Антикризисният план и хай-тек бизнесът в Тристранката – готви ли се Борисов да играе за завод на TESLA?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През изминалата седмица се случиха три важни неща, които според редакцията на ПИК са свързани – обявяването на гигантския антикризисен план на България на стойност над 10 милиарда евро, заявката на хай-тек бизнеса у нас да си партнира тясно с правителството в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и обявата на TESLA, че се готви да инвестира $12 милиарда в нови заводи за батерии през следващите 2 години.
Планът на правителството за възстановяване и развитие е безпрецедентна по мащаба си инвестиционна програма за новата история на България с особен акцент върху енергийната ефективност, железопътните превози и образованието. За иновации планът ще инвестира 2.4 милиарда лева – от средното образование с класни стаи от последно поколение (за 650 млн.лв.) през ремонти и саниране на училища (711 млн.лв.) и изследвания и наука (410 млн.лв.) та чак до подкрепа на индустриалните паркове и зони (490 млн.лв.).
За подобряване на интернет и ЖП инфраструктурата ще се инвестират над 2.6 млрд. лв., а за върховенство на закона и подобряване на правосъдието – още 2.5 млрд. лв. Успешната програма за енергийна ефективност на жилищни сгради пък ще продължи с 4.5 млрд.лв. този път изцяло с европейски средства – без българският данъкоплатец да задели дори 1 лев от бюджета. Този план не е единствен двигател на растежа на икономиката, както ще започнат да валят критики през следващите дни – планът за възстановяване и развитие е по-скоро инструмент за инвестиции в дългосрочни условия, обуславящи развитието на икономиката. Самият бизнес ще бъде директно подпомогнат много по-бързо и ефективно от оперативните програми и надграждащата ги с още финансов ресурс REACT-EU.
Антикризисният план на Борисов е бърз, навременен със значителен размах и най-важното – отговарящ напълно на насоките на Европейската комисия за съставяне на планове за възстановяване и развитие. Успешното му реализиране може да добави пряко около 1% ръст на БВП годишно и до 2% непряко при успешно управление на мултипликаторните ефекти и по-благоприятно развитие на макроикономическата обстановка.
Няколко дни по-рано огромна част от хай-тек бизнесът в България обяви, че желае да започне по-близко и институционално партньорство с правителството като част от Националния съвет за тристранно сътрудничество. На пресконференцията новата организация с име БРАИТ обяви, че Аутомотив секторът ще направи следващата година $300 милиарда инвестиции в цял свят докато едва 5 от членовете на сдружението ще вложат над $30 милиарда инвестиции глобално. В същото време БРАИТ освен аутомотив сектора обединява още IT асоциациите в България, клъстърите на възобновяема енергия и много други.
Третото важно събитие от седмицата бе актуализираната инвестиционна програма на TESLA, която бе повишена до $12 милиарда за следващите 2 години. Тези средства ще бъдат концентрирани основно за разширяване на съществуващите гига-фабрики за електромобили и изграждането на нови заводи за батерии за електромобили. При завършване на инвестиционния план, TESLA ще може да произвежда спокойно и почти изцяло със собствени средства 2 милиона електромобила на година. Новите заводи за батерии вероятно ще бъдат по-малки от знаковите гигантски фабрики, но тяхната бройка ще бъде по-висока. Което навява много анализатори на мисълта, че поне едно такова съоръжение е логично да бъде локализирано в Югоизточна Европа или Турция, тъй като в Берлин Мъск вече изгражда ключов завод за електромобили, а Полша и Унгария са „превзети“ от водещи негови конкуренти.
Основни елементи от Плана за възстановяване и развитие на България, изненадващото желание на хай-тек сектора да си партнриа с правителството в Тристранката и скорошните обявления на Илън Мъск може да са знаци, че след неуспеха с Volkswagen и Microsoft, премиерът Борисов този път е амбициран да доведе знаков стратегически инвеститор в България – TESLA. И за щастие подходът му изглежда по-балансиран и структуриран, отколкото при предишните пъти.
По време на преговорите с Volkswagen България отказваше не просто да предложи решение за критичния проблем с пазара на труда и липсата на достатъчно инженери, но и отказваше да признае пред немския концерн, че такъв проблем изобщо съществува. Напротив, демонстративно на делегациите на Volkswagen бяха показвани терени в региони, където не 1000, ами дори и 100 висококвалифицирани инженери не могат да бъдат намерени. Втори такъв непреодолим препъни камък се оказа железопътната инфраструктура – по различни слухове и анализи, в завода на Volkswagen дневно трябваше да влизат и излизат близо 50 товарни влака.
Въпреки че интермодален терминал с такъв мащаб би могъл да се изгради в близост до съответния завод, извеждащата ЖП инфраструктура, междинните гари и състоянието на ключови участъци на ЖП линиите към Западна Европа се оказаха неразрешим проблем. И не на последно място, Volkswagen неколкократно обявяваше амбициите си да бъде водеща екологична компания, докато в България огромна част от производството и дистрибуцията на електроенергия продължават да бъдат структурирани и организирани по модели от началото на миналия век.
Антикризисният план на Борисов предвижда колосални мерки във всички тези посоки, което ни кара да мислим, че правилните уроци са научени. България се готви да вложи милиарди европейски средства в образование в сферите на инженерните и природните науки, в революционна модернизация на ЖП инфраструктурата и превозите си и в дигитализация и „позеленяване“ на своята енергетика.
Включването в Тристранката на вече установени в България високотехнологични български и чуждестранни инвеститори, доставящи оборудване, софтуер или услуги за гиганти от ранга на TESLA, Volkswagen, Toyota или Daimler също показва, че неприятните уроци от неравната битка срещу турските, гръцки и румънски (да не говорим полски, чешки или унгарски) лобита са научени. Премиерът Мицотакис разгърна впечатляваща мрежа от гръцки лобисти за каузата „Microsoft“ – от лични състуденти в Харвард през американци от гръцки произход, работещи в най-вътрешния кръг на Белия дом до гръцки предприемачи и директори, които доставят услуги за американския гигант и поддържат ежедневна комуникация с него. Ердоган подходи през акционери в борда на Volkswagen, професионални лобисти и мощни турски индустриални асоциации, в които вече членуваха дъщерни заводи от групата на VW.
Истината е, че освен „твърдите“ мерки като първокласна транспортна, образователна и енергийна инфраструктура, за успешна сделка с подобен многомилиарден частен инвеститор трябват и „мерки“ мерки по убеждаване и събуждане на доверие в съответните акционери и изпълнителни директори. Като освободила се от комунистическия хомот едва преди 30 години държава, България не разполага с дипломатическите мрежи на Гърция или Турция, така че именно българските и чуждестранни компании с установени производства в страната могат да са най-ефективните ни лобисти.
Планът за възстановяване и развитие на България е не само безпрецедентен в размера си на над 10 милиарда евро, но и със структура на инвестициите, показваща редица научени уроци и надежда за привличане на първокласни инвеститори в страната. Първата такава възможност вероятно ще се отвори още в първите дни на януари, когато TESLA започва новата си инвестиционна програма със специален фокус върху производството на батерии на стойност $12 милиарда.
