Александър Симов в ПИК и "Ретро": Супергероите от ПП и ДБ – новата телефонна измама в България. Истината за рехавата тълпа, която обожествява Кирил. И ролята на посолството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Градският десен лумпен, политическата зоология от жълтите павета не може да съществува, ако не живее със съзнанието за изключителност. Те са умните, красивите, известните, носителите на мъдрост, вестителите на съвременността, пророците на либералното бъдеще, гениалните мислители на модерното, най-забележителните посетители на гей-паради, ултраконсуматори на соево лате и какво ли още не.
Точно това усещане за изключителност бе изкопирано в думите на Кирил Петков, че те са „отборът на добрите“. Супегероите, които се обединяват в една коалиция и ще борят галактическото зло.
Да, знам, това не е политика. Това е комикс. Но такива са реалностите, с които ще трябва да се сблъскваме оттук нататък. Катастрофата в образованието рано или късно трябваше да се отрази и в политиката. Резултата го виждаме днес в посланията на коалицията ПП-ДБ (знам, че там има и някакви други политически добавки, но дори и във филмите на Марвел е така – едни герои получават повече екранно време, а за други е предвидена най-много по една реплика и толкова). Само забележете каква е стилистиката на новото обединение – съдебна реформа, борба с корупцията, Шенген, влизане в еврото.
Вън от тези теми супергероите никакви ги няма. Най-интересното е, че дори ПП изгубиха социалното си лустро, за което работиха толкова много и упорито.
Беше достатъчно едно интервю на Асен Василев и неговата фетишистка вметка за учителките с чорапогащници с дупки, за да торпилира толкова дълго и старателно изграждан имидж. Сега всичко се сведе до едно безкрайно усилие за навеждане на гръбнак пред американските интереси и оттам идва цялото дрънкане за корупция, „Магнитски“ и клетвите, че цялата парламентарна група на новото обединение ще носи рокли в първия работен ден на парламента (това последното си го измислих, но си признайте, че в първия момент се вързахте, че все някой някъде го е казал).
Проблемът на коалицията на супергероите обаче е, че когато човек се отърси от киноблясъка, започва да забелязва дребните детайлчета, които провалят картината. На полуофициалното откриване на кампанията им навръх 19 февруари човек нямаше как да не забележи какъв забележителен коктейл е рехавата тълпа, която се е събрала да обожествява Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов.
Стари реститутки, млади костюмари и натегачи, некъпани хипстъри и една силна група от хора, сменили по няколко партии – от отцепниците от ИТН до Явор Божанков, когото очевидно го моделират като новото гражданско острие. Само допреди година Божанков беше глезеното дете на БСП, а днес вече е будната съвест на веганите от „Шишман“ и дава мелодраматични изявления как имало сили, които искат да бутат страната на Изток. Все едно предните пет години не са съществували.
Това си е истинско политическо рециклиране. Папийонките са същите, но стилистиката вече е друга. Но само ми кажете как става така – само допреди два месеца Божанков беше депутат от БСП, а днес вече има гарантирано водаческо място в ПП-ДБ?
Съвсем очевидна е външната ръка, която реди този пъзел. И не, не ми кипете за конспиративни теории. Просто Вселената не търпи такова пренареждане, ако няма външен инженер, който да се намеси в него. И големият въпрос е не са ли точно тези политически лупинги причината за спадащото доверие в политическите процеси. Защото хората вече са посинели от отвращение, за да гледат безкрайното рециклиране на едни и същи политически клишета (хора и думи).
Междувременно обаче стана ясно, че не всичко в новото обединение на добрите върви по мед и масло. Александър Дунчев – култова фигура от ПП, изрева в национален ефир, че се чувства излъган от Кирил Петков. Защото неговият политически бос му се е обадил и с безапелационен тон му е заповядал да бъде втори в София-област. Дунчев очевидно не е схванал най-важното.
Обединението идва със своята цена – десетки млади кариеристи ще търсят до оскотяване места в листите, а ритането по кокалчетата ще стане основният спорт в коалицията. И това не е злобно твърдение. Това е съобразяване с реалностите, които ще застигнат дори и хората, които обичат да прекарват повече време в своя киносвят, отколкото в сивото и потискащо ежедневие.
„Никой не е по-голям от Обединението“, каза запъхтян Кирил Петков, когато го попитаха какво мисли за думите на Дунчев. Нали се сещате какво щеше да стане, ако същото го беше казал друг политически лидер. Репортерки с писклив тон щяха да твърдят, че са свидетели на авторитаризъм. Че са видели как се смачква будната съвест на един народ. На Кирил Петков това не просто му се разминава. Видях статуси със сладострастна лига колко бил прав. Ама така навремето говореха за Партията. Сега е ред да слюноотделяме пред Обединението. Алелуя!
Наистина трудно е да се каже каква ще е съдбата на този политически субект. Социологическият адреналин вече текна. Една агенция даде на отбора на добрите първото място и изведнъж настана бурно веселие, особено в средите на ДБ.
Всъщност резултатът не се дължи на тях. ПП все още има образа на центристка партия, която може да даде представителство и на леви, и на десни, които търсят нещо ново и свежо. Но съединяването с жълтопаветните сектанти всъщност е като руска рулетка. Защото това наистина може да ги изстреля в Космоса, но може и да ги потопи в политическите дълбини. Всъщност и двата варианта са гадни. Защото предния път, когато подобни претенциозни сили управляваха, това беше по времето на Иван Костов. Нали си спомняте как се разливаше социологическа воня, че Костов ще управлява най-малкото пет мандата един след друг. Но управление, което идва на такава претенциозност и самодостатъчност, никога не може да бъде стабилно.
Защото дори и да управлява, коалицията на добрите рано или късно ще кастрофира там, където се разминават мечтите и реалността. И не е като да нямаме опит какво точно правят в управлението ПП – видяхме всичките им катастрофални геополитически грешки, прикрити с медийна пудра и оргазмични въздишки. Видяхме как след краткото правителство те трябваше буквално да си присвоят постиженията на БСП, за да има с какво да се похвалят пред избирателите. И сега е на път да се случи абсолютно същото.
Новият елемент във всичко това обаче е великото американско посолство. Те предварително се опитаха да се намесят в изборите с т. нар. санкции „Магнитски“. Знакът е повече от ясен – ПП и ДБ управляват, независимо как, а ГЕРБ са длъжни да подкрепят. Евроатлантическа коалиция на доброто.
Бойко Борисов май хвана този знак, защото в последната си медийна изява беше неузнаваем. Рядко съм чувал някой да споменава посолството толкова много пъти. Това е новото състезание – кой колко е пъти е бил при американците. И очевидно те ни сглобяват в движение един управленски Франкенщайн. И ще видите, че ако той се случи, приказките за корупция ще замрат. Ще се окаже, че живеем в най-добрия от всички възможни светове, защото добрите са дошли на власт и повече никога няма да я пуснат. Всъщност „добрите“ са ахилесовата пета на Бойко Борисов. Те добре го знаят. И заради това получиха фразата – „депутатите ми трябваше да гласуват закона, въпреки че е антиконституционен“. Всъщност такива изявления само помагат за първото място на ПП и ДБ, но това ще го анализираме тепърва.
Когато Иван Костов падна от власт, след това неговите сили не видяха власт над 20 години. Тоест дори и сега на хоризонта да ни се очертава светло и супергеройско бъдеще, то бъдете убедени, че то ще ни пари и горчи още много дълго. Защото проблемът на българското общество не са недоволните, сумтящите, вечно мърморещите и съмняващите се. Проблемът са всички тези евроатлантически бастуни с либерален блясък в очите, които се държат като надрусани комсомолци, пишат с наранена граматика и изобщо не познават държавата, в която живеят. Заради това целият този експеримент е обречен на катастрофа. Това не е коалиция, а телефонна измама. Корпоративна лъжа, която ще рухне.
Казвам го днес и звучи злобарски. След няколко години ще се фукам, че мога да предсказвам бъдещето. И няма да има кой копче да ми каже.
