Последвайте ни в Google News Showcase
Ако, а то изглежда напълно възможно, Македония влезе в НАТО, интересите на Русия ще понесат удар, а сръбската политика на военен неутралитет ще бъде подложена на допълнителен натиск, коментира анализаторът Милан Симурдич от Balkan Insight, цитиран от "Фокус". На последната си среща на високо равнище НАТО покани Македония да започне преговори за членство. След като бъде приета под ново име и с променена конституция, тя ще стане 30-тия член на военно-политическото обединение.
За разлика от ЕС, който изглежда все по-малко хранещ симпатии към по-нататъшното си разширяване на Балканите, в Северноатлантическия съюз няма умора от разширяването, въпреки цялото вътрешно и външно вълнение.
Въпреки че и двете организации споделят почти един и същи членски състав, ЕС се свива с излизаща от него Великобритания, докато НАТО все още е в стадий на разширяване.
25 години след разпада на Югославия, геостратегическият пейзаж на региона, исторически познат със своята политика на необвързване, се е променил драматично.
Словения се присъедини към НАТО първа през 2004 г., следвана от Албания и Хърватия през 2009 и Черна гора през 2017 г.
След поканата на НАТО към Македония в региона остават единствено „по-сложните“ случаи – Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Последните две са трудни заради историческите връзки между сърбите и руснаците и заради неуредения статут на Косово и отношенията му със Сърбия.
На 10 юли, преди срещата на високо равнище на НАТО, генералният секретар Йенс Столтенберг настоя, че поканата към Македония „няма да промени отношенията ни със Сърбия“.
Това показва, че НАТО е наясно с регионалните последствия от разширяването на Балканите и чувствителността на отношенията със Сърбия след военната кампания на Алианса от 1999 г. срещу сръбските военни цели, предприета, за да се спре войната в Косово.
От друга страна дори още по-важен за Белград е въпросът дали разширяването на НАТО край границите му ще накара Сърбия да промени мнението си към Алианса и геополитиката в региона.
Трябва да се прегледат няколко аспекта на възможния отговор.
Пейзажът около Сърбия със сигурност ще се промени. Общо казано, южното крило на Алианса ще се засили, с намаляване на броя на споровете и с разширяване на чадъра на НАТО. „Вакуумът на сигурността“ ще се свие.
Македония като член на НАТО не само, че ще участва във формирането на своята политика и военната си дейност, тя ще стане важен регионален играч, замесен в развитието на положението в Косово – най-важният въпрос за Сърбия по отношение на сигурността.
Евентуалната интеграция на Македония (с голямата ѝ албанска общност) в Алианса ще означава по-пълна интеграция на „Албанския фактор“ в НАТО, което ще даде допълнителна тежест в отношенията на обединението с Белград.
След интеграцията на Албания и евентуално на Македония, Косово ще остане извън Алианса, но с траектория, водеща към собствената му интеграция, а и в момента НАТО е представено в него в голяма степен – военно и политически.
Това не означава създаването на „Велика Албания“ в рамките на НАТО. Дори напротив – членството на Македония в НАТО е начин концепцията да се елиминира от регионалните политически игри.
Променящият се регионален пейзаж ще остави по-малко място за Сърбия да продължава в дългосрочен план своята политика на военен неутралитет.
За известно време, неутралитетът ще остане част от официалния наратив на Сърбия. Но всъщност, иска ли го или не, тя ще се приближи до НАТО.
Обявеният от Белград военен неутралитет е само политическа декларация. Без тази политика да е формулирана в конституцията на страната и в международните ѝ договори, което би гарантирало трайното му прилагане, тази политика няма специфична тежест. Тя не е и възпиращ фактор, на който да се разчита.
Фактът, че политиката е представена в черновата на новата стратегия за национална сигурност на Сърбия е символичен. Евроатлантическият покрив над региона остава необходим за поддържането на мира в него.
При тези обстоятелства може дори да се каже, че Сърбия се възползва от НАТО по отношение на своята пряка външна сигурност (миграцията, тероризма и енергийната сигурност“, защото може да разчита на това пръстенът сигурност на НАТО да има решително влияние за сигурността по нейните граници.
Военните и експертите виждат това по-ясно от политиците.
Но в случая със Сърбия, политиката за разширяване на НАТО и ЕС тип „един размер пасва на всички“ не може да се приложи.
Тезата, че присъединяването към НАТО е билет за ЕС е абсолютно контрапродуктивна в случая, защото пряко помага на опонентите на сръбската европейска и евроатлантическа интеграция и вътре, и извън нея.
Едно решение би било фокусирането върху ускоряването на процеса на европейската интеграция, което ще остави въпроса с НАТО за бъдеще.
Проблемът лежи във все по-голямото изтощение на ЕС от разширяването, което е ясно видимо в скорошните срещи на високо равнище и конференциите, провеждани между лидерите на ЕС и на Балканите.
И накрая трябва да се направят някои интересни наблюдения по двустранните отношения между Белград и Скопие, защото те са лакмусът за намеренията на страните на Балканите.
Новият лидер на Македония Зоран Заев, който дойде на власт заради голямото обществено недоволство спрямо предишните власти, става новият любим лидер на Запада в региона. Неговата политика се смята за носеща решения, а не замразени конфликти и тласка региона напред.
Конкуренцията сред Балканските лидери за любовта на Запада е не винаги видима, но въпреки това съществува.
Доскоро сръбският президент Александър Вучич бе най-фаворитизиран. Но въпреки това има впечатление, че все повече внимание се обръща на Скопие.
Някои действия на Белград през последните две години – предложението да се преоцени признаването на Македония, да се изтегли целия персонал от посолството в Скопие, разузнавателни операции, които все още не са обеснени – всичко това е допринесло за острото влошаване на двустранните отношения.
Скорошното развитие на положението в Македония, особено по скорошните избори и липсата на подходяща реакция от страна на Сърбия за историческото споразумение между Скопие и Атина, слагащо край за спора с името, предполага, че реториката на Сърбия за мира и стабилността в региона не винаги се подкрепя от чисти мотиви.Москва ще реагира на по-нататъшното разширение на НАТО в Балканите, като се има предвид скорошното изказване на руския посланик в Скопие, предупредил Македония, че присъединявайки се към НАТО, тя ще стане легитимна цел.
Руската „Политика на четирите Н-та“, целяща да запази четирите балкански държави – Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина неутрални, видимо се е провалила.
Ще е интересно да се види какво ще донесе тази есен в Сърбия руският президент Владимир Путин, когато е неговото насрочено посещение в Белград – и дали Русия ще бъде способна да обърне или замрази настоящите тенденции.
