Александър Симов в ПИК и "Ретро": Цялата отговорност е стоварена върху Радев като огромен минус

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Решението на БСП да върне третия мандат за съставяне на правителство едва ли е чак толкова голяма изненада, колкото предполагат част от реакциите във фейсбук на вечно разочарованите и ядосани кибици. Бяха положени много усилия левицата да бъде набутана в безизходната ситуация да направи кабинет в рамките на парламент, който е пъстър и разноцветен като видение след халюциногенни гъби. Това изначално си беше път без изход, капан за политически наивници, елементарна схемичка за сриване на доверието в социалистическата партия. И ще се опитам да обясня защо.

45-ият парламент се роди след най-абсурдните избори в новата история на страната. Избори, които поставиха на дневен ред много повече проблеми, отколкото решиха. Но едно нещо стана кристално ясно. Мнозинството от българите не искат ГЕРБ и вече им е писнало от Бойко Борисов. Нито включванията на живо във фейсбук, нито втръсналите до лудост обиколки с джипката успяха да отърват премиера от най-досадната съдба на земята – партията му да е първа политическа сила, но всички останали да я заобикалят отдалече като град, в който е избухнала зомби-епидемия. Виждам, че Борисов много се засяга от определението „токсична партия“, но истината е, че днес ГЕРБ приличат точно на сметище за радиоактивни отпадъци, които никой не иска да приближава. Тоест след 4 април бяха наказани не само патериците на ГЕРБ, които безмилостно бяха оставани без парламентарно представителство, но и управляващата партия, която беше натикана в шизофрения – най-голямата парламентарна група, но обречена на опозиционен живот. В така странно и интересно структуриран парламент единствено „Има такъв народ“ бяха в състояние да съставят правителство. Те се оказаха феноменът на изборите. Техният резултат предизвика многобройни анализи, размишления и страсти. И понеже всички останали партии бяха респектирани от постижението на ИТН, те декларираха подкрепа към техен кабинет. И тук е важно да разберем нещо в дълбочина. Подобна подкрепа не е капан, нито номер, нито мръсен трик да окаля чистите ангели, които случайно са кацнали в българската политика. Декларираната подкрепа беше признание за това, че българите натовариха Слави Трифонов с голямата задача да демонтира модела „Борисов“. За тази цел той можеше да събере зад себе си мнозинство от близо 160 гласа. И нямаше никакъв реален начин ръцете на Трифонов да бъдат извивани, както под сурдинка ни разказват неговите мълчаливи депутати. Защото мандатоносителят има реална политическа и медийна сила. Който се беше опитал да го рекетира, веднага щеше да бъде залят с обществено възмущение, презрение и омерзение. Така че приказките за „волята на суверена“ са просто маска на страха от властта. Истината е, че „Има такъв народ“ нямаха топки да управляват. Съжалявам за циничния начин на поднасянето на тази истина, но копираме стила на Трифонов и компания. Властта изисква отговорност. Изисква диалог, компромиси и разбирателство в името на няколко големи идеи. Получи се така, че политическата мачовщина напълно изпуши. В мига, в който ИТН върнаха мандата, те може би запазиха няколко опорни точки за следващите избори, но се самоунищожиха като реален носител на промяната. Телевизионните образи се оказаха просто нелепи сенки.

В такава ситуация щеше да е самоубийствено за БСП с 43 депутати да се опита да съставя управление. Подозирам, че кабинет, предложен от левицата, щеше да получи неочаквана подкрепа, но точно тук вече нямаше да има морално мнозинство, а тънки сметчици кога и как изборите са най-изгодни на политическите играчи в парламента. Управлението обаче не е абстрактен процес, то се нуждае от законодателно мнозинство, а в 45-ия парламент властваха основно мълчанието и липсата на какъвто и да е разговор. В тази ситуация всяко правителство е обречено на провал. А и нещо повече – агонията на управление без парламентарно мнозинство щеше да е като хапче за лечение на рейтинга на Борисов. Опитите за удължаване на Народното събрание също. Тоест БСП избра окончателно да детронира Борисов и да го махне от премиерското място в оставка. Това е труден, но осъзнат избор. Защото той отваря пътя към служебен кабинет, който максимално бързо да подготви новите избори. И този вот ще има едно ново условие – Борисов няма как да раздава пари на калпак, няма как да ставаме свидетели на злоупотребата със служебното му положение, а това ще е освежаваща промяна. И още нещо – тези, които не отлепяха очи от телевизионните екрани, за да гледат дебатите в парламента, вече могат да си дадат сметка кой е реален носител на промяната и за кого промяната спира до произнасяне на мистичното заклинание „Джипко Бибитков“. Всъщност по време на суперкраткия живот на Народното събрание единствената реална идея, която можеше да демонтира Борисов и да му върже ръцете, беше идеята на БСП за мораториум върху действията на правителството в оставка. „Новите партии“ обаче проспаха шанса да се докажат като нещо действено. Те бяха заети да пускат постове във фейсбук и инстаграм. Резултатът – ГЕРБ успя да се окопае доста дълбоко и единствено това, че БСП самоотвержено пусна мандата, ще позволи порочният процес да бъде прекратен.

В новата ситуация веднага възниква въпросът – за кого е добре всичко това. Виждаме, че Бойко Борисов и неговата партия не са доволни. Премиерът в оставка дори използва Великден, за да се самовъзвеличи и да критикува противниците за това, че не искат да носят отговорност и че дават цялата власт в ръцете на Румен Радев. Тук обаче можем да поспорим с Борисов. Дали е чак толкова добре за президента, че поема цялата отговорност за състоянието в държавата? Нямам предвид, че Радев няма качествата на управленец, а че наследството на ГЕРБ е пълно с мини, които всеки момент ще се взривят. 45-ият парламент не успя да изпълни една от основните задачи, които да улеснят работата на служебния кабинет – актуализацията на бюджета. Всъщност думите на Борисов са просто поредният капан – те още отсега ни подсказват каква ще бъде тактиката на ГЕРБ на изборите, които предстоят. Ох, те ще са жертвите. Те ще се правят на опозиция, на осквернени невинни души, които са попаднали в кофти капан и ужасна ситуация. Подобно жалостиво мрънкане е начин наистина цялата отговорност да бъде стоварена върху Радев, но не като плюс, а като огромен минус.

Всъщност изборите, които се задават, ще бъдат генерална репетиция и за президентските избори, и изобщо за бъдещето на страната в близките няколко години. ИТН така и не успяха да разберат това. Защото ГЕРБ ще се втурнат в надпреварата на живот и на смърт. Патриотите също. Ако изборите на 4 април бяха просто дежурни, тези придобиват неочаквано голямо значение, защото от изхода им зависи какво ще стане с политическата съдба на Борисов, какво ще се случи с ГЕРБ и ще се трансформира ли българската политическа система. В този смисъл залозите на масата наистина скочиха непостижимо високо.

Според мен обаче Радев има качествата да мине през този буреносен период с достойнство и смисъл. Може би наистина трябваше да се мине през служебно правителство, за да може България да се изчисти от натрупаната мръсна утайка и гербаджийски кариеристи. Ненапразно точно споменаването на този вариант хвърляше ГЕРБ в най-патологичен ужас и страх. На следващия вот хората ще могат да дадат оценката си и за нещо друго. Да накажат страха и показността и да преоценят своето разбиране, че телевизионни сенки могат да свършат истинска политическа работа. На предишните избори БСП беше наказана и не получи признание за последните пет години, изкарани в яростна опозиция. Но сега тя има шанс да демонстрира, че единствено и само последователността може да бъде качествен тест за свършването на нещо полезно. Мнозина гледат на предсрочните избори като на аномалия в демократичните процеси, но е време да погледнем към тях от друг ъгъл – те са като повторно пускане на водата. Помагат за пълното изчистване. И това е красивата новина в този случай.