Александър Симов: Гюров и Кандев вече изглеждат нелепо, жалко звучат призивите на Борисов за единен десен кандидат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Два дни след заявката на Илияна Йотова за президент БНР издири Андрей Гюров да го пита за неговите бъдещи намерения, но най-доброто, което медийният герой изцеди от себе си, беше, че още не бил сигурен.
И сигурно очаква всички десни лелички да почнат да подсмърчат, че нашето момче може и да не излезе на избори.
Откакто напусна случайното си (и последно) премиерстване, Гюров последователно участва в нещо като маратон с половинката си Георги Кандев, снима се как сече дърва под музиката на Тони Стораро, пусна секс-касета с пиарката си (добре де, това си го измислям), ходи на голямото дясно плюскане в "Оборище", написа няколко мелодраматични политически статуса, снима се как тревожно предупреждава срещу високите скорости на пътя и как се бръсне с мъдър поглед пред огледалото и очи, пълни с евроатлантически ценности.
А, да, и спомена, че не бива да имаме никакви отношения с Иран.
Но... още... не... бил... решил!
Пиша го с многоточия, защото това е супер абсурдно.
Цялото премиерстване на Гюров бе замислено като кампания за президентските избори, но просто никой никога не бе очаквал, че резултатите от парламентарния вот по такъв начин ще пренаредят политическото пространство.
Да не говорим, че политическата му половинка Георги Кандев също бе извадена от забвение, а той, милият, се оплете като пиле в кълчища защо е напуснал МВР.
Всички полицаи знаят защо - Кандев искаше да си прибере 20-те заплати при пенсиониране, преди да ги направят само 10 или да ги махнат изобщо.
Но той напусна с намеци, че са му връзвали ръцете за разследвания, а сега се оказа, че той просто се чувствал недооценен.
На този фон разбирам защо и двамата не бързат да се обявяват като кандидати. Защото вече изглеждат нелепо и ясно осъзнават, че са били задминати със свръхсветлинна скорост.
По-жалко звучат призивите на Бойко Борисов за единен десен кандидат. Просто за някои хора времето е спряло преди десет години и никога повече не е тръгвало напред.
Нито едни избори, разбира се, не са предрешени, но имам усещането, че тези ще приличат много на онзи президентски вот през 2006 година, когато основната интрига беше дали Първанов ще ги вземе на първи тур, а ако стигне до втори, кого ще трябва да бие на него...
Из коментар на Александър Симов за "Галерия"
