Антибиотичната резистентност: „Тихата пандемия“, която заплашва живота на милиони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антибиотичната резистентност се превръща в сериозна глобална заплаха, която не подминава и България. Това заяви проф. Драгомир Иванов, председател на Българска асоциация „Единно здраве“ пред NOVA NEWS.
От 1990 до 2021 г. смъртните случаи, свързани с антибиотична резистентност, надхвърлят 1 милион годишно. Прогнозите сочат, че ако не се предприемат адекватни мерки, до 2050 г. броят на директните жертви може да надхвърли 39 милиона, а косвените случаи – десетки милиони.
В България проучванията за периода 2018–2022 г. показват висока резистентност на бактерията Helicobacter pylori, а употребата на антибиотици се е увеличила с 27% за пет години.
„Безконтролната употреба на антибиотици е основен фактор за резистентността, но не е единственият. Вътреболничните инфекции, както и антибиотиците, използвани в животновъдството, също играят ключова роля“, обясни Иванов.
По думите му често дори банални инфекции не могат да бъдат лекувани ефективно, тъй като някои щамове вече са устойчиви към всички познати антимикробни средства. „Това означава, че няма надежден антибиотик за лечение на определени пациенти, а възможностите за терапия са ограничени“, предупреди той.
Проф. Иванов посочи, че превенцията е също толкова важна, колкото и самото лечение. „Контролът и превенцията на инфекциите в лечебните заведения са критични, защото там се селектират щамове, които лесно се разпространяват сред пациентите с компрометиран имунитет“, обясни експертът.
Той добави, че употребата на антибиотици в хранителната индустрия също влияе на човешкия организъм. „Храната и водата могат да съдържат остатъци от антибиотици, които допринасят за резистентността. Необходимо е строг контрол и в хуманната, и във ветеринарната медицина“, каза проф. Иванов.
България участва в европейския проект EU-JAMRAI 2, който цели превенция и контрол на антимикробната резистентност. В страната се работи за създаване на Национален план за действие, който да обхване хуманната и ветеринарната медицина, но според Иванов България остава сред „задните редици“ на ЕС по отношение на контрол и превенция.
Специалистът подчерта и ролята на обществото: „Обществото е реален участник в този процес. Ако хората не разбират значението на антибиотичната резистентност и не спазват правилата, усилията на специалистите няма да бъдат достатъчни.“
Иванов добави, че освен антибиотиците, интегративната медицина и превантивните мерки, включително ваксинацията, могат да помогнат за намаляване на консумацията на антибиотици и да ограничат селекцията на резистентни микроорганизми.
