ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Моделът, по който в политическата лаборатория се ражда проектът на Кирил Петков и Асен Василев е дотолкова вече познат и втръснал, че чак е страшно да гледаш как иначе нормални хора вече са загубили всякъв разсъдък и са заместили мозъците си с телевизионни екрани. Ако човек направи кратко пътуване във фейсбук групата „Кирил Петков за премиер“, ще види постове с почти раннобиблейски тон, където се говори за чудото, което всеки миг ще сполети България, и за „Спасението“ (написано точно така, с голяма буква), което идва по космическия път на двамата харвардски възпитаници. Тонът на патетиката е така засилен и сияен, че съвсем скоро очаквам свидетелски показания за това как двамата служебни министри са нахранили бедните с два хляба и три риби. Междувременно социологическата рулетка съвсем излезе от релси. Политолози и анализатори от всички поколения започнаха да се надпреварват кой първи ще предскаже истинския обхват на новото явление – захвърчаха прогнози от 300, 400, 500 хиляди гласа, които помитат като ято от скакалци всичко старо и загнило в политиката...
Всъщност нека ироничният тон да не ви заблуждава, съвсем не съм склонен да подценявам явлението „Кирил Петков и Асен Василев“, нито пък съм склонен да се отнасям шеговито към двамата му основни носители. Те са симпатични, говорят добре, медиите ги обичат, а феновете им направо обожават. Това е голям потенциал за изстрелване по висините на управленския космос. А и винаги работи за теб, ако лично американският президент ти прави поздрави. Шеговития тон дотук го усещате, защото съм скептик по природа и ми е трудно да съучаствам в масови сценки на колективна възхита. Това предпоставя една сериозна политическа самота, защото не бях от тези, които припадат по Симеон Сакскобургготски, които палят свещи на Иван Костов или умират от религиозно желание да пипнат мускула на Бойко Борисов. Но вън от шегата, смятам, че ще сбърка всеки, който не вземе партията на Кирил Петков на сериозно. След сериозния провал на т. нар. „партии на протеста“, които се заплетоха в кабинетни интриги, взаимни обвинения, обиди и драми, в общественото очакване зейна огромен вакуум. Изчегъртването на Бойко Борисов беше отложено някъде за неопределеното бъдеще и така всички обърнаха поглед към младия министър на икономиката и неговите харизматични телевизионни прояви.
Преди да се опитаме да обобщим как ще се отрази всичко това на останалите участници в политическия процес обаче, нека се опитаме да видим по-общата картина в страната. За това, че Кирил Петков има сериозни амбиции и гръб за развитие в политиката, ми стана ясно след едно негово участие в голяма национална телевизия. Там той каза, че независимо че е десен човек, просто не може да си представи как някой в страната може да взема доходи под линията на бедност. Десен, но със социален усет. Тази комбинация съвсем доскоро беше абсолютно невъзможна. Точно обратното – десните у нас бяха едни вкиснати чичковци, дето все мърморят нещо срещу Русия, държавата или високите цени на „Виагра“ (това последното е творческа измислица, ама звучи достатъчно достоверно). За тях беше абсолютно невъзможно да си представят десен човек със социална чувствителност. Кирил Петков в този смисъл се оказа нов представител на политическата фауна. Фигура, която разчупва политическите канони на прехода и вероятно заради това в един момент се оказа, че в неговото телевизионно движение рамо до рамо съжителстват градски десни и розово леви избиратели. И точно тук е време да спрем и да погледнем отвъд телевизионния образ. Защото появата на такова движение точно в този миг е в състояние сериозно да преформатира политическото пространство, без някой да може да каже още отсега дали това е в добра или в лоша посока.
Асен Василев и Кирил Петков са повод за сериозно притеснение в средите на „Демократична България“. Не ги гледайте какви статуси праскат и как във всяко второ интервю твърдят, че двамата министри са им естествени съюзници. Всъщност нов десен субект на политическата сцена може буквално да анхилира градското дясно. Защото техните избиратели са като кифли в мол, в който има промоции – влече ги всичко ново, всичко лъскаво, всичко, което досега не е било използвано. Заради това в десницата „проектите“ изгарят един след друг по-бързо и от свалянето на дрехите от стриптийзьорка. Христо Иванов и компания прекрасно съзнават това и заради това в движение май ще променят тактиката. Новият момент е, че отчаяно ще се опитат да се закачат за Кирил Петков, да виснат върху неговия телевизионен авторитет като паразит с надеждата, че все някой от тях ще оцелее в окото на бурята. Но е съвсем очевидно, че американското посолство си има нов фаворит, а точно десният избирател тези неща ги усеща точно като инстаграм инфлуенсърка, която знае точно в кой момент да си пусне голите крака, за да не изгуби публика. Тоест пренареждането вече започна, и то още преди бъдещият проект да е анонсиран официално. Интересен момент привнесе и едно изявление на президента Румен Радев, който посъветва новите двама партийни строители да разположат своето бъдещо творение на по-широка основа. И тук имаме поредната сензация – май времената на „десните“ проекти започнаха да остават безнадеждно назад в историята. Днес ще сме свидетели как ни печелят умовете с националноотговорни послания, широки политически плонжове и други ефектни номера.
Интересното в целия този спектакъл обаче е, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев предизвика и турбуленция в левицата. Ако питате мен – съвсем основателно. Да, видях мнения на ъндърграунд опозицията на Корнелия Нинова, които започнаха да се лигавят, че за първи път виждали десен проект да предизвиква вълнения в лява партия, но се опасявам, че точно това мнение е подло и нечестно. Всъщност голямото неизвестно в БСП беше дали случайно Румен Радев не стои зад този проект. И видни представители на левицата започнаха публично да задават този въпрос. Видях, че той не се хареса на много хора, но все още не смятам, че България е стигнала дотам, че обикновено питане да се приема като обявяване на война. БСП трябваше да получи отговор, защото иначе щеше да влезе в кампанията за президентските избори в много раздвоено състояние – от една страна, тя е подкрепила Радев, а от друга няма представа дали той не играе за различен отбор във вота. Няма партия по света, която да издържи подобно политическо напрежение. В началото на тази седмица Радев се опита да разсее съмненията. „Не съм аз човекът, който ще предаде левите хора“, обяви публично той. И честно казано, позицията му предизвика въздишка на облекчение, защото, ако беше обратното, левицата наистина щеше да се окаже в ситуация, в която е заобградена отвсякъде. Въпреки това, убеден съм, опитите за раздор по темата няма да престанат по никакъв начин. Вестниците всеки ден са пълни с информации за емисари на новата партия, които наобикалят структурите на БСП, за да се опитват да късат живо месо. Не знам дали това е вярно, но е факт, че досега това е бил естествен процес – всяка нова формация се опитвала да се захрани с кадри на старите партии. Този път обаче БСП е нащрек. Поради една проста причина. Партията понесе достатъчно удари в последните четири години и вече има жестоки инстинкти за самосъхранение. Между другото точно те превърнаха БСП в единствената сила на здравия разум след вота на 11 юли. Когато формациите на протеста се отдадоха на канибализъм, само левицата знаеше какво ще последва и отчаяно се опита да го спре с диалогичност. Уви, не успя.
Оттук нататък въпросът със съществуването на Има такъв народ“ също остава проблемно. Слави се изстреля до позициите на първа сила, защото обра енергията на протеста и я приватизира. Тази енергия обаче не е отишла никъде. Тя ще се оттегли от телевизионното шоу и ще прелее към новата партия, защото медиите създадоха на Петков успешен образ на „човек на изчегъртването“. И всъщност точно по тази линия вероятно започна съпротивата на ИТН срещу Кирил Петков. Те се опитаха да стрелят по него в зародиш, но атаката им само като че ли го укрепи. Тоест – каквото и да си говорим, пред очите ни предстои да видим новото чудо в неговото най-величаво медийно сияние. Проблемът обаче е друг. След всяко следващо чудо махмурлукът става все по-ужасяващ, все по-тежък, все по-мрачен и все по-гаден. Ако приемем Бойко Борисов като наказание за махмурлука от Симеон, а Кирил Петков като наказание за махмурлука на Борисов, още отсега можем само да треперим какво ли ще ни се стовари върху главата, когато красивото време на медийното опиянение отмине.
