Асен Василев представи Проектобюджет 2023 - орязал разходите с 3,6 млрд. лв.: Безотговорно е да кажеш, че няма да гласуваш за него, преди да си го прочел
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Асен Василев представя официално параметрите на проектобюджет 2023 Снощи план сметката беше публикувана на сайта на ведомството.
Безотговорно е преди да си прочел един бюджет, да кажеш, че няма да гласуваш за него, коментира Василев по повод предварителните коментари на БСП, че няма да гласуват за бюджета.
На лидерската среща вчера бюджет не беше обсъждан, а се коментираха въпроси за работата на парламента, каза той.
"Осигурено е увеличението на пенсиите по Швейцарското правило – 12% от 1 юли т.г.", заяви още финансовият министър на брифинг.
Финансовото министерство е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев, така че бюджетният дефицит да е 3%. Разходите са орязани с 3 млрд и 600 милиона лева - предимно за издръжка и за капиталови разходи, по незапочнати проекти.
Предвидени са с 4 млрд и 700 милиона лева повече приходи. Заложеният ръст на икономиката през тази година е 1,8%, а очакваната инфлация - 8,7 на сто.
От министерството са изчислили, че максималният размер на държавния дълг към края на 2023 година не трябва да надвишава 40 млрд и 600 милиона лева.
Новият бюджет трябва да бъде приет до 31 юли, за да влезе в сила от 1 август. Срещу него официално се обявиха от БСП, които заявиха, че няма да го подкрепят в парламента, а ще предложат алтернативен.
Документът не предвижда вдигане на данъци и орязване на социални разходи. По отношение на приходите от европари обаче прави впечатление, че документът е разчетен с допускане на забавяне на траншове, които страната ни трябва да получи от ЕС по Националният план за възстановяване и устойчивост.
Забавяне на траншове по Плана за възстановяване и устойчивост
В проектобюджета се посочва, че по отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите.
Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1.416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият - да бъде отложен за 2024 г.
За получаването на втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
Според решението на парламента за отпадане на ангажимента на България ще намали вредните емисии на 11 въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. спрямо нивата през 2019 т.
Фокусът е именно върху получаването на второто плащане от 724 млн. евро или както е разписано в настоящия проектобюджет - 1.416 млрд. лв., за които страната ни трябваше до края на 2022 г. да е изпълнила общо 66 мерки, но всъщност приложени са само 31, а останалите зависят от одобрението на парламента.
Стана и ясно, че за близо два месеца работа напредъкът по приемането им е изключително слаб. От няколко дни насам премиерът Николай Денков обяснява как служебната власт е бездействала по корекциите на Плана за възстановяване и устойчивост.
Държавният дълг до 2025 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4.5 млрд. лв.
Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40.6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49.6 млрд. лв. и 59.5 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП от 22.5% към края на 2021 г. намалява до 21.8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г.
В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13.4 и 12.7 млрд. лв. (в сравнение с 5.6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25.1% в края на 2024 г. и 28.3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ.
Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.
Политика на доходите
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната средна заплата в съответната година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558.6 млн. лв., в т.ч. 465.0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г. (считано от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет.
Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.
Социална политика
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
111.1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания
31 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
50.1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.
30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 1 април 2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи
2.5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
31.2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
По бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34.8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
В областта за образованието са предвидени средства, както следва:
37.9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
80 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма "Региони в растеж“
45 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения
5 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата
20 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование
16 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.
Здравеопазване
В областта на здравеопазването продължават усилията за подобряване на профилактиката, превенцията на здравето, с цел гарантиране на качествени и ефективни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.
В областта на спорта и младежките дейности са предвидени 10 млн. лв. за реализиране на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.
В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.
Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1.88 % от БВП (с 0,03 % повече от референтния процент от 1,85 % от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразено референтните разходи по "Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.". Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
Макроикономически поглед
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1.8 на сто, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.3 на сто. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Засилването на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност. Под влияние на подобряващата се външна среда нарастването на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г. През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3.2 на сто.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, посочват от МФ.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период – 69 471.8 млн. лв. за 2023 г., 75 443.3 млн. лв. за 2024 г. и 77 798.9 млн. лв. за 2025 година. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37.7 на сто, за 2024 г. – 38.2 на сто и за 2025 г. – 37 на сто.
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 74 051.8 млн. лв. (40,1 на сто) през 2023 г., 82 783,9 млн. лв. (41,9 на сто) през 2024 г. и 85 955,9 млн. лв. (40,9 на сто) през 2025 година. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси (ЗПФ), като бележат спад от 37,1 на сто от БВП през 2023 г. до 35,9 на сто от БВП през 2025 година, пише в проектозакона.
В сряда проектът ще бъде официално представен пред журналисти от министър Асен Василев. Очаква се бюджета да бъде приет от МС до края на месеца, през юли - от парламента и да влезе в сила от 1 август.
