Александър Симов: Зомбификаторите от сглобката ще нарежат паметта на парчета, ще изхвърлят на боклука "Аз съм българче" и ще засияе едно гордо евроатлантическо бъдеще
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От далечните САЩ министърът на отбраната Тодор Тагарев ни ощастли с великолепни идеи. Държавата, каза той, трябва да бори руската пропаганда и в социалните мрежи. И си представях как десетки охранени виртуални комсомолци ще бдят в електронния мрак и ще се занимават с онова, което правят най-добре – да пишат доноси.
Пак Тагарев обяви, че учебниците по история трябва да бъдат изчистени от всички факти, които създавали у хората благодарност към Русия. Вдъхнових се – представям си нови длъжности в държавата администрация.
Ченге по историческата истина.
Човек, който ежедневно трябва да бди дали историята е в съзвучие с политиката на евроатлантическото небесно правителство, което е взело властта. Ерик Блеър, известен с псевдонима си Джордж Оруел буквално беше описал същата ситуация в „1984“ – там цял отдел от министерство се грижеше за това да пренаписва миналите вестници в съзвучие с Единствената истина на днешния ден.
Точно това ни предлагат зомбификаторите от Сглобката. Ще нарежем паметта на парчета, ще пренапишем учебниците, ще изхвърлим на боклука „Аз съм българче“ и ще засияе едно гордо евроатлантическо бъдеще, безвкусно като чай от спирулина и присядащо като соев мъфин.
В абсолюттно същия ключ трябва да четем и откровението на Георги Лозанов от вчера. „Самоинформирането е като самолечението“, каза мъдро, хуманно, загрижено и разтревожено той.
Всеки заловен да чете нерегламентиран сайт ще трябва да лежи в затвора и сутрин обед и вечер ще му бъдат набивани в канчето статии от „Свободна Европа“. В тази садомазо фантазия българският народ е някаква сбирщина от негодници и тъпаци, които трябва да бъдат водени от информационните овчари и да им бъде внушавано къде е истината.
А най-накрая попаднах на някакъв Евгений Кънев (за първи път се сблъсквам с този екземпляр, но когато живееш в тиня блатните създания изскачат отвсякъде) който се оказа проповедник за това да има закон срещу дезинформацията. Всичко изброено ни води дотук. Това не е просто фантазия за „чисти“ медии. Това е фетишизъм за авторитарна ръка и диктатура.
Кое е дезинформация?
Ако човек каже мнението си въз основа на обективните факти и то противоречи на оруелианските политически ченгета, тогава това какво е. Виждам, че по тези показатели Иван Кръстев също беше набутан сред четирихилядниците. Защото имал наглостта да заяви, че Западът е на губещата страна.
Величествени времена!
Литературни.
Александър Симов, фейсбук
