Последвайте ни в Google News Showcase
Животът винаги побеждава - за да има надежда, за да има любов. Детенце се роди под руините в Сирия, майка му не оцеля.
Два стандарта, две скорости, както обичат евролидерите да се изказват, се виждат дори в тази ужасна човешка трагедия. Целокупно светът се надпреварва да дава помощи за Турция. И така трябва да бъде, независимо от страната, сполетяна от бедствие. Независимо от политиката. Независимо от конюктурата.
В Сирия обаче разчистват отломките с голи ръце. Вчера ЕС, този съюз на ценностите и емпатията, споменаваше страната като пострадала с половин уста, между другото. Трогват се чиновниците за котенца, кученца, но не отвориха сърцата си за хиляди затрупани от къщите си мъже, жени и деца. Сирия не поискала задействане на механизма за гражданска защита. Каква е тази помощ, ако за нея трябва да се моли? ЕС остави хората в Сирия на самотек заради санкциите.
Какви санкции при такъв апокалипсис? Пред смъртта и пред законите на природата всички сме равни. Защото днес нещастието е в двора на комшията, но утре може да е в твоя. И тогава ще чакаш някой да дойде да ти помогне, но няма да има кой.
