Асен Агов в тревога от преизбирането на Искров през 2009 г.: Може да предизвика нестабилност в бъдеще (стенограма от НС)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„На 26 август 2009 г. Иван Искров, след като беше подал театрално оставка като управител на БНБ, беше отново избран на поста с гласовете на БСП, ГЕРБ и ДПС. Мотивите бяха да се запазела финансовата стабилност в страната. Никак не обичам да се самоизтъквам, но последните събития ми припомниха речта, която произнесох тогава в НС срещу този избор. Бях единственият, който го стори. Позволявам си да ви представя тук стенограмата от онова заседание.” Това написа във Фейсбук бившият депутат от Синята коалиция Асен Агов.
Ето какво е заявил Агов на 26 август 2009 г.:
ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 26 август 2009 г.
Открито в 9,05 ч.
Председателствал: председателят Цецка Цачева
Секретари: Митхат Метин и Петър Хлебаров
…………
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Моля народните представители за становища и мнения по внесения проект за решение.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Смятам този проект за решение за акт, който в дългосрочен, а струва ми се и в средносрочен план ще дестабилизира една от най-важните институции в страната – Централната банка. Този акт ще дестабилизира банката поради следните причини и аз ще се опитам да ви убедя, когато подавате своя глас, да вземете правилното решение.
Господин Иван Искров беше първото политическо назначение като управител на Централната банка. Той беше висш функционер на НДСВ, беше председател на Бюджетната комисия и получи назначението или избора – тогава с предопределен край – по силата на мнозинството, съществуващо тогава от неговата партия. Това беше първият случай в демократичното развитие на България от 1990 г. насам, когато беше извършено политическо назначение, други политически назначения като управител на Централната банка не бяха извършени. И днес отново намирисва на политика.
Аз няма да се съглася с мотивите на вносителите, които казват, че господин Искров е показал висок морал, като си е подал оставката. Господин Искров трябваше да покаже висок морал тогава, когато беше избиран в предишното Народно събрание и трябваше да откаже този избор, защото той беше в нарушение на закона. От тази гледна точка аз мисля, че мотивите, изложени тук от тази трибуна преди малко, не отговарят на истината. Смятам, че такава политическа игра внася дестабилизация в Централната банка. Такава политическа игра говори за това, че след време отново политически аргументи ще надделеят тогава, когато трябва да се решават важни въпроси в България за нейната монетарна политика, за преминаването на България към еврото. Следователно трябва много сериозно да се замислим днес дали такова политическо назначение след една оставка, която беше сякаш някакво извинение за нарушението на закона преди, може да бъде положително за развитието и за перспективите на централната ни банка.
Ще кажа още нещо, което е много важно. Господин Иван Искров беше силен поддръжник на една от най-тъмните сделки в края на ХХ век – сделката за българския външен дълг. Той беше един от най-силните, най-гласовитите адвокати на тази сделка. Тази сделка навлече много сериозни загуби за българския данъкоплатец. За онези, които не си спомнят, ще припомня: българският външен дълг беше трансформиран от деноминация в долари в деноминация в евро тогава, когато всички тенденции в света – финансови, политически, стратегически, показваха, че Съединените щати вървят към силен дефицит в своя платежен баланс, когато Съединените щати предприемат мощна акция, която изисква ежедневни плащания (а това беше нахлуването в Ирак) и която можеше да се финансира единствено с девалвация на американския долар.
Много е интересно, че сега, когато се откриха решенията на Министерския съвет, в тях не виждаме сериозна стратегическа, политическа експертиза за това как е било взето решението на Министерския съвет за обръщането на дълга от долари в евро. Това обръщане на дълга обогати държателите на български дългови облигации, но обеднú българските данъкоплатци поне с 600 млн. евро. Много е любопитно, че тази сделка беше потулвана през целия предишен мандат, макар министър на финансите да беше един от най-силните й критици тогава, когато тя беше сключвана. Експертизата за това, че Америка е струпала 100 хил. войници в Персийския залив, за да нахлуе в Ирак, беше достатъчен повод тази сделка да не бъде осъществена, защото беше ясно, че войната в Ирак ще се финансира с огромен дефицит. Ето това беше потулено.
Господин Иван Искров беше много горещ защитник на тази сделка, аз си спомням много добре дебатите в този парламент, спомням си, че и хора, които по-късно подкрепиха незаконното решение за избирането на господин Искров, тогава бяха против тази сделка за външния дълг. Ако си спомняме добре.
Но понеже не искам да се връщам към историята, казвам, че днес, ако се разследва сделката за този дълг от Комисията по корупцията или от други органи, няма как това да стане без Централната банка и без нейното съдействие. И аз ви питам, уважаеми колеги, питам ви със загриженост, не с упрек, ще съдейства ли господин Искров да се разкрие цялата истина около сделката с външния дълг: кой стои зад нея, кои са били посредниците, как е бил извършена тази сделка?
Ето това са въпросите, които тревожно глождят съзнанието ми, когато днес трябва да бъде направен този избор. Този избор може да доведе до сериозна дестабилизация - ако Централната банка, най-сериозната и най-важната институция в страната, която не трябва да бъде повлиявана от политическите ветрове на времето, бъде със сянка за участие в корупционна схема, тогава кризата ще бъде много по-дълбока. Затова ви моля с цялата загриженост и цялата тревога, помислете дали днес правим удачния избор, дали този избор с инак благородния му мотив да се запази финансовата стабилност на страната сега няма да доведе до финансова нестабилност в бъдеще. Благодаря ви.
