ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малка капка дъжд е в състояние да продъни държавата. Това го виждаме и преживяваме за пореден път тези дни. Извънредно положение обявява половин България, останалата половина живее като след война. Няма ток, къщите са наводнени, а хората живеят в шок и ужас дали няма да останат без дом.
Вярно е, че в Южна България паднаха обилни количества дъжд. Трудно е да се справиш с природата. Никой не го отрича. Но съвсем не е така положението в голяма част от България. В София далеч не се изсипаха стотици литри от небето. А реките се напълниха. Ще кажеш, че е настанал потоп.
Страхът е този, който ни заля. Не водата. Българинът сякаш има невероятна склонност да живее в стрес и да създава от всичко апокалипсис. Мисля си за остров Бали, за Пукет... Ще кажете, далеч от нас са. Да, и слава Богу. Непрекъснато се борят с цунами, наводнения, вулканични изригвания, земетресения... И продължават да живеят спокойно и да бъдат едни от най-притегателните места за туристите от цял свят. А при нас - най-големите бедствия сме си ние.
Живеем в стрес, защото сме поставени в абсурдна ситуация. Колко години наред се знае къде точно при дъждове се образуват наводнения. Но властите не изчистват каналите, коритата на реките. Пълно безхаберие на принципа "Ще му мислим като стане" или "Нас ще ни отмине".
Е, не ни отминава. Но пък и природата не ни наказва така жестоко, както ние се отнасяме към нея. Повече от седмица синоптиците предупреждаваха за проливни и опасни дъждове. Но властите не си мръднаха пръста и оставиха нещата на самотек, та се стигна до прииждане на реките и до масовата психоза.
И ако и най-малката капка дъжд е в състояние да продъни държавата, тогава слабият сняг тогава какво може да направи. Вероятно направо да я потрупа. Какво трябва още да се случи, че да се събудим и да разберем, че повече така - само с вайкане и без мърдане на пръста, нищо не става.
