купил. Защото и те станаха кът.
Слушам по радиото, че Партията казала, че догодина ще бъде по-добре от тая година. Ха, дано! И да пуснат плочки за баня ще е добре. Ако пък успея да сменя и старите галоши на „москвето“ с нови „видинки“, направо ще е царска годината. Но всичко зависи от Партията. Тя вече каза, че ще продължи "промяната".
27 декември
Интересна приказка отвори вчера Кольо. Хвали социализма. Защото, казва, при него нищо няма и затова на душата е спокойно и широко. За нищо не се кахъриш - ни за пари, ни за стоки. Защото как да се тревожиш за нещо, което го няма. Човек вдига кръвното все за неща, които ги има. Гледа ги на витрината и иска да ги притежава. Поспорихме, защото според мен и малко пари да има човек, е хубаво все пак да има какво да може да си купи с тях. Съгласихме се, че не е хубаво да мислим консуматорски. Пък и нали ни обясняваха в часовете по "Научен комунизъм" как страдат хората при капитализма и затова постоянно стачкуват и протестират. Там витрините са пълни с всякакви примамливи неща, а ръцете на трудещите се са празни. Това у нас е забелязал още пролетарският ни поет Христо Смирненски. След Първата световна война той пише за бедните гаврошовци, които често заставали пред бляскавите витрини на магазините в столицата ни. Даскалицата по литература в гимназията ни обясняваше, че след Първата световна война България е била в икономическа катастрофа. Но явно поетът друго е видял:
„А тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща“.
Значи не е било криза у нас при капитализма, щом дори и след голямата война магазините са били обсипани с безброй стоки. Сигурно и с шоколади. Днес рафтовете и витрините на магазините са празни, но пък имаме „социалистически възход” в резултат на „голямата промяна“.
29 декември
Отново мисля за този пусти опустял Запад. Представих си го: скъп бензин, претъпкани улици с автомобили и народ, който се блъска в огромни цумове. Тъжна гледка. Това за колите и цумовете по филми съм го виждал. Миналата година на научна конференция имаше много доклади за отчуждението в западната литература. Там хората не общували помежду си, не се поздравявали бодро като у нас, не си говорели и се разминавали като непознати. И всички били огрухани от работа. Но пък научих, че почивали не само в неделя, но и в събота. Странно! Цели два почивни дни? Тъкмо си хванал трудовия ритъм и хайде...почивка! Социалистическият човек може да живее и без почивка. Защото колкото повече си почива, толкова повече ще забави идването на комунизма. Това разбрах от научната конференция.
Ако за нещо искрено завиждам на западните хора, то е, че гледат много телевизионни канали. Видях това на филм. Щракнат с копчето и сменят канала. У нас каналът е един. Вярно е, че в петък гледаме съветска телевизия. Затова и отсега знам какво ще покажат и тази година. Или „Кавказка пленница“ за приключенията на щурия Шурик или „Иван Василиевич сменя професията си“. А пък може отново да гледаме, както миналата година, „Ирония на съдбата или честита баня“. В него кварталът е като нашия и е нормално дори съветският човек да се обърка.
30 декември
Писна ми Георги непрестанно да сравнява кой у нас бил богат и кой беден. Истината е, че всички имаме еднакво нищо. Не говоря за тия гдето висят на Мавзолея и ни помахват с ръка на манифестацията. Те не са бедни. Но нима имането си в гроба ще отнесат? Георги има отговор и на този ми въпрос: на децата си ще го оставят, казва. Е и какво като го оставят? Да не би като го оставят и децата им да поумнеят?
Истината е, че „голямата промяна” направо ни удари в земята. Добре, че се научих да чета вестниците с „едно наум“. Та и тая година ще бъде като миналата. Заради децата, за да не им объркам „правилното” училищно възпитание, ще трябва да се правя отново на Дядо Мраз. И ще се моля Дядо Коледа да ми прости."
Но стига толкова. Затварям тетрадката. Дано днешните млади не ни извъртят промяна като оная, "голямата", макар че като гледам как са я подкарали, нищо чудно и това да ни се случи. Катурнаха те нормалното проевропейско правителство, прецакаха ни с бюджета, на избори ни пратиха, че и с машини като в Третия свят искат да се гласува. Намирисва ми на левичарство, на шмекерия. Но ще видим. От някогашните млади излязоха дърти комунисти и ченгета. Пази Боже днешните млади!
Александър Йорданов, фейсбук
