Александър Симов в ПИК и "Ретро": „Демократична България“ беше наритана, а това е едно добро начало
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Eeех, а само какви романтични политически страсти кипяха в дните на предизборната кампания и след вота. Седмица преди гласуването вестник „Капитал“ блесна с най-яката корица на прехода – Мая Манолова, Тошко Йорданов и Христо Иванов като космонавти в скафандри, а отдолу надпис „Мисия 121“. Това беше любимата медийна дъвка за балончета – трите партии са „партии на протеста“, те са в един общ съюз, те са част от един и същ порив за промяна. И из въздуха летяха амурчета, а мнозина от виртуалните инфлуенсъри на градското дясно вече си заплюваха кабинети из министерствата и си представяха как започват едни тежки и яки реформи, които ще продължат поне до първата отпуска. За целта дори елитарните интелектуалци от жълтите павета изнасилиха себе си и направиха всичко възможно да заобичат Слави Трифонов. Четох разтърсващи самопризнания из социалните мрежи за това как електоратът на ДБ за пореден път подценил и се обидил на народните пориви, но вече край. Оттук нататък градското дясно и телевизионните избиратели ще вървят ръка за ръка до вечността и нищо няма да унищожи тази страстна любов, този красив летен флирт и прекрасна свалка.
Миналата седмица обаче пред очите на всички ни романтичната комедия беше прекратена. Топлите чувства между ИТН и ДБ приключиха с гръм и трясък, съпроводени от ожесточени статуси, моралистични есета, патетични проклятия и писъци на наранени сърца. Всичко започна с една декларация на Христо Иванов, в която той поиска конкретни министри да останат на своите постове. Наясно съм с неподражаемите трепети на дясното сърце. Незивисимо от всички клетви, че градското дясно се интересува единствено от разговори за политики и реформи, вероятно половината парламентарна група на ДБ вече е пишела кандидат-министерски биографии, да не говорим за интелектуалците на свободна практика и писачите на статуси през две минути. Това взриви хората на Слави, и то с доста голямо основание. На следващия ден председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов изчете контрадекларация, с която извади на бял свят мръсното бельо и щения за постове на ДБ. Нещо повече – той се нахвърли и срещу министъра на финансите в служебното правителство Асен Василев, а това предизвика още повече виртуални колизии. Изведнъж тонът на „Капитал“ рязко се промени. Не знам как успяха да вземат толкова бързо завоя журналистите там, но като танцьорки на пилон се завъртяха и блъвнаха статии за пълзящия авторитаризъм на Слави Трифонов и за неговия танц със статуквото. И вижте само колко интересно се получава – докато имаха шансове за министри, ИТН не беше проект на ДПС, след като ги отрязаха, изведнъж колективно започнаха да виждат дългата ръка на Ахмед Доган. Няма слабо в толкова строен светоглед!
Скарването на Слави Трифонов и Христо Иванов за пореден път показа изначалната подлост, върху която е построено градското дясно, независимо от опитите му и успехите понякога да изглежда симпатично. Същите хора, които едно време се опитаха да се стоварят като лавина върху БСП в рамките на предишния парламент, когато левицата провали кворума и я обвиниха, че тя саботира мощните сили на промяната, сега започнаха да се опитват да ритат социалистите за това, че преговорите им с ИТН вървят най-конструктивно. Изобщо за пореден път станахме свидетели на такива маневри, че несвикналите с тях буквално могат да започнат да повръщат от тяхната скорост. Но този конфликт смрачи и рязко перспективата за правителство или поне направи въпроса толкова неясен, че съдбата на котката на Шрьодингер изглежда като праволинеен роман. Изведнъж преговорите между ИТН и ДБ бяха стопирани, депутатите на Мая Манолова започнаха да си изливат душите пред всеки журналист и да твърдят, че няма да подписват празен чек, а за капак на всичко президентът ускори процедурата по връчването на първия мандат и миналия петък призова хората на Слави да го получат. Тук българският политически трилър навлезе в друга мистерия. До последно журналисти, посветени и обичайните всичколози бяха убедени, че кандидатът за премиер се нарича Петър Илиев, но мандата от Румен Радев взе сравнително неизвестният депутат Пламен Николов. С което ИТН постави своеобразен рекорд. За по-малко от два месеца парламентарно съществуване те извадиха вече 4 имена на премиери – Антоанета Стефанова, Николай Василев, Петър Илиев и Пламен Николов. С подобна скорост май опасенията на много българи, че някой ден ще бъдат причакани от хората на Слави и отвлечени да стават министър-председатели, ще се окажат доста верни.
Ако излезем от ироничния тон обаче – връчването на първия мандат, търсенето на подкрепа за кабинет и конфликтите създават доста напрегната атмосфера в обществото. ИТН очевидно много държат на това никой да не им се бърка в кадровия подбор. И честно да ви кажа – те имат основания за това. Парламентът е много фрагментарен, създаването на мнозинства ще бъде удивително труден процес, но истината е, че цялата отговорност за провала или не на правителството ще се носи от Слави Трифонов и компания. Такава е логиката на политическите процеси. Заради това е разбираемо желанието им, като носят отговорност, да имат думата и за всички кадрови назначения. Защото подкрепата може да бъде получена и не за постове, а за конкретни политически идеи, с които трябва да се ангажират. И тук ИТН прави една голяма политическа грешка – отказът от едно голямо споразумение с партиите, от които търси подкрепа. Това е споразумение, а не коалиционен договор. Тоест то позволява в него да се запишат само програмни намерения. Така ИТН ще могат да се отърват от една друга потенциална опасност – отказът на някоя от партиите да подкрепи определена идея няма да означава бламиране на правителството, а просто несъгласие, което може да позволи по-дългосрочен хоризонт на следващото правителство. Добре е, че ИТН поне се съгласиха да представят предварително персоналния състав на МС пред партиите, на които разчитат да ги подкрепят, защото това означава, че диалогът още не си е тръгнал безвъзвратно от политическото пространство. Сега на всички ни предстои да видим дали от парчетата ИТН, ДБ, ИБНИ и БСП може да се създаде достатъчно полезно и смислено правителство, което да продължи да чегърта плесента на Бойко Борисов от българския политически живот.
Знам, че е прието такава атмосфера да се тълкува апокалиптично и да бъде определяна като „хаос“, но честно да ви кажа, в цялото това бълбукане на политическите процеси аз намират нещо успокояващо. Първо – „Демократична България“ беше наритана, а това е едно добро начало. И второ – демокрацията трудно живее там, където има свръхстабилни мнозинства. ГЕРБ бяха свикнали всеядно да поглъщат всичко в мощните си политически телеса и това създаваше чувството за безвремие и неподвижност на живота. ИТН са инатлива, особена, екзотична партия, но не се страхуват от конфликта, търсят спора и нямат достатъчно депутати, за да бъдат повторение на Бойко Борисов. Така че никаква аналогия не виждам в този случай. Просто пред нас българският политически живот прави опит да се самолекува от всички рани, които му бяха нанесени. Едва ли някой човек може с чисто сърце да направи точна прогноза за развитието на ситуацията, но поне България отново живее в политически кипеж, а това е неочакваният плюс на промяната.
