Алпинистът Атанас Скатов: Надявам се в първата седмица на февруари да имам възможност за атака на К2
Последвайте ни в Google News Showcase
Алпинистът Атанас Скатов се подготвя за атака на връх К2. Пред БТВ той се включи от базовия лагер под върха и коментира ситуацията и кога очаква да получи възможност да атакува върха, след като първият му опит бе неуспешен.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„За атака реално са нужни поне три дни с хубаво време – разясни Скатов. - В момента температурата е около минус 25 градуса. При първия ми опит сега имах проблем. Бях изморен, защото изкарах четири нощи във височинни лагери. Логиката сочеше, че трябва да сляза към базовия лагер, за да почина и пак да атакувам. Може би направих малка грешка, че не атакувах върха. Става дума за една височинна болест. Когато се качиш за първи път на височина над 6 600 метра не можеш да спиш нормално. Нямаш апетит, боли те глава, забавени са ти движенията. Това, на такава височина, е нормално и всеки го получава. Само ще кажа, че в Лагер 2 две нощи вътре в палатката спахме на минус 40 градуса. Това допълнително натоварва. Иначе се надявам на атака на К 2 В началото на февруари, първата седмица. Трудно е.Много е трудно. Самият аз не очаквах да е толкова труден връх. Много труден терен. Най-трудно е между Лагер 2 и Лагер 3. Хубаво е, че в експедицията сме заедно с приятелката ми Шейни. Тя е добре.
Благодаря на всички българи, които в момента са с мене, подкрепят ме и сърдечно им благодаря за подкрепата, която ми оказват”.
Адвокат Стефан Стефанов е един от само двамата, засега, българи, които са имали късмета и щастието да изкачат К2.
„Винаги, когато говоря за усещане, ми се струва че нарушавам някаква моя си вътрешна забрана да говоря за тези неща – коментира адвокат Стефанов емоциите си около изкачването на върха. - Каквито и епитети да използвам, колкото и да е богат езикът ми, имам чувството, че опорочавам вътрешните възприятия. Много е важна душевността на човека. Заради това и е най-добре тези неща да си останат в самите нас, защото всеки опит да се опише това състояние малко или много го принизява. Има някаква екзалтация. Човек в такива момента, разбира се, си казва че най-добрата гледка идва след най-трудното изкачване. Гледката от върха е невероятна. Абсолютно лично, вътрешно, дълбоко усещане е . В такива момента човек усеща и вижда със сърцето си. По-късно осмисля какво точно вижда. Това е пряката връзка между сетивността и сърцето. В основата на всичко са характерните особености на човека. Бил съм джудист. В Япония всеки джудист има мечта да стане шампион и да изкачи Еверест. Това винаги е било и отколешна моя мечта. Предвид масовизирането на експедициите на Еверест си казах, че като остарея ще започна да практикувам голф и ще мисля Еверест. Е, направих го. Изкачих Еверест от север. Различно е. Доста по-малко хора са се качвали от там. Веднага след това се прибрах с идеята за атака на Кангчендзьонга. Семейството ми е свикнало с характера ми е го възприеха.
Откъм физическа годност и подготовка, твърдя че съм много над средното ниво, включително и сред алпинистите. Като техническо ниво, свързано с традиционния алпинизъм обаче, още не съм достигнал и средното ниво. А се уча от най-добрите родни алпинисти. За мен алпинизмът е хоби, а за тях – професионално.
Нужно е да има разграничаване на изкачване на високи върхове по традиционни маршрути и по нетипичните. Предвид комерсиализирането на планината във всеки аспект е хубаво катеренията да бъдат ограничавани. Няма да се уморя да повтарям обаче, че изкачването на осемхилядници не е голямо житейско постижение. Всички успехи, с които се борим всеки ден, и с които се справяме, са далеч по-ценни и сериозни”.
