Александър Симов: Десницата е най-големият съучастник на Бойко Борисов в похищението на държавата
Последвайте ни в Google News Showcase
Простичко, гадно и мизерно е, но десницата е най-големият съучастник на Бойко Борисов в похищението на държавата. Такъв тежък анализ прави червеното острие Александър Симов на стената си във Фейсбук.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Ето какво пише той:
Виждам въздишките, охканията, стенанията и болезнените стонове от страна на колективното психодясно желе във фейсбук по отношение на последната корица на "Капитал".
Тя представлява ефектен колаж озаглавен "Пулт за управление на завладяната държава". Яко!
Наясно съм, че живеем не в епохата на постистината, както би казал някой киселяк като Гого Лозанов, а във времената на меме-политиката, но ми се струва, че дори и в това визуално изкуство се изисква минимално количество честност.
Да, държавата е завладяна. Похитена, порутена, смазана, взета за заложник от орките на паралелната държава. Ноо, точно "Капитал" и всички гласуващи за десницата нямат никакво право да се оплакват. Защото през цялото време те бяха съучастник в похищението. Най-верните пудели на Борисов.
И сега да припомним.
Възходът на Борисов във високите етажи българската политика започна през 2009 година. Тогава ГЕРБ стана първа политическа сила. В онова митично 41 НС т.нар. "Синя коалиция" имаше 14 депутати воглаве с Иван Костов. И те активно подкрепяха Бойко Борисов.
"Сестрински партии сме", въздъхна Костов през 2010. В същото изявление той дори се похвали, че неговите депутати много често изнасят дебатите срещу БСП вместо ГЕРБ. Тоест имаме партии, които са буквално взаимозаменяеми. Един и същи политически организъм. Да не говорим, че точно бизнес-кръгът на "Капитал" имаше министри в кабинета, а неговите политически пипала се гордееха, че редовно пият кафе с Борисов и го насочват в управлението.
Две години след като Борисов овладя държавата, Синята коалиция тръгна да се прави на сърдита и да "сваля" доверие от кабинета, но овладяването на държавата беше приключило. Нещо повече - групата на Костов започна да се лющи като мазилка положена по европроект, защото Борисов един по един превземаше неговите депутати. Класика в жанра.
Хората не са глупави.
На предсрочните избори през 2013 година те пратиха десницата в парламентарна отпуска и тя реши, че единственият начин да получи реванш е като върне Бойко Борисов начело на държавата.
През 2014 година се случи точно това.
"Синята коалиция" беше пратена в моргата, а на хоризонта се появи новото ГМО "Реформаторски блок". Влязоха с 22 депутати в НС.
Те превиха гръбнак пред Борисов и за пореден път го институционализираха като премиер. Очевидно е - когато трябва да имат министри, държавата не е завладяна. Те се сещат за похищението само когато Борисов ги остави вън на студа да зъзнат от ужас и без държавни заплати. За втори пореден път градската десница би адреналин на ГЕРБ. Христо Иванов стана министър, а разни други костюмарчета също се уредиха с постове.
После гледахме втора серия на блобастъра "Многострадалната дясна Геновева". ДПС и ГЕРБ торпилираха нелепият пиар на РБ с Конституцията и верните следовници на Костов тръгнаха да прилагат неговите номера. Пак уж напускаха коалицията, ама повечето им кадри останаха във властта.
Избирателите отново показаха завидна стратегическа мъдрост. Наритаха тази нелепост и я оставиха извън парламента.
През 2023-24 наблюдаваме пореден римейк на това. ПП/ДБ отново върнаха Борисов и Пеевски във властта. Съвсем целенасочено, абсолютно арогантно.
И резултатът е логичен - пак хлипат, че са ги излъгали като камилчета.
Мамини сладки!
Припомням всичко това, защото десницата е най-големият съучастник на Борисов в похищението на държавата.
Ама най-големият.
Всеки път, без изключение, тя е била негова парламентарна опора и стратегическа силиконова кукла за многократна употреба.
Градското дясно е част от пулта за управление на похитената държава. Те имат собствен ключ и бутон за него. Защото никога не са били автентична опозиция на този процес. Тяхната единствена съпротива идва по линията на това, че те не участват пълнокръвно в похищението.
Толкова е простичко.
Толкова е гадно.
Толкова е мизерно.
