Арабистът доц. д-р Павел Павлович пред ПИК: Не е задължително атентаторите от Париж да са свързани с "ал-Каида" и "Ислямска държава"
През последните 15 години Западът създаде на Изток толкова проблеми, че те няма да могат да бъдат решени скоро
Последвайте ни в Google News Showcase
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Последните събития във Франция разтърсиха целия свят. Широкият отзвук на терористичните актове, при които 17 души загубиха живота си, обедини всички страни от Западна Европа. Дали обаче строгото осъждане и безкомпромисното търсене на реванш ще помогнат за справяне с проблема, не е ясно. Потърсихме доц. д-р Павел Павлович, ръководител на Катедрата по арабистика и семитология, СУ „Св. Климент Охридски“ за повече яснота.
Интервю на Вероника Мартинова
- Доц. Павлович, терористичните актове във Франция разтърсиха целия свят. В медийното пространство излезе информация, че екстремистите са свързани с "ал-Каида" и "Ислямска държава". Къде откривате корените на тези атентати?
- Не е задължително извършителите на атентатите в Париж да се свързани с "ал-Каида" или с възродената в началото на юли 2014 г. "Ислямска държава в Сирия и Ирак". За мюсюлманите свещената война (джихад) представлява „фард кифайа“, което ще рече индивидуално задължение, чрез което участниците в джихада (муджахиди) представляват цялата мюсюлманска общност (умма). Макар че според класическата мюсюлманска правна теория джихадът трябва да се обяви от съответния духовно-политически авторитет, да речем, халифа, нищо не пречи отделен мюсюлманин или група от мюсюлмани да предприемат джихад по свое решение, а не по разпоредба на външна спрямо тях организация. Възможността за самостоятелност във взимането на решение се дължи на онова, което специалистите наричат „фрагментация на религиозния авторитет“. В исляма не съществува институция, подобна на християнската църква, която да определя допустимите рамки на догмата и индивидуалните действия на вярващия.
- Мотивацията за атентатите в Париж е религиозен фанатизъм или ние опростяваме проблема?
- Мотивацията за атентатите в Париж е свързана с интерпретацията на базовите юридически текстове в исляма – Корана и преданията за думите и делата на арабския пророк, известни като сунна. И двата източника съдържат достатъчно текстове, които оправдават воденето на война срещу представителите на други религиозни общности. Поради вече споменатата фрагментация на религиозния авторитет с тълкуването на тези текстове често се нагърбват хора, които нямат необходимата юридическа и богословска компетентност. Те смятат, че с действията си се борят с враговете на исляма по най-добрия възможен начин.
- Френският седмичник "Шарли ебдо" се е надсмивал над много хора. Защо само мюсюлманите отвръщат така агресивно на това?
- Конкретната причина за атентатите са карикатурите, на които са били изобразени както арабският пророк, така и съвременни мюсюлмански политици, включително халифът Абу Бакр ал-Багдади. Ислямът забранява изображенията, защото вижда в тях път към идолопоклонството. А според Корана с езичниците може да се говори само с езика на насилието, докато не се „покаят, отслужат молитвата и дават милостинята“ (Коран, 9:5). В случая с атентатите в Париж най-вероятно имаме работа с непрофесионална и едностранчива интерпретация тъкмо на това изречение. Както виждате, не може да става дума за сравнение с изобразяването на западни духовни лица или политици. Никой на Запад не гледа на такива карикатури през призмата на религията. В исляма, обаче, религията осмисля всички аспекти на индивидуалното и общественото битие. Оттам идва и агресивната реакция срещу посегателството срещу верските устои.
- Как обществото трябва да реагира на такива провокации, на такива актове на насилие от мюсюлманска страна?
- Бих разделил въпроса Ви на две части. В рамките на европейските общества подобни актове на насилие не могат да бъдат толерирани и трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона. В същото време репресиите не могат да решат проблема изцяло. В наши дни Европа е изправена пред криза на идентичността. Мултикултурализмът и политическата коректност изграждат ценностна система, в рамките на която всяка проява на идентичност се разглежда като отрицателно явление. Иначе казано, модерният европеец знае добре какво не трябва да бъде и какво не е. Той обаче има, боя се, само смътна представа какво би трябвало да бъде в смисъла на културно-историческо наследство, обвързано с ценностите на античната и християнската цивилизации. Трябва да си даваме сметка, че християнството е не само религиозна система, но и цивилизационен модел, и всички ние, дори когато се идентифицираме като атеисти, сме все пак част от този по-широк модел. Отричането на тези факти в угода на мултикултурализма и политическата коректност създава културно-исторически вакуум, който може лесно да бъде запълнен от друг по-жизнен модел. И това вече се случва – вижте само колко млади европейци непрекъснато попълват еничарския корпус на "Ислямска държава"…
Втората част от отговора ми е какво Западът не трябва да прави на Изток. Опитите за износ на модел, които западът, начело със САЩ, провежда с упорито неразбиране на местните особености от 2003 г. насам, са обречени. Нещо повече, тъкмо тези опити породиха зона на политическа нестабилност и държавна дезинтеграция, простираща се от Ирак до Либия. В тази зона покълват и разцъфват отровните бурени на омразата, насилието и радикализма. Фатална грешка на Запада бе, че преди година и половина подкрепи военния преврат срещу демократично избрания президент на Египет, Мухаммад Мурси. Мурси беше представител на умерените ислямисти. С него можеше не само да се преговаря, но на него можеше да се разчита да послужи като вълнолом, в който да се разбие вълната на мюсюлманския радикализъм. Вместо това Мурси бе свален, бяха избити стотици от неговите последователи – все действия, които наляха вода в мелницата на омразата и радикализма.
- Трябва ли да бъде ограничена свободата на словото и да спрат да се изобразяват карикатури на религиозна тематика?
- В никакъв случай! Ограничаването на гражданските свободи на Запад би станало път към нов тоталитаризъм. Ако Западът се откаже от демократичните си ценности, това ще е най-голямата победа на терористите. Разбира се, медиите трябва да бъдат отговорни към съдържанието, което публикуват. Доколкото знам, редакторите на „Шарли Ебдо“ са били напълно наясно с възможните последици от действията си.
- В неделя (11 ноември) Дейвид Камерън заяви, че "екстремистката заплаха ще грози света още дълги години". Вие съгласен ли сте с това?
- За съжаление съм песимист. През последните петнадесетина години Западът създаде на Изток толкова много проблеми, че те няма да могат да бъдат решени в скорошна перспектива. Държави като Ирак, Сирия и Либия съществуват само формално. Кои сили ще надделеят в тях е трудно да се каже. Трябва да имаме предвид, че идеята за възраждане на "Ислямска държава" е привлекателна за мнозина мюсюлмани. Тя е могъщо средство за мобилизация и водене на война срещу установените режими в Близкия Изток, но, уви, и извън него. Единственият начин за справяне с проблема е изграждане и подкрепа на умерени ислямистки елити от типа на мюсюлманските братя в Египет. Знам, че това едва ли ще се хареса на антиклерикалния Запад, но в отношенията си с Изтока трябва да имаме предвид, че религията е неотделима част от мюсюлманската идентичност. Секуларизацията на Изток е невъзможна.
