Рано или късно хората ще си платят за глупостта и небрежността да оставят радиоактивни материали да замърсяват водата
Последвайте ни в Google News Showcase
Хората от години изхвърлят боклуците си в Световния океан с надеждата те просто да изчезнат. Стъклени бутилки, консервни кутии, пластмасови изделия- всичко това може да се открие по дъното. Но става наистина страшно, когато там се озоват атомни бомби, атомни реактори и радиоактивни материали. А те вече са там и когато и да е екологичната катастрофа ще се случи. Това анализират военни експерти в topwar.ru.
Известни са няколко случая, в които такива опасни и сеещи заплаха военни отломки са били потопени и никога не са вадени. Но със сигурност има и още десетки случаи на подобни безотговорни към бъдещето ни действия, за които поради секретността, не са изнесени никакви факти.
На 10 април 1963 година американската подводница „Трешър” слезе под границата, до която може да издържи подводното налягане и е била направо смазана. 132 души загинаха, а атомният реактор остана на дъното на дълбочина 2500 метра.
На 21 май 1968 година за последен път е установена радиовръзка с подводницата „Скорпион” на ВМС на САЩ. След време тя е открита с дълбоководен апарат-лежи на дълбочина 3 километра на дъното на Атлантическия океан, а в нея има две торпеда с ядрени глави и атомен реактор.
През 1970 година в Бискайския залив потъна съветската подводница К-8. Никой не казва имало ли е на нея атомно оръжие, но всички знаят, че тя е била снабдена с два атомни реактора.
Малко преди това-през 1968 година друга съветска подводница- К-219 потъна с 14 ракети с ядрени бойни глави и два атомни реактора. През 2003 година потъна вече излязлата от строя руска подводница К-159. Тя също е с атомен реактор и последните проучвания показват, че вероятно след двайсетина години той може да изхвърли радиация в морето.
Да се взривят атомните бойни глави и реакторите не могат, тъй като лежат във водна среда на морското дъно. Но техните корпуси постепенно се разрушават и рано или късно радиацията ще зарази околната среда. А на морското дъно има стотици хиляди обитатели-водорасли, риби, медузи, всякакви създания.
Ако това се случи на дъното на Северния ледовит океан, малко хора ще пострадат. Но когато е край бреговете на гъсто населени области, тогава екологичната катастрофа ще е с неописуеми размери. Защото има риболов с големи размери, хиляди консумират морски продукти и неизбежно ще се разболеят.
А какво да кажем за терористите? Да се извади атомна бойна глава от океана е трудна и скъпа операция, но не е невъзможна. Във времена, в които такива хора имат огромни финансови възможности, въпрос на време е да поискат и да получат атомно оръжие от дъното на океана. Тогава какво ще правим?
