Последвайте ни в Google News Showcase
Андрей Слабаков е режисьор, сценарист, актьор. Роден е на 13 август 1960 г. в София. През 1984 г. завършва кинорежисура в НАТФИЗ. Асистент-режисьор и втори режисьор е в Студия за игрални филми „Бояна”. От 1991 до 1995 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. Негови са филмите „Вагнер“, „Влак за морето“, „Перловец - река на живота“. Сред документалните му ленти са „Евреите в България“ (1995), „Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота“ (2000).
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
- Г-н Слабаков, вие сте от малкото хора на културата в България, които не се притесняват да коментират остри и злободневни теми. Защо век и половина след Освобождението въпросът за това, дали 500 години народът ни е бил под робство, иго, или е съжителствал мирно с турците, е отново актуален?
- За какво съжителство говорим? Те може и да са живели мирно, българите и турците, някъде по махали и квартали в XVII и XVIII в., да са се държали нормално един с друг, но нали знаете какво е било преди тези векове. Нали знаете, че не се е разрешавало да се строят черкви над земята и българите да яздят коне в присъствието на османлиите. Т.е. българинът в империята е някаква по-нисша класа. И тогава питам: Освобождение от какво – от присъствие ли, от съжителство ли? Самият 3 март е национален празник на освобождението ни от османско иго.
- Няма ли да се окаже прав бившият финансов министър Симеон Дянков за „синодалните старци” от БАН, които възторжено приеха Вселенския патриарх Вартоломей с неговите претенции, аплодираха фундаменталния труд на Давутоглу „Стратегическата дълбочина”, а сега чакаме от тях да се произнесат що е то Баташкото клане?
- Въпросът не е само в хората от БАН. Има достатъчно исторически факултети, има също професори по история. Всички тези неща са абсолютно ясни. Друг е въпросът, че самите професори по история са разделени. Т.е. за хората, които не са искали да бъдат подвластни на Османската империя, турската, това си е робство. Ако ти нямаш еднакви права с останалите, означава, че си на крачка от робията и утре могат да ти вземат всичките права и ти нищо не може да направиш. Утре могат да ти вземат детето и да го потурчат. Това какво е?
- Ако се наложи тезата за съвместното съжителство с турците през петте века на робство, това не означава ли, че Априлското въстание е терористичен акт, а Левски, Ботев и Бенковски са държавни метежници и превратаджии, трябва ли тогава да ревизираме 3 март?
- Очевидно на някои хора ще им бъде много приятно, ако 3 март вече не е национален празник. Естествено, че от гледна точка на Османската империя Априлското въстание е бунт, метеж, могат да се намерят хиляди думи от същия ред, както е ясно, че в този контекст Левски и Ботев, Каблешков са терористи за държавната система. Те се борят, за да си върнем държавата, а за империята са разбойници. Ама то и сега се водят войни, в които едни хора са бунтовници, а другите ги наричат националноосвободителна армия. За едните същите тези са шпиони, а за другите са разузнавачи. Зависи каква е гледната точка.
- Знак за какво е тогава посягането на автори като Паисий, Чинтулов, Каравелов, Смирненски и Вапцаров?
- Не мога да определя това по друг начин, освен като национално предателство, ама да не бъдем чак толкова крайни. Може би искат да ги заменят с любимия герой Робинзон Крузо?!
- С какво Даниел Дефо и героят му са по-важни за младия българин от Балканджи Йово и това прекалено либерално просветителство не е ли своеобразен риск за българската ни идентичност?
- Разбира се, че е риск. Точно затова се вкарват чужди автори, за да загубим своята национална идентичност. Има такива хора, „експерти”, които имат наглостта да се наричат космополити. Тази дума аз я ненавиждам. Това означава човек без родина, това е космополит. И понеже той няма род и родина, и другите да нямат род и родина. Вижте какво правят и французи, и англичани – пазят си първо своето, чак тогава се интересуват от всички останали. Това е техният вид демокрация. Ние защо не правим същото, не мога да разбера.
- Ние така няма ли да се разтворим по-бързо сред другите народи и като пеем „Джелем, джелем” вместо „Къде си вярна ти, любов народна”, не ни ли подготвят кирякстефчовци за времето, когато автохтонното население по тези земи ще са циганите?
- Ами ако продължава този демографски срив, нищо чудно това да се случи. Но това е въпрос на държавна политика, а тя кореспондира и с политиката по отношение на културата. На културното министерство му се отпускат най-малко пари – т.е. културата е нещо незначително и неважно. Затова давам примери със страни като Франция и Великобритания, където културата винаги е приоритет. У нас – никога. По същия начин е и с образованието. Ние сме изтървали цели поколения, които са недообразовани. Вижте какви учебници съществуват, и то още преди тези промени. Например в учебника по биология е изпуснат целият раздел „Котки”. Има учебници, в които са изтървани цели раздели от математиката. И децата не могат да продължават напред, защото като е изпуснат цял раздел, нататък задачите няма как да са им ясни. И това се толерира. Има един куп учебници, неясно защо, вместо да има по един по съответния предмет. И не е смешно, като четем, че в морската вода има разтворена готварска сол.
