Александър Новак: „Южен поток“ е спрян, продължаваме общуването с България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Руският министър на енергетиката Александър Новак потвърди края на „Южен поток“. „Този проект е спрян и днес няма преговори и действия (по него). С България ние винаги общуваме в различни формати“, посочи той пред журналисти в Москва. Едновременно с това Новак заяви, че Русия е готова да реализира проекта за газопровод "Турски поток" при условие, че европейските и турски партньори проявят интерес. "На дневен ред, мисля, възможен е и "Турски поток". Знам, че и Европейската комисия, и министрите на енергетиката на европейските страни работят над този въпрос. От наша страна ние сме готови да осъществим този проект, ако нашите европейски и турски партньори проявят интерес", каза той в интервю за телевизия "Вести". За Кремъл такъв проект не съществува Преговорите за "Южен поток" са прекратени. Няма основание за тяхното възобновяване. Това заяви на 12 януари Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин, цитиран от Интерфакс.
"В момента такъв проект не съществува. Той беше прекратен. Следователно няма тема за преговори", заяви Песков. Така той коментира появилата се на 11 януари информация в българските медии, че Русия може да възобнови преговорите за строителството на газопровода "Южен поток", след като бяха прекратени преговорите по друг газов проект - "Турски поток". По-рано българска медия съобщи, че работата по проекта „Южен поток“ ще бъде възстановена в близките няколко седмици. Според нея, „подобен род сигнали от Русия е получил българският премиер Бойко Борисов“. Тя отбелязва, че проектът за строителство на газопровода, най-вероятно, ще стане една от точките в дневния ред на заседанието на руско-българската междуправителствена комисия по търговско-икономическо и научно сътрудничество, което ще се проведе в края на януари в София след 5-годишно прекъсване.
Още същия ден, 11 януари, на този слух реагира руското министерство на енергетиката. Негов представител коментира пред ТАСС, че статутът на проекта за газопровод "Южен поток" остава без промяна, той е спрян. “Статутът му остава без промяна, проектът е спрян“, заяви представителят на министерството. По повод на написаното в българските медии от „Газпром“ заявиха за, че не могат да го коментират, защото „междуправителствените контакти между България и Русия не са от компетенцията на компанията“.
Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа. Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.
"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%. За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро.
Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро. След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.
На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл.
От своя страна президентът на „Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на „Газпром“ беше уведомена за спирането на „Южен поток“. Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия.
В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам.
