Американски посланик: САЩ не бива да гледат на Иран като на част от решението за Ирак
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В своята скорошна статия, озаглавена „Защо Америка се нуждае от Иран в Ирак“, бившият американски посланик Залмай Халилзад посочи възходът на силата на шиитския духовник Муктада ал-Садр като едно от най-големите си опасения. И е вярно, че шейх Ал-Садр беше и продължава да е проблем за бъдещето на Ирак. Въпреки всичко американското правителство винаги е прилагало двоен подход към този бунтовен духовник. Въпреки че Армията на Махди на шейх Ал-Садр е отговорна за смъртта на стотици американски военни и заплашва да избие още американци, нито Ал-Садр, нито армията му не бяха поставени в списъка на терористичните организации на Държавния департамент. Освен към Ас-Садр сега ние прилагаме двойни стандарти и към Иран.
Иран успешно играе със САЩ по отношение на Ирак от 2002 г. Иранският агент и финансов опортюнист Ахмад Чалаби достави на Държавния департамент и на военното разузнаване голямо количество дезинформация, което беше използвано от администрацията на Джордж У. Буш да оправдае нахлуването в Ирак на коалиционните сили. Чалаби дори беше избран да бъде американски представител в Техеран. Неговата мисия беше да осигури превръщането на планираното нахлуване в Ирак в приемливо за Иран. Американското правителство е поискало от ирански агент да търси одобрението на аятолаха за обезвреждането на дългогодишен ирански враг, което е първото, в което агентът е манипулирал американското правителство да направи на първо място. Този разговор трябва да е зарадвал аятолах Али Хаменей. Аятолах Рухола Хомейни веднъж каза: „Пътят към Йерусалим минава през Кербала“. Отстраняването на иракското правителство на Саддам Хюсеин беше от критично значение за проправянето на този път. Докато оглавяваните от САЩ сили извършваха военни операции, иранското правителство започна политическото превземане на Ирак. Междувременно Иран направи всичко възможно за подкопаване на основите на коалиционните сили. Като старши офицер по антитероризма в Ирак, аз непрекъснато имах работата с Иран. Техеран осигуряваше финансиране и разузнаване на съперничещи си групировки, решени да убиват американци и други членове на коалицията. Действащ член на “Ал Кайда” веднъж ми описа оборудването, което неговият екип е получавал от Иран. Старата поговорка „Врагът на моя враг е мой приятел“ със сигурност се прилага от шиитите от Иран за преодоляване на техните разлики със сунитите и “Ал Кайда”. Халилзад също споменава проблема с “Ислямска държава”.
Именно геноцидът, извършен от подкрепяния от Иран и САЩ иракски премиер Нури ал-Малики срещу сунитите, доведе до възхода на ИД. Общностите, които сега бавно биват освобождавани от присъствието на ИД от страна на иракските военни и подкрепяните от Иран шиитски милиции, продължават да бъдат заплашвани от геноцид. Представената логика е, че ако жителите преживеят окупацията на ИД, те трябва да са симпатизанти и да изпълняват заповеди за убийства. Общини, които някога са били населявани от големи населения, сега са градове-призраци. Стотици хиляди бяха убити и дори повече избягаха – всички към Европа. В действителност Иран използва ИД, за да отслаби сунитските райони в Ирак. Поведението на Иран от тази гледна точка напомня за руснаците, задържали позиции край Варшава, докато германците извършиха избиването на еврейското население. Иракският народ изгуби вяра в САЩ поради разрушаването на каквато и да е съществуваща стабилност в региона. От десетилетия позицията на Пентагона е била никога да не бъде разрушаван деликатният баланс на сила между Ирак и Иран. Целият Близък изток зависи от този баланс. Но 43-ят президент на САЩ Джордж У. Буш ни намеси в неоправдана война. Чрез нахлуването, достигнало до сунитските общности, и довело войските до победа, ген. Дейвид Петреус спечели войната, само за да загуби мира президентът Обама.
За това загинаха 4 488 американци. Иракският парламент не може да събере достатъчно членове, за да възстанови работата си, изпълнителната власт е под контрола на Техеран, докато цивилното население демонстрира по улиците и гори ирански знамена. Засилването на сътрудничеството с Техеран не е решението. Това е още веднъж игра в интерес на държава №1 в света по износ на тероризъм. Това е все едно да очакваме подпалвач сам да загаси своя огън. Този път Съединените щати трябва да се поучат от грешките си, а не да ги повтарят. Решението е да се работи с умерените в един регион, за да бъдат създадени устойчиви правителства, посветени на своите граждани и на регионалната стабилност.
