Александър Симов в ПИК и "Ретро": Предатели от ГЕРБ хвърлиха Вежди на кучетата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От няколко месеца насам холивудските сценаристи и актьори са в стачка, която обикаля медиите по цял свят. Исканията са обичайни – по-високо заплащане, повече отчисления, повече доходи за тези, без които нито едно шоу или сериал не може да съществува и да печели аудиторията. Вкусът на съвременност се усеща обаче в друго настояване на протестиращите – те настояват за гаранции срещу ползването на изкуствен интелект от киностудиата за пренаписването или създаването на сценарии.
Вече започвам да си мисля, че и у нас цялата държава трябва да излезе на стачка, за да гарантира, че никой няма да използва ChatGPT при създаването на закони. Защото в противен случай сме заплашени с постоянни парламентарни циркове като тези, които българските зрители, нямащи късмета да са в отпуска, видяха в понеделник при извънредното заседание на Народното събрание. Управляващата коалиция бе твърдо решена след скандалния случай на изтезание над млада жена в Стара Загора да използва кризата политически и да прекрои Закона за домашното насилие по свой образ и подобие.
Венецът на това законотворчество беше вкарването на понятието „интимна връзка“ в юридическата терминология в страната. Нещо повече – с глас на биоробот и поведение на такъв бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова безстрастно изчете и определението за това какво ще рече „интимна връзка“. В него най-много впечатли това, че психодесницата бе изчислила колко според тях трябва да е минималната продължителност на връзката, за да може всеки изблик на агресия в нея да се счита за домашно насилие – 60 дни.
Тази цифра стана обект на яростни подигравки, изчисления, бъзици и крилати лафове. Защото никой не успя да разбере откъде и как Йорданова и компания са решили, че точно това е срокът, в който една връзка преминава в качествено ново ниво. Или са имали някаква космическа информация, или просто са ползвали изкуствен интелект при написването на поправките. Няма как да има друго обяснение, защото вносителите така и не успяха да мотивират избора си на време.
Юридическите експерименти обаче трайно оформиха и ново име на некоалицията – а именно съюз „интимна връзка“. Защото в дните на дебатите управлението успешно премина границата от 60 дни и сега вече Кирил Петков и Христо Иванов може да са спокойни. Ако Делян Пеевски продължи да ги тормози и психира с конституционния си размах и вицове, вече спокойно могат да го дадат под отговорност по приетите поправки.
Човек винаги трябва да е защитен, нали така?
Пък и всички колективно се запитаха кой точно ще брои дните в една връзка, хронометър ли ще връзват на младите двойки, а и какво ще стане, ако някой посегне на 30-ия ден?
И не, това не е омаловажаване на темата. Омаловажават я тези, които внесоха тези безумни поправки, консултирани с някой виртуален бот, без да могат да ги защитят, нито представят както трябва. Разбираме, че любовта в некоалицията е прясна и партньорите едва сега се опознават, но това няма как да е оправдание за такава безумна аматьорщина.
Вън от шегата обаче извънредното заседание на парламента ще остане в историята не с шегичките по темата за 60 дни (е, не, наистина как точно са го изчислили? Това да е някаква травма в миналото на Надежда Йорданова например?), нито с откровенията на Вежди Рашидов, а с това как едно управляващо мнозинство като вампир засмуква проблем и се опитва кардинално да подмени сърцевината му.
Защото в окото на бурята никой не си направи труда да проучи дали проблемът в Стара Загора всъщност е домашно насилие. Докато хората се възмущаваха и кипяха от справедлив гняв, започнаха да излизат информации за това, че драмата съвсем не е обикновено битово насилие. Че там може да е намесена проституция, канал за трафик на хора и работата да е много по-дебела.
Не знам дали това е вярно, но вече никой и няма да научи, защото ПП-ДБ се впиха като вампир в темата и решиха, че тя им отвързва ръцете за пореден път подмолно и тайно да се опитат да прокарат текстове от Истанбулската конвенция в законодателството. Някой направи ли си труда да проучи всички детайли по случая, да се поинтересува защо всички институции толкова време са държали казуса в тайна, има ли политическа намеса в него, кой я е осъществил? Това са болезнени и искрени въпроси, които голяма част от публиката си задава, но техните съмнения бяха удавени в телевизионни бълвочи за това как трябва да бъде променен Законът за домашното насилие.
Когато видях Кирил Петков на протеста със своето семейство, когато там се появиха Козилата и други депутати от управляващото мнозинство, разбрах, че никога няма да узнаем докрай истината за случая със Стара Загора, защото вече никой няма да се поинтересува от съдбата на пострадалата Дебора, както и от съдбата на много други момичета като нея.
Просто много грантови организации видяха в това изключително ефектен начин Законът за домашното насилие да бъде прекроен и в него да бъде имплантирано величественото понятие „интимна връзка“.
Нека да обясним – сама по себе си фразата звучи почти стерилно, но когато не обясниш между кого и кого е тази интимна връзка, това позволява в бъдеще не просто легализацията на гей-браковете, а отваря широко вратата за всички лакомства на модерния свят, включително и за обявената за противоконституционна Истанбулска конвенция.
Направи ли ви впечатление как при отразяването на протестите камерите на големите телевизии стратегически показваха най-вече плакатите с искане за тази конвенция. Те не дадоха десетките жени, които бяха там за справедливост, изтощени от бездушието на институциите, превърнати в жертви на псевдодържавата, но които нямаха политически дневен ред. Те просто искаха да видят някой да се загрижи за тях и да потърси отговорност на бабанките, биячите и всякакви други насилници, толерирани от незаинтересоваността на полиция, прокуратура и следствие.
И кажете ми как този истински гняв в крайна сметка се пренесе в пленарната зала под формата на текст за „интимна връзка“, която започва да се брои за такава на 60-ия ден. Значи на 58-ия все още е само страстен секс, но на 60-ия вече става интимност, а оттам нататък жална му майка на всеки, който почне да агресира след този срок.
Пак ще ви повторя – трябва внимателно да следим дали изкуствен интелект не пише законите на ПП-ДБ и най-вече дали ИИ не е влязъл по някакъв начин в мозъка на Надежда Йорданова, защото този равен тон и нулево изражение намекват за някаква технология, имплантирана в нея.
В крайна сметка обаче след упорити дебати, скандали и ехидни аргументи НС записа, че интимната връзка е между мъж и жена. Видях голямо късане на коси по този повод. Манол Пейков ходеше тъжен като певец, който украинците са хванали тайно да пее „Вставай, страна огромная“. Прочетох десетки гневни статуси, пълни със стържене на зъби, и разбрах, че голямата мисия изобщо не е била да се защитят жертвите на насилие, а да се отвори този митичен прозорец на Овертон. Сега интимна връзка без обяснение, утре каквото ти душа иска…
Но тук е интересна най-вече технологията. ПП-ДБ упорито се опитаха да пробутат тезата, че проблемът е в закона. А истината е, че от 2018 г. насам законите срещу домашното насилие постоянно се подобряват, но не работят, защото няма институции, които да ги приложат. Нима Истанбулската конвенция би спряла някой насилник, ако няма полиция, която да го озапти, и съдебна система, която да го прати на топло? Нима и в Стара Загора биячът не би могъл да бъде прибран на топло още щом е отправил заканата за убийство, вместо да гледаме как грантаджии от различни поколения излизат по улиците, за да си защитават хляба и дори да си представят как пишат искания за по-високи хонорари пред западните си донори?
Резултатът от това извращение бе демонстриран в пленарната зала, където са поставяни много рекорди по политическа екзотика, но рядко е бил забъркван такъв юридически буламач, който на всичкото отгоре да е сервиран с претенцията за изискано гурме. Митичните 60 дни ще останат едно от срамните петна в парламентарната история, но добре е, че точно в този случай сглобката се разкриха и не допусна перверзията да стигне докрай.
Жалко само за Вежди Рашидов, защото той плати цялата цена за парламентарния хаос и стана жертва на вътрешно предателство в собствената си партия. Знам, че е модерно думите му да се тълкуват като тирадата на някакво чудовище, което не уважава жертвите, но как пък нито един не помисли, че те могат да бъдат чути и като предупреждение за един набързо скалъпен и пуснат за медийна употреба закон. Вежди е това, което е – неподправен, искрен, и каза това, което много хора си мислят. После го хвърлиха на модерната клада на виртуалното възмущение и ако някой смята, че това решава нещо, просто трябва да си прегледа главата. Хвърлиха го на кучетата, ама това няма да накара законът да заработи, нито ще реши проблема по този калпав начин.
Разбира се, че има и друг поврат. Сега, през остатъка на лятото, вместо да почиват с крафт-бира в ръка, сума ти хора в София през сълзи ще пишат обяснения защо не са изпълнили поръчката както трябва.
Това поне е някакво успокоение за всички тъпотии, на които се наслушахме. Хубаво е да знаеш, че тези, които за пореден път прецакаха възможността за постигането на истинска справедливост, ще се потят поне до края на септември.
