Последвайте ни в Google News Showcase
Ясен на всички ни е фактът, че хората имат нужда от вода, за да оцелеят, и затова достъпът до този толкова ценен ресурс винаги е бил важен фактор в избирането на място за заселване в миналото. Издигането на сгради близо до реки, езера и извори давало на хората достъп до чиста вода за домакинствата и земеделието и им осигурявало източник на храна с прясна риба.
Докато човечеството заселвало различни континенти и населението нараствало, търговията между цивилизациите също ставала по-засилена. Крайбрежните селища позволявали на все по-големи плавателни съдове да пристигат, което увеличавало търговията и засилвало местната икономика.
Но крайбрежията невинаги са безопасно място за живеене. Там няма почти никаква защита срещу наводнения, а природните бедствия като земетресения и цунами, лошото време и променливото морско равнище могат да унищожат за един ден това, което хората са градили стотици години, пише Live Science.
Лъвският град е потънал през 1959 година. Тази долина в китайската провинция Джъдзян е умишлено наводнена при строежа на язовира на река Синан, който трябвало да произвежда електричество за региона. В резултат се образувало езерото Цяндао.
На 25-40 метра под повърхността му се намира древен град, замръзнал във времето. Смята се, че е на около 1400 години, макар че някои вярват, че определени сгради са дори по-стари. Някога той се намирал в подножието на планината Ву Шу (Пет лъва), която сега също е частично потопена.
Наричан „източната Атлантида“, градът е преоткрит при водолазна експедиция през 2011 г. Намерени са много добре запазени реликви като релефи на дракони, феникси и лъвове. Храмове, пагоди и други постройки са останали непокътнати заради чистотата на водата.
Саефтинге (Saeftinghe), Нидерландия е с година на потъване 1584. На мястото на днешното блато, известно като Потопената земя Саефтинге, някога се е разпростирало процъфтяващо село. През 13-и век хората пресушили блатото, за да могат да се заселят на плодородната земя. Издигнали и диги, за да се предпазят от наводнения.
По-голямата част от земята на Саефтинге била изгубена при наводнението на Вси Светии през 1570 г., но последният удар бил нанесен през войната от 1584 г. Холандските войници, борещи се за независимост от Испания, били принудени да унищожат последната дига докато защитават Антверпен, което позволило на водата да погълне града, според официалната история.
Местната легенда дава малко по-различна версия. Според нея, наводнението от 1570 г. било предизвикано от разгневена русалка, която била държана в плен от жителите на града. Днес селището е погребано под пластове пясък и глина.
Рунгхолт, Германия, е с дата на потъване: 16 януари 1362 г. Точното местоположение на Рунгхолт, който дълго време се е смятал само за легенда, остава неизвестно, въпреки че са намерени артефакти и доказателства за обработване на земя във Ваденско море. Те подсказват, че той е съществувал и е бил търговско пристанище.
Наводнението на Свети Марцел, известно също като Голямото давене на хора, се счита за основния виновник за изчезването на града. Бурни вълни, причинени от извънтропически циклон, придошли от Северно море и помели всичко по пътя си, причинявайки щети на Британските острови, в Нидерландия, Северна Германия и Дания, и взели хиляди жертви.
Атлит Ям, Израел, е с година на потъване: 6300 пр. Хр.
Това неолитно селище се намира на 8-12 м под повърхността на Средиземно море. То в било скрито в продължение на 8000 години, докато морският археолог Ехуд Галили не го открил докато търсел останки от корабокруширали съдове през 1984 г. Днес това се счита за едно от най-старите потопени селища, които някога са откривани.
Внимателните разкопки са разкрили правоъгълни къщи с огнища и останки от каменни кладенци. Едно от най-интересните открития е мегалитна структура, подобна на Стоунхендж, построена около извор. Тя е направена от 7 огромни камъка, тежащо по над 600 кг всеки. Намерени са и погребения и човешки останки.
Според едно проучване, най-вероятната причина за изоставянето на града е цунами.
Бая, Италия, е с година на потъване: 16-и век.
Бая някога е бил римски СПА град, известен със своя развратен живот. Заради подземното налягане земята се издигала и пропадала и голяма част от древната история на града останала под морското равнище.
Най-забележителни са останките от Пизонска вила и потъналият Нимфеум на император Клавдий с неговите статуи. В разцвета на града той бил посещаван от исторически личности като Юлий Цезар, императорите Адриан и Септимий Север и много други.
Павлопетри, Гърция, е с година на потъване: 1000 г. пр. Хр.
Останките на Павлопетри са открити през 1967 г. и анализите сочат, че откритите предмети са от преди около 5000 години. Градът съществувал около 2000 години преди да потъне, най-вероятно заради земетресение.
Разположението на града е запазено идеално на 4 метра под морското равнище. Улиците, сградите и гробниците са ерозирали, но все още се виждат. Разграничени са най-малко 15 сгради.
Тонис-Хераклейон, Египет, е с година на потъване: 6-и или 7-и век.
Разположен северозападно от Александрия на делтата на Нил, Хераклейон е бил популярно търговско пристанище преди трусовете да разклатят земята и да го завлекат под водата.
Районът е пълен с интересни артефакти, но най-забележителният от тях е гигантска статуя, тежаща 6 тона, на бог Хапи.
