ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новината от последните дни е, че Европейската комисия публикува своето предложение за регулаторното сътрудничество – глава от Трансатлантическото споразумение /ТПТИ/, и се оказа, че няма никаква съществена промяна в сравнение с първоначалния текст. Промяна, очаквана от широки слоеве от европейските граждани. Езикът в документа е различен, но не е направено нищо повече по същество, смята Георги Христов, анализатор..
Имаше голяма съпротива срещу документа в цяла Европа – от страна на граждански организации, профсъюзи, асоциации на бизнеса и др. В новото предложение остава правилото ЕК да решава вместо гражданите и американските регулаторни органи да могат да се намесват пряко в работата на европейските институции. Което не е просто недемократично, а – пълен абсурд. Това означава, според клаузите на споразумението, че още преди да се обсъди какъвто и да е закон, ще се събират заедно ЕК и американските регулаторни органи и ще решават какви закони да се приемат. Така се получава сериозен проблем. Защото в американските институции работят много бивши служители на корпорации и там лобизмът е напълно легален, което поставя под въпрос защитата на обществения интерес.
Няма нищо общо с демократичните принципи решението да се засекрети текста на ТПТИ за ЕС за 30 г., а за САЩ за 5 г., тъй като този договор преоформя целия ни живот. Той е всеобхватен, засяга всички области на живота, според самите преговарящи. И не е редно той да се приема на закрито, далеч от погледа на хората, които ще бъдат главните потърпевши.
Как би могло да стане това?
Сещам се за един човек на име Майкъл Тейлър, бивш вицепрезидент на „Монсанто” и който в момента е в ръководството на Американската агенция за храните. Как се очаква той да защитава нашите права като потребители? Веднага може да се направи предположение, че Майкъл Тейлър ще лобира да се прокара ГМО в Европа. Това е единият начин за влияние. Другият ще илюстрирам с още един пример. В България в момента имаме концесии за добив на полезни изкопаеми, дадени на чуждестранни фирми. Ако решим да прекратим тези концесии, при ефективно влизане в сила на ТПТИ, тези фирми могат да осъдят държавата ни за милиони, дори за милиарди лева. Такива практики, защитени в споразумението, ще ощетяват бюджета, ще понижат стандартите в храните, ще се подкопаят въобще основите на държавното устройство. Готви се и създаването на наднационален арбитраж, който се поставя над всяка национална и общоевропейска юрисдикция. В този смисъл ще има безгранични възможности корпорациите да съдят държавите за каквото си поискат. Единственият мотив, който трябва да посочат е, че са им застрашени печалбите. Това може да сложи край и на суверенитета на държавите в ЕС. Няма да управляват парламентите, а корпорациите.
И това вече няма да е никаква демокрация, а корпокрация.
Има шанс държавите от ЕС да се преборят за правата си. Защо? Тези договори за ТПТИ, все пак, трябва да минат за ратификация през националните парламенти и точно на това може да се разчита. Защото не вярвам, че в Европарламента Трансатлантическото споразумение ще бъде спряно.
