ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическите партии до една, в различна форма и с различен патос, се кълнат, че в никакъв случай няма да се коалират с ДПС. Като се почне от АБВ, партията на „архитекта на тройната коалиция” от 2005 г. Първанов, та се стигне до Николайчо Бареков, за когото едва ли е необходимо да се привеждат още доказателства, че Пеевски е неговият д-р Франкенщайн, а Доган – Мери Шели. Анти-ДПС клетвата се превърна в нещо като тест за легитимност, атестат за благонадеждност, декларация за чисто бъдеще… Както правилно се изрази Местан, всички те търсят идентичност с анти-ДПС риториката.
Това яростно разграничаване от ДПС не е самоцелно. Данни на агенция "Алфа Рисърч" показват, че 67% от българите смятат, че ДПС олицетворява модела на корупция и зависимост от олигархично-корпоративни интереси, чийто символ стана Пеевски. И само 6% са на противното мнение. Въпросът е дали тези вербални клетви срещу ДПС хващат дикиш в обществото? Едва ли. 51% от българите смятат, че бебеците (ББЦ) са част от модела „Пеевски”, а едва 9% ги нареждат сред опонентите му. По отношение на БСП процентите са 45% на 18, а при ГЕРБ 34 на 30.
Струва ми се, че ГЕРБ и бебеците са малко ощетени. Даже не малко. Но то е обяснимо. Бареков води шумна кампания, щедро отразявана от вестниците и телевизиите, а в интернет шестват многобройни дружини тролове, които се опитват да заглушат всеки глас. Побързаха някои да прекръстят партията на „България без спонсора”. Спонсор има. А колкото до Борисов, при него вече има такова емоционално и семантично пренасищане, че никой нищо не чува. Тези, които ще гласуват за ГЕРБ, не се нуждаят от нови аргументи за избора си, нито пък тези, които го отхвърлят. Дори такива важни стъпки на ГЕРБ като позицията им по КТБ и банковата криза, не са в състояние да променят нагласите. Нито пък услужливото приемане на предложената от ДПС дата за изборите, която „случайно” съвпада с турския Курбан Байрам. Един подарък за турската партия на стойност десетки хиляди гласове.
Между другото, дори и шумно рекламираното увеличение на секциите в чужбина облагодетелства най-вече ДПС. От всички 427 секции в 59 държави, 136 са в Турция (спрямо 86 на предишните избори). За целия ЕС секциите са 169. В Германия, където по официални данни живеят над 150 хил. българи, секциите са увеличени само с 9. На предишните парламентарни избори ДПС е получило 50% от гласовете в чужбина, а ГЕРБ 20%. ГЕРБ е другият облагодетелстван. Очаквам, че на предстоящия вот резултатите за ГЕРБ ще са по-добри, а за ДПС – много по-добри. Като цяло очаквам ДПС да постави нов републикански рекорд. Досегашният им рекорд е 610 521 гласа и е поставен през 2009 г., когато умело партнираха с ГЕРБ.
Според последното изследване на "Алфа Рисърч" в бъдещото 43-то НС шанс да влязат имат 5 партии: ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ и ББЦ. АБВ и Патриотичният фронт са за сега под бариерата. Като победител в изборите се очертава ГЕРБ с 36,2% и резерв от още 5-7% колебаещи се. Което ще даде на партията около 105-110 депутати. БСП към момента получава 22,5% и 63-68 депутати. Партията няма съществен резерв. Следват ДПС с 12.1%, които носят 35-38 депутати, РБ с5.2% подкрепа и евентуално с около 16 депутати и ББЦ с4.4% и около 13 представители. Според „Алфа Рисърч” електоратът на ББЦ е изложен на сериозна ерозия и е почти на ръба на бариерата.
Но Бареков ще присъства в 43-то НС, ако се наложи дори с гласове, прехвърлени от ДПС. Анализ на социолози от СУ на гласовете по секции в смесените райони недвусмислено показва, че такова придвижване на гласове от ДПС към ББЦ е имало и на отминалите избори за ЕП. За съжаление анализът още не е публикуван и не мога да цитирам конкретни данни.
Но нека да видим какво управление вещаят тези резултати, ако се запазят. Според анализа на „Алфа Рисърч” има сериозен шанс за дясно-центристко мнозинство, т.е. коалиция ГЕРБ-РБ. Съвсем крехко мнозинство – 121-126 депутати. Толкова крехко, че може да се счупи още преди да се е състояло. Освен това съвсем не е сигурно, че РБ ще влезе в НС. В една малко по-рискова прогноза дори не е съвсем сигурно, че РБ ще се запази в този вид до изборите. А на самите избори ще почнат едни игрички с преференциите… И също така няма гаранции, че ГЕРБ ще бъде склонен да удовлетвори всички властови амбиции на партиите от блока. Всъщност, битката кой да води бащина дружина в РБ не е приключила, тя само е отложена – за след изборите. Сбиването на партийните ядра (Лукарски) се отлага за 10 ноември.
В крайна сметка това прави РБ не съвсем надежден и прогнозируем партньор на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Колкото до ГЕРБ, коалицията с РБ е само една възможност. Борисов първоначално беше категоричен, че няма да прави правителство, ако няма собствено мнозинство. Но като стана ясно, че едва ли ще го получи, бързо коригира позицията си. В крайна сметка ГЕРБ има добър опит с правителство на малцинството и работеща „технология” за превръщането му в правителство на мнозинство. (Още една причина да се даде рамо на бебеците за парламента. Те по много причини са подходящи за донор.)
Но за да сработи едно правителство на малцинството е нужно едно дружелюбно ДПС и едни приятелски настроени медии на Пеевски. Към момента, струва ми се, това е налице. Нещо повече, Местан вече призова: „Призовавам партийните лидери да се съгласят с предложението ми следващият кабинет да има толеранс не традиционните 100 дни, а 200, защо не и 300 дни. И е добре това да се заяви, преди да са ясни изборните резултати, преди да се знае кои ще управляват и кои ще са в опозиция.” Е, то до голяма степен се знае… Колкото до възможността за коалиция на БСП с ДПС, социологическите резултати показват, че двете партии отново няма да могат да формират мнозинство. При резултати, сходни на тези от „Алфа Рисърч”, дори евентуалното присъединяване на ББЦ няма да реши въпроса.
Но коалицията БСП-ДПС в момента е психологически невъзможна. На червените доста им загорча от съвместното им управление. ДПС първо употреби излъчения с мандата на БСП кабинет „Орешарски”, а след това го свали. В интервю за „Стандарт” Местан обясни как вижда бъдещето: „Необходими са две неща едновременно – първо, приемственост без реваншизъм (Превод: ГЕРБ ще имат нашата подкрепа, ако не бутат къщичката, която така добре сме си подредили.), и, второ, да не се връщаме към отречени модели на власт, каквито са проблематичните коалиции. (Превод: С БСП няма да се коалираме.) По отношение на лидера на ГЕРБ Местан казва:
„Борисов е разкъсван между желанието си за втори път да бъде припознат за месия, и ясното съзнание, че месианството в българската политика е отминало. Признавам обаче, че той все по-често проявява признаци на рационалност, което трябва да се оцени по достойнство. (Превод: Не за всичко сме се разбрали, но Борисов проявява добра воля.) Това, което е важно за ДПС в момента не са нови завоевания, а запазване на завоюваното. Доган обича да дразни и провокира обществото, но все пак знае, че това трябва да има някакви граници. Към момента за ДПС е най-добре малко да се отстрани от прякото политическо управление на страната. Още повече, че предстои труден период. Пък и пребиваването на ДПС в „опозиция” по време на управлението на Борисов се оказа най-рентабилния в икономическо и финансово отношение период за партията.
Симптоматичен е и фактът, че в навечерието на предишните избори Местан прогнозира, че ГЕРБ ще е първа сила на изборите, но няма да управлява. Сега, в почти същата ситуация и на същия въпрос, Местан отказа да прогнозира. За Борисов и ГЕРБ една явна коалиция с ДПС би била смъртоносна. За предпочитане е тайната, която, при сегашното състояние на медиите, може да си остане тайна през целия мандат.
Струва ми се, че осигуряването на подкрепата на ДПС минава през отхвърлянето на участието на РБ в бъдещото управление. Едва ли СДС, а още по-малко ДСБ биха били склонни да удовлетворяват огромния апетит на многоглавата икономическа ламя на агите. Но както беше казал философът, единственото сигурно е, че нищо не е сигурно. Пазарната икономика много се разви и обхвана и несвойствени за нея области от обществения живот. И така бъдещето е ясно и нерадостно. Ако тези 3.3 млн., които са съобщили, че твърдо ще гласуват, дадат своя вот по начина, който са съобщили на социолозите, най-логичното е да ни предстои управление на ГЕРБ с тайната подкрепа на ДПС.
Според социолозите има едни 20% от българите, които още се колебаят дали да гласуват и за кого. Разумът подсказва, че ако по-голямата част от тях се насочат към ГЕРБ, партията на Борисов може да спечели нужните мандати за самостоятелно управление. Което би трябвало да еманципира ГЕРБ от скъпоструващата подкрепа на ДПС. И да му даде възможност да ограничи икономическата експанзия на етнокорпорацията. Но дали така ще стане на практика, само Господ и Аллах знаят.
