Астрономи наблюдават за пръв път звезда „вампир“, която поглъща материя от кафяво джудже
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Астрономи наблюдават за пръв път как звезда „вампир“ се храни с материя от своя спътник – кафяво джудже, пише Space. Това е бавен и мъчителен процес, който може да продължи милиарди години, въпреки че звездата поглъща материя, равняваща се на 5,2 трилиона бургера всяка секунда, отбелязва специализираното издание.
Кафявите джуджета заемат междинно положение между планетите и звездите, като масата им е между 13 и 80 пъти масата на Юпитер или от 0,013 до 0,08 пъти масата на Слънцето. Те носят незавидното прозвище „неуспели звезди“, тъй като, макар да се образуват от свиващ се облак от плътен газ, не успяват да натрупат достатъчно маса, за да задействат ядрения синтез на водород в хелий в ядрата си – ключовата за звездите реакция.
Новооткритото кафяво джудже, което служи за „храна“ на малка звезда, около която обикаля, се намира в системата ZTF J0440+2325, разположена на около 300 светлинни години от Земята. Това е първият случай, при който астрономи наблюдават звезда с малка маса да действа като звезден вампир, извличайки материя от друг обект с малка маса.
„Когато си представяме как звезди взаимодействат с планети или кафяви джуджета, обикновено виждаме картина, в която звездата накрая поглъща другия обект“, казва в изявление Кевин Бърдж от Масачузетския технологичен институт (MIT), член на екипа. „Това ще се случи и със Земята, когато Слънцето се превърне в червен гигант. Тук обаче открихме различен сценарий – вместо просто да погълне обекта, звездата може постепенно да го изяжда в продължение на милиарди години“, обяснява той.
Екипът възнамерява да търси подобни системи в Млечния път. „Това ни вдъхновява да предприемем множество нови търсения“, казва Аарон Хаусхолдър, който също е част от екипа. „Мисля, че ще научим много за различните начини, по които планетите и кафявите джуджета взаимодействат със звездите, около които обикалят“, отбелязва ученият, цитиран от БТА.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Astronomy.
