ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Около 30 хиляди цивилни, повечето деца и жени, живеят от няколко дни на турската граница в студ и лоши условия. Освен бързото лечение на няколко ранени турските власти не позволяват на бежанците да влизат в страната. „Нашата цел засега е да задържим, докато можем, тази вълна от мигранти зад границите на Турция“, заяви в понеделник вицепремиерът Нуман Куртулмуш. Турски организации получиха разрешение да преминат границата, за да устроят престоя на бежанците. Палатки, храна, завивки, тонове материали преминават всеки ден между двете страни. Въпреки желанието на Анкара да задържи бежанците на сирийска територия премиерът Ахмет Даувтоглу обеща, че те може да влязат в Турция, „когато това се наложи“.
Турция вече е приела 2,7 милиона сирийци. От миналата седмица властите обясняват решението си с аргумента, че този брой е пределната граница за способността на страната да приема бежанци. Зад отказа обаче се крият други мотиви, като например желанието на Турция да контролира по-добре границата си на фона на ислямистката заплаха. „Основната причина обаче е оказването на натиск върху Европа, за да приеме и тя повече бежанци“, смята Синан Юлген, директор на Центъра за икономически и международни изследвания (EDAM) в Истанбул.
През ноември Анкара и ЕС подписаха споразумение за намаляване на притока от мигранти, които тръгват от турските брегове за Гърция. В замяна на това на Анкара бяха обещани 3 милиарда евро и подновяване на преговорите за членство в ЕС. Сега Европа изисква от турците да действат по-бързо, а Турция укорява европейците, че не приемат достатъчно бежанци.
В тази атмосфера напрежението се покачва. В понеделник гръцки сайт разкри част от разговор между Ердоган, Туск и Юнкер, в който турският президент казва, че Анкара може „да отвори по всяко време вратите към Гърция и България“. Близък до турските власти вестник пък написа: „Европейските лидери, които обвиняват Турция при всяка трагедия с бежанци, трябва да разберат, че социалното недоволство, пред което са изправени, не е нищо в сравнение с това, което ще се случи, когато капките се превърнат в наводнение“.
„Турция иска да получи повече отстъпки, най-вече повече пари от ЕС“, казва Марк Пиерини – бивш посланик на ЕС в Анкара и анализатор в „Карнеги–Европа“. „Това е не много достойно пазарене, особено за Европа, която пренебрегна ценностите си като демокрацията и свободата“, добавя той.
Мнозина виждат в задържането на бежанците на сирийско-турската граница вариант на прословутите „обезопасени зони“, за които Анкара от месеци настоява безуспешно. „Те може да бъдат само временни“, казва Юлген. „Турция най-накрая ще отвори границата си, тъй като няма възможност да поддържа сама тези зони, особено след намесата на руснаците на страната на сирийските сили“, допълва той.
Друг мотив за действията на Турция е, че зоната Азаз, в която се струпват избягалите от сраженията сирийци, отрязва пътя на запад на сирийските кюрди, които Анкара счита за „терористи“. „Ако турците искат да създадат обезопасена зона, то не е защото мислят за доброто на бежанците, а за да попречат на кюрдите да заемат териториите по турските граници“, обяснява Пиерини.
