ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Войната в Украйна завари България с най-окаяната армия в цялата ни история. Днес посрещаме Деня на храбростта 6 май едва с 32 хиляди бойци. На практика сме се докарали сами до положението от 1919 г., когато по силата на Ньойския мирен договор войската ни е орязана до 33 000 души.
Даже в далечната 1885 г. през казарма в Княжество България и Източна Румелия минават общо 86 000 души. В Сръбско-българската война пък армията ни заедно с доброволците и опълченците е малко над 100 000 щика.
За сравнение - в залеза на соца, през 1989 г., когато сме част от Варшавския договор, войската ни наброява 153 000 души. ВВС разполага с над 2000 самолета, като 220 са по-старите изтребители МиГ-21, докато останалите са модерните за онова време МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29, допълнени и с 44 хеликоптера Ми-24.
Танковете също надхвърлят две хиляди, над 1500 са по-старите Т-55, близо 300 са Т-72, около 200 са Т-62. За придвижването на мотострелковаците разчитаме на 2000 бойни бронетранспортьора, предимно верижни МТЛБ и по-малко БТР-и. Флотата ни разчита на 2 ескадрени миноносци, имаме фрегата и даже 4 подводници.
Голямата ни гордост обаче са балистичните ракети "Скъд" и СС-23, за които никой не си и помисля, че някога доброволно ще нарежем за скрап. По оценка на ЦРУ пък при мобилизация България може да вдигне под оръжие 2,11 милиона мъже. По това време всеки здрав и прав български младеж отива в казармата. От 1955 г. задължителната служба е намалена от 2,5 на две години в сухопътните войски, докато във флота и ВВС срокът е три години. По силата на ангажиментите ни към Варшавския договор, който обединява армиите на социалистическия лагер, България отделя 12% от националния си доход за превъоръжаване.
Годните танкове са стотина, а бойните машини - под 400. Небето ни се пази от чужди самолети, защото родните ВВС разполагат с общо 15 МиГ-29, 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. От тях обаче не летят даже и половината, което прави в общи линии само 4 двойки. За малко не подарихме на Украйна оцелелите четири зенитно-ракетни установки С-300 в състава на един дивизион с един комплекс. Те се считат за едно от най-добрите въоръжения в Българската армия, но както и повечето ни бойна техника са придобити още по съветско време.
В момента годни за военна служба са 1 364 000 мъже, но вече все по-малко от тях са карали казарма и са държали оръжие в ръка.
По ирония на съдбата крахът на родната армия започва с приемането ни в най-мощния военен съюз - НАТО, преди 18 години. Когато на 29 март 2004-та, България става член на Алианса, войската ни наброява близо 70 000 души, имаме 1600 танка, предимно Т-55, в по-малки количества - Т-62 и Т-72. Всички мъже след отбиване на редовната военна служба подлежат на свикване в запаса до 55-годишна възраст за войниците и младшите офицери и 60-годишна възраст за старшите офицери.
След присъединяването ни в пакта армията е сведена първоначално до 51 000, а след това продължава да се топи по силата на неспирни реформи.
През цялото време се тръби, че армията ще се модернизира и преструктурира, за да бъде в час с тенденциите на 21. век. Като крачка в тази насока е решението на 1 януари 2008 г. за отпадане на задължителната военна служба. Политиците уверяват, че нова война в Европа е малко вероятна, а България е член на най-силния военно-политически съюз. Изчислено е, че отпадането на военната повинност ще повлияе добре на бюджета. Като аргумент се изтъква и окаяното състояние на казармите ни през 90-те години. Липсват пари за адекватна бойна подготовка и муниции, дори униформите са кът. Наборниците служат в близки градове и почти всеки уикенд са по домовете си, за да пестят оскъдните средства за храноден в армията. Така набор 1988 е последният, който набива крак на плаца и разказва не само вицове, но и спомени от казармата.
Когато властта у нас слага кръст на задължителната служба, за пример са дадени повечето армии в НАТО, които са професионални. На практика обаче това важи само за големите държави САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Полша, Италия и Испания. Всички те имат население над 40 милиона граждани и лесно набират нужния брой професионални рейнджъри. В същото време страните с население под 10 милиона в Алианса не се отказват от задължителната казарма. Така е в Дания (5,8 млн. население), където разполагат с 49-хилядна армия, и в Норвегия (5,4 млн.), разчитаща на 23 000 души войска и 40 000 резервисти.
Прибалтийската република Литва с население от 2,7 млн. души влиза в НАТО заедно с България и едновременно с нас отменя казармата. Това обаче бързо се отчита като грешка и през май 2015 г. местният парламент връща наборната военна служба със срок от 9 месеца. Днес армията на Литва се състои от малко над 20 000 души, а годишният й военен бюджет е равен с този на България - 1,2 млрд. долара.
За трета поредна година Денят на храбростта и празника на Българската армия ще мине без военен парад. През 2020 и 2021 г. оправданието беше, че е пандемия. Сега мотивът е да се спестят излишни харчове. Затова 6 май ще бъде почетен с водосвет на бойните знамена, който в София ще бъде съпроводен и с 20 артилерийски салюта. В страната ще има демонстрации, като пловдивчани могат да видят авиошоуто в базата Граф Игнатиево, както и да разгледат специалната експозиция в музея в Крумово. На Античния театър пък ще изнесат съвместен концерт духовите оркестри на нашите и американските ВВС.
Дилемата дали да се върне задължителната казарма у нас стана особено актуална по времето, когато "Обединени патриоти" влязоха във властта като коалиционни партньори на ГЕРБ. До пращане на тийнейджърите в казарма под строй обаче така и не се стигна. Основно по финансови причини, а и заради обществените настроения.
Все пак с усилията най-вече на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който стана и военен министър, с промяна в закона беше въведен доброволен резерв на въоръжените сили, даващ възможност на българи до 40 години да служат от един до шест месеца. Първите 150 бойци бяха одобрени през януари т. г. и вече преминаха обучение във военните училища. От явилите се близо 300 кандидати 14% бяха висшисти, а сред мераклиите имаше охранители, ИТ специалисти, графични дизайнери, готвачи, даже танцьорка на модерен балет.
В същото време професионалната ни армия не може да запълни около 5 хиляди щата заради скромните възнаграждения. Заплатите за новобранците - без социалните придобивки, започват от 1000-1200 лв., колкото взимат продавачките в големите търговски вериги.
На мобилизация подлежат всички мъже на възраст от 16 до 60 г. и жени на възраст от 20 до 45 г. Запасняците са близо три милиона и се делят на три призива. Първият важи до една година след уволнение, 2-ри обхваща мъжете до 41 г., а третият - тези до 60 г.
Бюджетът от над 20 млрд. долара годишно позволява на южната ни съседка да разработва собствен стелт изтребител, да има военен сателит в орбита и бази в чужбина.
Към този момент Анкара има 340 бройки от съвременния немски танк Leopard 2 и 400 от по-стария Leopard 1, както и над 1500 бройки от американския танк от 60-те години на миналия век M60 Patton. Бронираните машини пък са над 10 000. Анкара има 250 бройки от F-16 и над 130 бойни дронове.
Гърция има задължителна военна служба от 1914 г., чиято продължителност е повишена през 2021 г. до 12 месеца. Южната ни съседка има една от най-силните армии в Европа, чиято численост в мирно време е 100 000 души, но при война бързо може да нарасне до почти милион. До 2002 г. хората, които не са минавали през казармата, са нямали възможност да пътуват извън страната.
Армията на Гърция разполага с 1355 танка, 4200 бронирани машини и близо 5000 артилерийски оръдия. Броят на бойните самолети е около 200. Мнозинството от техниката е модерна. Над 350 са бройките от съвременния немски танк Leopard 2, а 500 са от немския Leopard 1A4/5, който е еквивалентен на Т-72. Атина има 153 бройки от F-16 и наскоро поръча 30 броя от най-новия френски изтребител Rafale. През 2021 г. военният бюджет на Гърция е бил 5,5 млрд. долара, пише "Марица".
