ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
- Г-н Василев, в качеството си на служебен министър какво успяхте да направите, от какво сте най-доволен?
- Най-доволен съм от модела за ценообразуването на електроенергия, който заедно с ДКЕВР разработихме, показва ясно какви количества от какви централи се изкупуват, на какви цени, къде отиват сметките за ток, махнахме надбавките, които замитаха нещата под масата. Тоест в момента можем много ясно да анализараме и да взимаме мотивирани решения в енергетиката. И това е в голяма степен заради Обществения съвет, на който всички - от гражданите до миньорите, седнаха на масата, за да водят конструктивен диалог.
- Там понякога се минаваше на по-висок тон. Дали сте намерили общ език с всички?
- Аз мисля, че да, но по-важното е, че те помежду си намериха общ език. В Обществения съвет започна да се борави с факти, но и преговорите преминаваха прозрачно, а не в задкулисни договорки.
- А от какво не сте доволен? Има ли неща, които не успяхте да свършите?
- Според мен беше грешка, че малко по-дълго време отне да тръгнем с предоговарянето както на възобновяемите енергийни източници със задължително изкупуване, така и с двете американски централи („АЕS Марица Изток 1“ и Contour Global Марица Изток 3“ - бел. авт.). Просто отне време всички да разберат, че всеки трябва да отстъпи.
- Какво най-много Ви притесни в представените наскоро доклади за българската енергетика на Европейската комисия (ЕК) и Световната банка (СБ)?
- Те казват няколко неща. Първото е, че енергетиката ни, както е структурирана в момента, е абсолютно неустойчива. Другото е, че управлението на ресора като цяло не е било достатъчно далновидно – допуснали сме сключването на дългосрочни договори, които отварят голяма финансова дупка.
- Вие признахте, че цената на парното от „Топлофикация София“ може да скочи с до 10%, ако дружеството не намери резерви за покриване на дефицит от 100 млн. лв. вследствие на спирането на изкупуването на тока от скъпите й когенерационни мощности.
- Според мен това е както икономическо, така и политическо решение. Но при всички случаи, трябва да спре порочната практика за кроссубсидирането на цената на парното за сметка на цената на тока.
- Има ли възможност „Топлофикация София“ хем да не увеличава цените, хем да може да плаща навреме на „Булгаргаз“?
- Според мен има много възможности – трябва да се види какви резерви има вътре в дружеството и каква цена плаща то на „Булгаргаз“ - съответно - дали може тя да се предоговори.
Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще каже, че цената и без това е намалена чрез преговорите с „Газпром“...
Въпросът е дали цялото намаление, което направи „Газпром“, е стигнало до крайния потребител в България, в това число и до най-големия потребител в страната, какъвто е „Топлофикация София“. Разбира се, има възможности за допълнителна капитализация, за отпускане на помощи, за директна субсидия. Но всичко това трябва да се прави прозрачно, за да се знае, че тази субсидия отива директно за парното на София.
Смятате ли, че БЕХ трябва да бъде разпуснат и всички държавни компании в сектора да се конкурират помежду си?
Според мен с БЕХ трябва да се подхожда много внимателно, защото там е съсредоточен голям финансов ресурс (около 10 млрд. лв. активи – бел. авт.). И докато не се оздравят части от системата, БЕХ е необходим, за да помага на малките дружества да поемат глътка въздух. Но в средносрочен период от 1-2-3 години БЕХ според мен трябва да бъде разформирован.
Сред реформите в сектора, които България трябва да направи, е и енергийната борса. Ще видим ли такава в близко бъдеще?
Според мен българската борса трябва да бъде вързана с международните, каквито са румънската и унгарската. В момента изграждането на борсовата платформа е завършено, но трябва да се доразработят правилата за търговия, които ЕСО прави заедно с ДКЕВР. До края на лятото борсата би могла да заработи, а свързването й с международните борси ще трае 1 година. Т.е. очаква се истински либерализираният пазар да тръгне на 1 юли догодина.
Може да има проблем с производителите на ток от неефективните централи като ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“ (и двете - собственост на олигарха Христо Ковачки – бел. авт.), които предложихте да бъдат извадени от електроенергийния микс. Не мислите ли, че лобитата им могат да осуетят тези промени?
По време на 78-те дни, в които аз бях министър, лобитата не успяха да осуетят нито осветляването на договорите, нито осветляването на цените, нито докладите на ЕК и СБ. Нито пък показването на новия ценови модел, който настъпва много интереси. Нито пък това, че ВЕИ-производителите ми искаха оставка в един момент, не попречи да управляваме системата.
Колко е похарчено за проекти като „Белене“, „Цанков камък“ и др.?
- Между „Белене“ и „Цанков камък“ са похарчени 2 милиарда лева за нови мощности.
Нужни ли са те според Вас?
Към сегашния момент със сигурност не са нужни. Към момента, когато са започнати, може и да са били - зависи от това с какви данни е боравило съответното правителство. Прогнозата е, че до 2030 г. България няма да има нужда от нови мощности и потреблението ще остане долу-горе на същите нива. Което е правилно при условие за една масирана програма за енергийна ефективност от една страна и от друга страна – с падане на цената на газа, което се очаква с реализирането на проекта за газопровод „Набуко“ през 2018–2020 година, най-вероятно ще започне една масирана газификация както в индустрията, така и в градовете.
Турция и другите ни съседи няма ли да имат нужда от тези мощности?
Турция наистина има нужда от ток, което и обяснява и масираната й програма за нови мощности, част от които са атомни електроцентрали, друга част е евтиният газ от „Набуко“. Тоест там влака малко сме го изпуснали според мен. A и за да продаваме на Турция, строейки нови мощности или преструктурирайки старите, ние в България трябва да знаем, че можем да предложим ниска цена.
Американските централи дали ще бъдат полезни в това отношение - те продават на доста по-високи цени от средните в България и региона?
Според мен има голяма вероятност „Контур Глобал“ (ТЕЦ „Марица изток 3 Contour Global”) да бъде включена към турската система поне отчасти, което би променило и електроенергийния микс, и цената на електроенергията в страната.
Какво казват експертите на ЕК в своя доклад за инвестиционното решение по „Южен поток“, което подписахме с „Газпром“, през декември 2012 г.?
ЕК зае според мен една абсолютно прагматчина позиция – ако има заинтересовани инвеститори да изградят проекта и те спазват европейските правила, то няма никакъв проблем проектът да бъде изграден и завършен. Това означава да се правят конкурси за изпълнители и подизпълнители, а не да се ползва дупка в Закона за обществените поръчки (ЗОП), който казва, че ако участието на българската държава е под 50%, то не е задължително да се правят търгове. Трябва да се проведе международен търг, на който да стане ясно кой е дал най-ниска цена за проекта.
Какво успяхте да направите в ресор "Икономика"?
- Там започнахме да обсъждаме как заедно да решаваме проблемите в бизнеса, а не как да държавата да става арбитър в различни спорове. Пример за това са двете изложения, които сме направили, в резултат на които фирмите от хранително-вкусовата промишленост успяха да влязат в големите вериги. Едното изложение бе в Пловдив, другото – във Велико Търново. Доста успешни са, вече имаме над 50-60 договора сключени, отвори се диалогът и вече виждаме повече български продукти по шандовете.
В туризма се надявахте да махнете зам.-министъра Иво Маринов, но това ваше решение беше спряно. В този сектор какво сте заварили?
Туризмът в България е изключително важен отрасъл, защото заема голям дял в икономиката. Но този отрасъл се управлява изключително инертно. Продуктът, който сме формулирали още през 70-те години на миналия век, е евтино море. Истината е, че с продажбата на този продукт се справяме много добре, включително и тази година броят на летовниците расте. Това обаче е продукт, от който няма как да се вдигнат приходите и да се направи голяма добавена стойност. За реклама на туризма аз заварих само едни 3 милиона лева, така че не знам откъде идват тези 20 милиона евро, за които се говори. Но въпросът не е само в парите, а в това да не ни е срам от самата реклама...
Каква трябва да бъде тя?
Още преди 2000 години римляните са ни открили като СПА дестинация, тук има най-много извори в Европа. За съжаление, част от туристическата ни инфраструктура, специално в СПА туризма, остана на нивата отпреди 2000 години... Това е една от легендите, върху която може да се гради рекламата ни – да се върже с културния и целогодишния СПА туризъм. Другото е това, че виното в Европа е тръгнало от Родопите.
Успяхте ли да видите сериозните конфликти в туризма, за които алармират непрекъснато екоорганизациите – когато едни хора от банковия сектор контролират и туризма, и спорта - и всичко това в ущърб на природата?
Не ми остана време да навляза в детайли. Но според мен трябва да се спазват законите на страната и ако има нарушения, те не трябва да се толерират. От друга страна има възможност точно зелените организации и туристическият бранш да седнат и да намерят начин как да си партнират. Защото истината е, че това, което искат туристите, е да идват и да виждат природа, а не бетон.
Само с бетонни градове с евтин туризъм и евтин алкохол трудно би могло да се пробие.
Съществуват мнения, че има конфликт на интереси между енергетиката (от една страна) и индустрията и туризма, които зависят от нея (от друга). В тази връзка, трябва ли да се разформирова МИЕТ?
Да, туризмът трябва да е отделна структура, дали било под отделен заместник министър, агенция, или нещо друго. Но структурата трябва да е достатъчно независима с достатъчно добри експерти, които да свършат сериозната работа.
