Александър Симов в ПИК и "Ретро": Първанов, Дончева, Манолова, Кадиев и всякакви леви бурении в лична атака срещу Нинова! А Борисов изпитва странна слабост към Христо Иванов
Последвайте ни в Google News Showcase
Телевизионният експеримент и неуспешното политическо риалити „Продължаваме промяната“ напоследък са зациклили сериозно в темата за машините като извор на чистота и честност на изборите, но тяхното поведение в последните месеци отдавна поставя сериозни въпроси за психиатричното здраве на нацията.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Държава, която обича да залита по всичко ново, лъскаво и модно, е обречена да превръща политиката в постоянно консумиране на полуфабрикати.
И тук наистина няма невинни. Едните, защото грандиозно се издъниха в управлението, а другите, защото си позволиха да повярват, че на хоризонта идва нещо ново, различно и смислено и да го валидират, като влязат в коалиция с него.
Всъщност още от мига, в който ПП бяха готови да набутат държавата в конституционна криза (от която никой не знае как точно може да се излезе) в началото на този парламент, видях как доста българи излизат от телевизионната дрога, която им продадоха и започнаха да въздишат, че не са гласували за някоя от системните партии. Но тук стигаме до съществен проблем, в който политическото инженерство набута страната. Идеята за системни партии беше стигматизирана, сатанизирана дори. Системните партии бяха приравнени на статукво, а държавата точно в този момент флиртуваше с телевизионните чалгаджии и клоуни и всички вън от това хулиганско очарование трябваше да бъдат ритани, гърчени и бити по черепа.
А нищо не е по-далече от истината от това. Една системна партия може да се превърне в статукво, но преди това тя трябва да е предсказуема, с ясни политики по основните проблеми, с кадри, смисъл, история и цялостна визия за държавата. Всичко останало е ерзац.
Монотематични партии като ДБ няма как да бъдат системни, защото вън от битката с паметници и предъвкването на клишетата за съдебната реформа никой не е чул от тях никаква стратегическа визия за страната. Освен това, че трябва да ни пука повече за Украйна, отколкото за България. Не сте съгласни?
Тогава вие сте гадове, путинистка мътилка, кремълски подлоги, селяни, простаци, ганьовци и потни балканци.
Оказа се обаче, че ПП влизат в абсолютно същата ниша. Партия на безкрайното високомерие, която си мисли, че има сили да задава дневния ред и най-малкото да издава сертификат за това кой е носител на промяната и кой не. Фетишизираш ли машините – ти си обществен полубог. Искаш ли обаче да вкараш повече хора в изборния процесс, като дадеш възможност за гласуване и с хартия – ти си статукво, мрачен вестител на миналото, динозавърски кокал в софийската джунгла. Това вече не е политически спор и никога не е бил. Това е психопатология на новите български политически реалности. В тях тв шоутата са си въобразили, че са политически партии, и днес поглъщаме целия буламач от всичко това.
Вероятно целият описан процес накара някои по-романтични анализатори да си фантазират за коалиция между системните партии като противоотрова срещу метастазите на шоуформациите.
Тази постройка изглежда така – БСП, ГЕРБ и ДПС преглъщат всички вражди и битки помежду си в името на националното спокойствие и тежката зима и подкрепят експертен кабинет с ограничен мандат, който да преведе хората през най-кризисните и студени месеци. Тези прогнози чувствително се усилиха, след като БСП, ДПС, ГЕРБ и „Български възход“ успяха да дадат старт на този измъчен парламент, за да може той да обърне внимание на най-належащите проблеми на държавата.
Но това е парламент не на управленските, а на тематичните коалиции. Вече имаме доста от тях – коалиция на войната, коалиция на хартиените самолети, коалиция на хартиената бюлетина. Ще видим още много, преди това Народно събрание да издъхне в агония. Което означава, че няма как да видим такава коалиция, колкото и много хора да си я представят. Едните, защото си мислят, че може да се осъществи политика, а другите, защото знаят, че това може да им спаси предизборната кампания.
Истината е, че между БСП и ГЕРБ има твърде много разделителни линии, които няма как да бъдат преодолени. Независимо от политическите упражнения на либералните псевдомедии всички знаят, че социалистите и Борисов няма как да управляват заедно. Първите бяха най-принципната и последователна опозиция на ГЕРБ и за разлика от всички психодесни никога не клекнаха на Борисов. А такъв съюз няма да е полезен и за ГЕРБ, защото ще даде възможност на ПП и ДБ да скачат върху гръбнака им до побъркване.
Да не говорим за това, че Бойко Борисов изпитва някаква странна слабост към Христо Иванов и редовно търси неговото одобрение за всичко. А истината е, че никога няма да го получи. Точно в този случай ДБ са като гадже, което постоянно черпиш, купуваш му скъпи подаръци, обсипваш го с комплименти, но най-накрая си лягаш сам в студената спалня. И идеята за „програмно правителство“ също няма как да сработи, защото в крайна сметка гласуването за него ще е очевидно за всичко.
Страната наистина се нуждае от редовно правителство, защото то може да гарантира работещ парламент в най-тежките месеци, но пък безпринципното управление само ще доразкъса политическия модел на страната, който и без това е заприличал на разпокъсани дизайнерски дънки. Точно заради това системните партии няма как да си направят правителство. В интерес на истината ПП много повече може да клекне на ГЕРБ, отколкото БСП. ПП са доказали, че разглеждат всичко като бизнес. Изтеглете си закона, а ние ще ви дадем кодовете. Ако сметките им покажат, че има шанс за по-дълъг мандат, като едното нищо ще ги видим в лодката на Борисов.
Всъщност в началото на този парламент имаше повече база за широко разбирателство. Някак си партиите бяха стреснати от ниската активност и резултата и бяха по-склонни за разговор. Парадоксалното е, че колкото повече Румен Радев задържа връчването на мандат, това не изглажда, а подклажда напрежението.
Всичко това ражда подозрението, че президентската институция има политическа полза от хаоса, защото скандалите, драмите, коалиционното неразбирателство, споровете, прекрояването на Избирателния кодекс е постоянно огледало за слабостта на парламентаризма у нас през 2022 г. Тоест всичко това осигурява добра почва на проповедниците на президентската република, които говорят за сериозно прекрояване на конституцията и какво ли още не.
Тоест от един момент нататък трябва да отбележим очевидното – на „Дондуков“ 2 не бързат с мандатите, защото това торпилира всички крехки шансове за кабинет в рамките на този парламент. Дори и да се появи нещо, то ще е измъчено, хилаво и нетрайно. Тоест ще осигури още по-взривоопасна атмосфера за следващия вот. И за по-следващия. Както и за местните избори. Следващата година така определено ще е кризисна, а от това няма как да спечелят системните партии. Защото имам усещането, че ще видим поредната порция чудотворци, телевизионни явления, набързо скалъпени партии и какви ли още уродщини, преди политическият хоризонт да се проясни.
И като заговорихме за телевизионни явления – БСП също се сблъска с нещо подобно през изминалите дни. Георги Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова, Георги Кадиев, всякакви други леви отломци и бурении, плюс ключови фигури от вътрешната опозиция на Корнелия Нинова гръмогласно обявиха ново ляво обединение.
Разбира се, самото съчетаване на думата „ново“ с толкова стари муцуни е карикатурно, но България днес е в плен на телевизионните видения и като нищо може да преглътне този абсурд. Завръщането на динозаврите или завръщането на джедаите?
Истината е, че човек трудно може да види някаква нова надежда в този колективен ритуал по възкресяване на миналото. И това не е опит за обида към участниците в срещата. Просто това са хора с история и достатъчно голямо минало, за да не могат да предизвикат ентусиазъм. И всъщност тук е заровен ключът от бараката.
Това ново обединение не се прави за възкресяване на лявото, а е персонална атака срещу Корнелия Нинова. Целият този спектакъл иска да изпиратства митичното трибуквие „БСП“ и да отстрани тази толкова неудобна Нинова, която изпита на гърба си не една и две политически бомардировки, но не се огъна. Дори, честно казано, не се поколеба и да откъсне БСП от вампирската орбита на ПП, когато разбра, че това не е здравословно за БСП. Мнозина виждат в този неин ход непостоянство, но това е целенасочена слепота. Тя показа стратегическа мисъл. И заради това срещу нея беше оформена тази нова армия на „лявото обединение“.
Имам обаче лъчезарното усещане, че цялата сбирка ще се ограничи само в заклинанията срещу Нинова. Вероятно и тя го знае и заради това ги изтроли предварително. Покани всички отцепници да се върнат в БСП.
Какво по-голямо ляво обединение от това?
