Андрей Чорбанов си спомни най-унизителния момент за последните шест парламента: Ген. Атанасов се молеше на Борисов да не разваля сглобката
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатът от ИТН Андрей Чорбанов коментира в социалните мрежи протестите, организирани от ППДБ, и целите, които се крият зад тях.
Професорът имунолог си спомни и кое е най-унизителното нещо за последните шест парламента, в които той е бил част - когато ген. Атанасов се е молел от трибуната на Бойко Борисов да не разваля сглобката.
Ето какво пише той:
За кожата на един депутат - темата за протестите
Ще кажа нещо, заимствано от моя съученик от 6-о училище и съсед Харалан Александров. Хората са два типа: едните са като членестоногите – огромна група безгръбначни, които отвън са покрити с твърда хитинова обвивка като броня и изглеждащи страшни, но отвътре са пихтиести и меки, без плътност. Другите са като бозайниците – отвън изглеждат меки и нараними, но костната система отвътре ги прави много по-силни и по-устойчиви. Така съм и аз - вътрешно съм доста радикален и твърд като разбирания за живота, но пък за сметка на това съм добре възпитан и много любезен в общуването. За съжаление, около нас е пълно с хора, които са меки и податливи отвътре, но пък са радикални като израз. Точно като членестоногите.
Хората на протеста дойдоха, защото не им харесва модела на управление, който имаме от години. Искат Борисов и Пеевски да са далеч от властта и това го разбирам напълно. Аз самият имам месеци на протести през годините със същите идеи. Но не такива идеи имат тези, които организираха протестите, пееха химни и популярни български песни от трибуната. Те нямат проблем с Борисов и Пеевски, проблемът им е, че не са във властта и облагите с тях.
Имахме безумно големи и дълги протести и през 2013, а и през 2020 г. Какво се промени оттогава, че тези, които уж протестираха, влязоха във властта заедно с Борисов и Пеевски – при това в абсолютно явна уговорка, скрепена с подписи? Какво стана тогава, през 2023 г., че тези демократични лидери изведнъж решиха, че двамата „лоши“ са мутирали, издигнали са се еволюционно и са станали други хора. Вярно ли? Отговорът е прост – допускането до властта и дял от баницата могат да накарат много лидери да повярват в прераждането и да променят коренно позициите си. Няма да забравя как в края на 49-ото Народно събрание лидерите на ПП-ДБ, начело с ген. Атанасов, се молеха на Бойко да не разваля сглобката. За шестте Народни събрания, в които съм бил депутат, не съм виждал по-унизително нещо от трибуната. И сега и аз да попитам – къде беше демократичното общество, защо мълчаха тогава, защо не излязоха на масови протести. Защо? Толкова ли много хора в София са зависими от публичния ресурс и имат вземане-даване с държавата, че изведнъж си затвориха очите? Защо е този двоен стандарт? Виждам, че розово-демократичната общност подивява при тези въпроси и откровено налита на бой, което пък съвсем е в разрез с демократичните ценности и приемането на различни мнения и възгледи в политиката. Зная, че няма да получа адекватни отговори. Това е толкова българско, че няма накъде повече. Както казва народът – „Корупция, това е далавера, в която аз не участвам“.
Като убеден демократ никога не съм разбирал радикализацията и революциите, постигането на каквото и да е със сила. Когато един (дори справедлив) протест прерасне във физическа саморазправа с политическите опоненти, налагане със сила на нови правила от една група хора над друга група хора, то тогава всеки от протестиращите трябва да одобрява всичко, което се е случила след 9-и септември, линчуването в САЩ и прочее революционни изстъпления. Демократичният начин предполага избори, на които определеното мнозинство поставя своята рамка и така до следващите избори. Ама, казвате, те изборите са манипулирани, купени и прочее. Хайде, кажете ми с какво тогава следващите избори ще бъдат по-различни от предните? Искаме само машинно гласуване, но се видя преди 3 години, че и там стават шмекерии, поне с тези машини. А има и друго – кои са държавите по света, в които се гласува само машинно?
На протеста се чуха много неща против – хората казаха и почти напълно с основание какво не искат. Проблемът е, че протестът беше много аморфен по-отношение на това какво всъщност искат. Затова и „модераторите“ му, които искат да използват цялата сила на протеста, без да го разделят на части, тактично пропуснаха да споменат дори теми, по които има сериозно разделение. Темата за еврото, за войната в Украйна тихо не се споменаха.
Правителството подкрепя и двете, но каква част от протестиращите ги подкрепят?
Темата за увеличаването на заплатите в бюджетната сфера също не беше коментирана, а само фактът, че ще се краде от бюджета. Реално погледнато няма как да се краде от заплатите на учители, преподаватели, социални служби, пенсии, администратори, военни, полиция, а точно тези увеличения бизнесаът не иска. Краде се от големите разходи за капитално строителство, но пък точно там бизнесът участва и не иска тези пари да се пипат. Затова и на протеста дебат за това нямаше.
Зная, зная, отново под поста ми ще има същото това разделение, за което говоря. Всеки ще си защитава каузата, а някои ще започнат да ме ругаят, обиждат, заканват и каквото се сетите. Нали вече и това е демократично. Вместо това, идете да гласувате на изборите, но приемете резултатите такива, каквито са. А те едва ли ще ви харесат, защото тихата армия от зависими, удобни и послушни хора е винаги по-голяма от протестната такава. За съжаление.
