Ангел Славчев: Супер е, че „Атака“ си вдигна рейтинга покрай нашите протести
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ангел Славчев е един от тримата млади лидери, които се откроиха при организирането на протестите през последните два месеца. Той, Янко Петров и Дончо Дудев в крайна сметка създадоха Движение за граждански контрол, което пък ще се яви на изборите, използвайки регистрацията на партията Демократична гражданска инициатива. Разговаряме с Ангел Славчев в неделя пред Народния театър, където трескаво се събира подписка за регистрация в ЦИК
- Г-н Славчев, какво ви принуди да се включите в политическия живот?
- Гражданският глас – хората от протестите, от градовете, които настояват да участваме, защото тази енергия трябва да се използва, за да се промени нещо в България. Като гарант за това, че за нас не е цел да имаме власт и да станем депутати и като наша морална декларация заявяваме, че Дончо, Янко и аз няма да се кандидатираме. Оставаме навън - на улицата, продължаваме да се борим, да създаваме тези групи за натиск.
- Как ще успеете да номинирате качествени хора за това кратко време, което имате?
- Не знам какво разбирате под качествени хора?
- Най-малкото да са компетентни.
- Трябват ни смели хора. За това, с което сме се захванали, трябва смелост. Компетентните и мъдрите хора ще бъдат в съветите на старейшините, които ще могат да генерират тези идеи. Защото народните представители трябва да изказват мнението на хората, а не да са тесни специалисти. Поне моето разбиране е такова. Аз имах възможността покрай други каузи да участвам в разни комисии – ами те (депутатите – б.а.) там се упражняваха в красноречие. Те нямат никаква градивна и експертна оценка. Упражняваха се и се надцакваха кой може да говори по-добре. Затова смятаме, че истинските експерти трябва да останат встрани с техния опит и експертиза, а вътре да влязат смели млади хора, които да имат смелостта да кажат истината от трибуната. Защото проблемът е, че истината не се казва.
- Имате ли предизборна платформа?
- Да, в момента се изготвя. Заложили сме пет точки, върху които работим и които са основополагащи. Промени в Закона за референдумите, за да може да се даде възможност за повече пряко участие на гражданите в управлението. Промяна в Изборния кодекс, за да има равнопоставеност на гражданите и партиите, а не както ние сега сме принудени да взимаме регистрация на партия, за да участваме в изборите, защото искаме да промениме нещо. Целта е да променим правилата на тази система и ние ще се борим.
- Другите три точки кои са?
- Анти монополите – в смисъл тотално разбиване на тези монолополи, прозрачност, електронно правителство. Все пак вече живеем в ерата на информационните технологии, а 15 години чакаме това електронно правителство, което не е задължително, а повече от задължително. Не е нормално да не се възползваме от това, а да крепим бюрокрацията и в здравната, и в социалната система – навсякъде.
- Оператор от Нова телевизия се караше с хората и казваше, че подписката ви всъщност е в подкрепа на Гриша Ганчев.Каква е връзката ви с него?
- Сега пък Гриша Ганчев! Абе има ли някой в тази държава... Знаете ли, един приятел вчера ми каза - миналата година бях номиниаран за една игра на Джоб Тайгър – „Човекът, който ме вдъхновява“. И там една жена от Варна ме е номинирала, подкрепили са ме 100 човека примерно от общо 500 влезнали в сайта през този период. Написали са коментари за мен – хора, които ме познават – какво съм правил, къде съм го правил. И това е юни – юли 2012 г. А 2013 г. започва – мръсен, гаден, педераст и какво ли не още – пълен хейт надолу. Който се опита да промени нещо в тази държава, веднага бива оплют. Аз затова казвам: съдете по делата на хората, по това, което правим. Па Гриша Ганчев, па Бойко Борисов, па все някой ще се намери отнякъде. Това е пълно безумие, това е една народопсихология – някой излезе, иска да направи нещо добро, и отгоре да му се излива да не казвам какво.
- Добре, но вие не правите ли в момента същото? Вие казвате, че сегашната политическа класа са негодници...
- Да, абсолютно!
- Ами ето – вие правите същото. Просто плюете хората, плюете управляващите...
- Чакайте малко, аз ги плюя по техните действия. Дайте да гледаме по действията – кой какво е направил за държавата през последните години. Плюеме ги заради техните действия. Какво направиха те? Подобриха ли жизнения стандарт на българите?
- Влязохме в Европейския съюз...
- Чудесно, и? Къде е бизнесът в момента, малкият и средният бизнес? Къде е икономиката като сме в ЕС?
- Положително ли е, че сме в ЕС?
- Това е супер положително. Няма никой против това, но кажете ми къде е положителната част в момента, къде е икономиката, бизнесът къде е, малките предприятия как се развиват. Всичко е на колене. Защо? Защото при нас има една разлика от другите европейски страни – другите държави си имат мафия, а тук мафията си има държава. Това е реплика на Берлускони.
- Добре, но партия като вашата...
- Ние сме движение, не сме партия, използваме само партия като мандатоносител и нищо повече.
- Партия или движение – така или иначе винаги е гражданска инициатива. Но и сега в парламента имаше такава партия като вашата.
- Коя?
- „Атака“ - тя е анти на всички управляващи, тя е против всички.
- Е, и?
- На вас тя не ви ли допада? Защо трябва да правите отделна партия? Защо не подкрепите примерно „Атака“?
- „Атака“ си е „Атака“. Има си своите симпатизанти – да се бори за своето място под слънцето. Хората не припознават „Атака“, защото слушаха, радваха се, припознаваха „Атака“ преди осем години. Но лидерите на тази партия за мен лично се изложиха.
- Но не ви ли прави впечатление, че протестите, които вие организирахте, вдигнаха рейтинга на „Атака“ четири пъти.
- Ами, супер!
- Това добре ли е?
- Ами, щом хората ги припознават... Вижте, това е гражданско общество. Нито вие, нито аз можем да си присвоим и патентоваме протестите и гражданското мнение. Ние сме изразители на определено мнение и го изразяваме по начин, който намираме за добре. Партия „Атака“ да си правят тяхната политика. За мен лично те не предадоха, а продадоха идеята си. И това се доказа във времето. Това, че Волен Сидеров излиза и държи едни високи речи – супер! Ама, пак казвам – дайте да съдим по делата, а не по това кой какво говори. Защото всички могат да говорят много хубаво.
- Сидеров всъщност има вашата реторика...
- Супер! Но дайте да видим делата. Риториката е супер. Аз също мога да говоря добре и да обещавам хиляди неща на хората, ама айде да видим кое може да се изпълни, да стане и наистина да се случи. Това е проблемът – че нищо не се случва, а само си говорим. Най-важното от тези протести, което досега не беше генерирано, е, че хората разбраха, че от тях зависи – и че не е нужен Ангел, не е нужен Дончо или Янко, за да се изрази общественото мнение. Нужни са хората – да си защитават правата. Надявам се, че оттук нататък това само ще градира нагоре.
