Архитект: Пандемията няма да промени дългосрочните планове за развитие на София
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пандемията предизвиква промени в ежедневието ни, които не са толкова кардинални, за да наложат изцяло смяна на плановете ни. Много от нещата, които направихме във “Визия за София”, са свързани с по-качествената, по-здравословната среда на живот - повече паркове, повече зеленина, по-добър транспорт, за да не разчитаме толкова на колите си. Това каза пред БНТ директорът на общинското предприятие "Софияплан" арх. Любо Георгиев.
“Имаме проблеми, хората имат проблеми, но това все още не е дълтотрайно настанило се като процес, за да повлияе на дългосрочните планове - 5-10 години, за това какво да се случва в София”, продължи той.
Не толкова колите, колкото битовото отопление е основният виновник за мръсния въздух в столицата през зимата, категоричен беше арх. Георгиев.
“Печки използват както най-богати, така и най-бедните - тоест има ги и в най-луксозните квартали, и в най-бедните. В София тръгваме от лоша основа, защото се намираме в котловина и всичко, което изгорим тук, си остава при нас - няма много течение, няма много вятър, особено през мъглите през зимата. Тоест предизвикателството пред града е не само да изчистим на нива, които са средноевропейски, но да сме още по-чисти”, обясни той.
По думите му в тази посока е направено изследване за енергийното развитие, което “много добре се вписва в контекста на цялата европейска политика, на т.нар. зелена сделка”. Изследването за следващите 30 години, направено е по квартали и показва какви ще са източниците на енергия, които ще се използват.
“Това да вървим в посока, в която не замърсяваме, не оставяме отпечатък след себе си, не сме немърливци, които просто преминаваме, унищожаваме, консумираме и след това си тръгваме, защото ние оставаме тук да живеем”, поясни архитектът.
За него решение е да се разшири мрежата на топлофикация и на газоснабдяване в София. Друг важен фактор е изолацията - около 80% от жилищата в столицата са изолирани.
“Голяма част от всичко това, обаче, се случва на базата на частната инициатива. Много малко са обектите в София по националната програма, което означава, че има доста голямо поле за действие”, обобщи арх. Любо Георгиев.
