Арабистът доц. д-р Павел Павлович пред ПИК: Не е задължително атентаторите от Париж да са свързани с "ал-Каида" и "Ислямска държава"

През последните 15 години Западът създаде на Изток толкова проблеми, че те няма да могат да бъдат решени скоро

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Последните събития във Франция разтърсиха целия свят. Широкият отзвук на терористичните актове, при които 17 души загубиха живота си, обедини всички страни от Западна Европа. Дали обаче строгото осъждане и безкомпромисното търсене на реванш ще помогнат за справяне с проблема, не е ясно. Потърсихме доц. д-р Павел Павлович, ръководител на Катедрата по арабистика и семитология, СУ „Св. Климент Охридски“ за повече яснота.

Интервю на Вероника Мартинова

- Доц. Павлович, терористичните актове във Франция разтърсиха целия свят. В медийното пространство излезе информация, че екстремистите са свързани с "ал-Каида" и "Ислямска държава". Къде откривате корените на тези атентати?

- Не е задължително извършителите на атентатите в Париж да се свързани с "ал-Каида" или с възродената в началото на юли 2014 г. "Ислямска държава в Сирия и Ирак". За мюсюлманите свещената война (джихад) представлява „фард кифайа“, което ще рече индивидуално задължение, чрез което участниците в джихада (муджахиди) представляват цялата мюсюлманска общност (умма). Макар че според класическата мюсюлманска правна теория джихадът трябва да се обяви от съответния духовно-политически авторитет, да речем, халифа, нищо не пречи отделен мюсюлманин или група от мюсюлмани да предприемат джихад по свое решение, а не по разпоредба на външна спрямо тях организация. Възможността за самостоятелност във взимането на решение се дължи на онова, което специалистите наричат „фрагментация на религиозния авторитет“. В исляма не съществува институция, подобна на християнската църква, която да определя допустимите рамки на догмата и индивидуалните действия на вярващия. 

- Мотивацията за атентатите в Париж е религиозен фанатизъм или ние опростяваме проблема?

- Мотивацията за атентатите в Париж е свързана с интерпретацията на базовите юридически текстове в исляма – Корана и преданията за думите и делата на арабския пророк, известни като сунна. И двата източника съдържат достатъчно текстове, които оправдават воденето на война срещу представителите на други религиозни общности. Поради вече споменатата фрагментация на религиозния авторитет с тълкуването на тези текстове често се нагърбват хора, които нямат необходимата юридическа и богословска компетентност. Те смятат, че с действията си се борят с враговете на исляма по най-добрия възможен начин. 

- Френският седмичник "Шарли ебдо" се е надсмивал над много хора. Защо само мюсюлманите отвръщат така агресивно на това?

- Конкретната причина за атентатите са карикатурите, на които са били изобразени както арабският пророк, така и съвременни мюсюлмански политици, включително халифът Абу Бакр ал-Багдади. Ислямът забранява изображенията, защото вижда в тях път към идолопоклонството. А според Корана с езичниците може да се говори само с езика на насилието, докато не се „покаят, отслужат молитвата и дават милостинята“ (Коран, 9:5). В случая с атентатите в Париж най-вероятно имаме работа с непрофесионална и едностранчива интерпретация тъкмо на това изречение. Както виждате, не може да става дума за сравнение с изобразяването на западни духовни лица или политици. Никой на Запад не гледа на такива карикатури през призмата на религията. В исляма, обаче, религията осмисля всички аспекти на индивидуалното и общественото битие. Оттам идва и агресивната реакция срещу посегателството срещу верските устои. 

- Как обществото трябва да реагира на такива провокации, на такива актове на насилие от мюсюлманска страна?

- Бих разделил въпроса Ви на две части. В рамките на европейските общества подобни актове на насилие не могат да бъдат толерирани и трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона. В същото време репресиите не могат да решат проблема изцяло. В наши дни Европа е изправена пред криза на идентичността. Мултикултурализмът и политическата коректност изграждат ценностна система, в рамките на която всяка проява на идентичност се разглежда като отрицателно явление. Иначе казано, модерният европеец знае добре какво не трябва да бъде и какво не е. Той обаче има, боя се, само смътна представа какво би трябвало да бъде в смисъла на културно-историческо наследство, обвързано с ценностите на античната и християнската цивилизации. Трябва да си даваме сметка, че християнството е не само религиозна система, но и цивилизационен модел, и всички ние, дори когато се идентифицираме като атеисти, сме все пак част от този по-широк модел. Отричането на тези факти в угода на мултикултурализма и политическата коректност създава културно-исторически вакуум, който може лесно да бъде запълнен от друг по-жизнен модел. И това вече се случва – вижте само колко млади европейци непрекъснато попълват еничарския корпус на "Ислямска държава"…

Втората част от отговора ми е какво Западът не трябва да прави на Изток. Опитите за износ на модел, които западът, начело със САЩ, провежда с упорито неразбиране на местните особености от 2003 г. насам, са обречени. Нещо повече, тъкмо тези опити породиха зона на политическа нестабилност и държавна дезинтеграция, простираща се от Ирак до Либия. В тази зона покълват и разцъфват отровните бурени на омразата, насилието и радикализма. Фатална грешка на Запада бе, че преди година и половина подкрепи военния преврат срещу демократично избрания президент на Египет, Мухаммад Мурси. Мурси беше представител на умерените ислямисти. С него можеше не само да се преговаря, но на него можеше да се разчита да послужи като вълнолом, в който да се разбие вълната на мюсюлманския радикализъм. Вместо това Мурси бе свален, бяха избити стотици от неговите последователи – все действия, които наляха вода в мелницата на омразата и радикализма.

- Трябва ли да бъде ограничена свободата на словото и да спрат да се изобразяват карикатури на религиозна тематика?

- В никакъв случай! Ограничаването на гражданските свободи на Запад би станало път към нов тоталитаризъм. Ако Западът се откаже от демократичните си ценности, това ще е най-голямата победа на терористите. Разбира се, медиите трябва да бъдат отговорни към съдържанието, което публикуват. Доколкото знам, редакторите на „Шарли Ебдо“ са били напълно наясно с възможните последици от действията си.

- В неделя (11 ноември) Дейвид Камерън заяви, че "екстремистката заплаха ще грози света още дълги години". Вие съгласен ли сте с това?

- За съжаление съм песимист. През последните петнадесетина години Западът създаде на Изток толкова много проблеми, че те няма да могат да бъдат решени в скорошна перспектива. Държави като Ирак, Сирия и Либия съществуват само формално. Кои сили ще надделеят в тях е трудно да се каже. Трябва да имаме предвид, че идеята за възраждане на "Ислямска държава" е привлекателна за мнозина мюсюлмани. Тя е могъщо средство за мобилизация и водене на война срещу установените режими в Близкия Изток, но, уви, и извън него. Единственият начин за справяне с проблема е изграждане и подкрепа на умерени ислямистки елити от типа на мюсюлманските братя в Египет. Знам, че това едва ли ще се хареса на антиклерикалния Запад, но в отношенията си с Изтока трябва да имаме предвид, че религията е неотделима част от мюсюлманската идентичност. Секуларизацията на Изток е невъзможна.