ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Попитай за кого вият сирените
Сирените смразяват въздуха на втори юни по обяд.
Сирените са знак за тревога. Тревогата днес се усеща във въздуха. Тревогата е основното ястие в днешния обяд.
Никога в новата история на България сирените не са виели толкова страшно.
Попитай за кого вият сирените.
За Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, ще чуеш от някого.
Да, това е традицията.
Днес сирените вият за поробваната свобода, загиналата независимост и загиващата България.
Да, това е реалността.
Попитай за кого вият сирените.
Сирените вият за обезлюдените села и градчета български.
Сирените вият за стотиците хиляди семейства с репродуктивни проблеми и страдащите им сърца.
Сирените вият за трийсет хиляди убивани в аборти деца всяка година – един Сандански или един Самоков падат в клането на младенците.
Защо Бог да изпраща живот на тази земя, когато оттук му връщат смърт още от утробата?
Попитай за кого вият сирените.
Сирените са знак за бедствие.
Една съседка чакаше внука си от Америка, да му подари плат за абитуриентския бал. Най-хубавият абитуриент ще бъде Митко, казваше тя с греещи очи. Плачеше вкъщи, навън се усмихваше.
Никой не дойде на погребението й.
Най-големите протести в новата ни история бяха за премахване на визите. Всеки иска да пътува свободно. Всеки има право да живее, където си иска. Всеки може да гласува както си иска. Всеки може да лъже както си иска.
Попитай за кого вият сирените.
Сирените вият за най-страшната „промяна“ в новата ни история – традицията на измяната.
Това е днешната „промяна“ – тя не е промяна, а традиция. Традиция на предателството.
Не питай за кого бие камбаната, камбаната бие за теб, казва класикът, самолишил се от живот.
Сирените вият за лишените от живот, изоставени къщи, които като кучета на пост очакват стопаните си.
Ще се върнат, казват си, няма как да не се върнат. Забравили са ни, но ще си спомнят.
Не се предават лесно тези стари къщи, те не са като хората. Стоят като престаряло куче на пост – с последни сили, с безжизнени задни крака, но с достойно изправена глава. Бодро да посрещнат стопаните, ако се върнат.
Попитай за кого вият сирените.
Сирените вият за законодателния храм – там ще бъде принесена нечувана жертва.
България ще бъде принесена в жертва от палачи-еничари с български имена.
Защо го правите, попитах.
В името на България го правим, усмихнаха се те, докато изостряха гилотината.
Ако Богочовекът го разпънаха за Богохулство, кой им пречи да убият България в името на България?
Попитай за кого вият сирените.
За Ботев и загиналите за свободата и независимостта...да.
Само че те тогава са извършили своето, за да ни дадат България.
Какво правим ние сега?
Попитай за кого днес вият сирените.
Сирените днес вият за нас.
За нас.
