Асим Адемов с разбиващ коментар за срещата Петков - Байдън: Джо, му викам, аз съм Кирил, но ти може "просто Киро" да ми викаш
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко дни в Брюксел се проведе историческа среща между колосите в международната политика, премиерът ни Кирил Петков и Джо Байдън, президент на САЩ. Целокупният български народ може да се гордее с този грандиозен успех във външната ни политика. Това отбелязва евродепутатът Асим Адемов, подлагайки на безпощаден ироничен коментар срещата между Кирил Петков и Джо Байдън.
Ето какво заявява още той на страницата си във Фейсбук:
А ето и вероятната хронология на срещата:
"Вървя си аз по коридорчетата в Брюксел и кого да видя срещу себе си - Джо, да бе, Джо Байдън! И викам си ще му викна. И му викнах:
- Джо, му викам, аз съм Кирил, но ти може "просто Киро " да ми викаш, а някои в България ми викат и
г-н премиер. Аз съм този, му викам, който стана премиер и за да възстановя върховенството на закона, сгазих Конституцията ни. Но когато станах премиер, викам му, аз казах на моите - оттук насетне няма наши, няма ваши, на служби ще назначавам само мои хора, им викам. Приятели, семейни приятели, кумове, кумици и други, близки до сърцето ми хора.
По този начин, му викам, с нулевата толеранция към корупцията ще постигнем голяма куролация.
Викнах му, че си имам и добър вътрешен министър, малко е милиционер, но е близко до хората. Е, неговите полицаи не стоят до него, нещо стачкуват, но той е близко до всеки един човек от хората. Независимо този човек в България ли е, в Белград ли е, или в Дубай.
Изобщо всичко ми е мед и масло, само дето имам проблем с олиото. Но то е заради едни лоши младежи и девойки от една лоша партия, които ми вдигат цените, му викам. Но им викам да знаят, че Асенчо Василев им е вдигнал мерника.
Още му викам Джо, искам да благодаря на вашия човек там, дето е изнамерил Гугълето. Гугълето е голяма работа, оттам научавам много неща. Му викам му, че гугълето ми е направо като настолна...компютър.
Джо ме гледа и нищо не ми вика. Но ми кимна! Голям жест! От мен да знаете, от Харвард го знам - американски президент не кима на всеки!
С кимването искаше да ми каже - викай си Кириле, викай си, докато има кой да те слуша, викай си. После и да викаш, и да не викаш все тая.
Исках още за някои неща да му повикам- за мостовете над Дунав, за тунелите под Стара планина, за магистралите надлъж и нашир, за летищата, за спестените 8 милиарда, за милиардите заеми, но той ми обърна гръб и си тръгна.
Така неусетно ми изтекоха тези исторически 8 секунди от нашата дълга и дълбоко съдържателна среща с Джо Байдън, която промени из основи взаимоотношенията между България и САЩ и здраво ги заздрави.
Ся' отивам да щракна едно селфи с Урсула, защото след няколко дни пак ще дойде в България, за да подпишем пак Плана за възстановяване и устойчивост.
И си викнах накрая на себе си си викнах:
"Кириле, Кириле, голяма работа си Кириле"
