Астрономи са на път да разбулят мистерията около една от най-странните звезди в Млечния път
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Една от най-големите и най-странни звездни системи в галактиката ни озадачава астрономите от началото на 19 век, но сега учени са близо до разбулването на мистерията, пише New Scientist. Системата, наречена Ета Кил, се състои от двойка звезди, всяка от които е значително по-масивна от нашето Слънце. Звездите са заобиколени от огромни облаци от хаотичен газ, част от който формира мъглявина.
Данни от 19 век задълбочават мистерията, свидетелствайки за резки промени в блясъка на двойната звезда Ета Кил през 1838 и през 1843 година, когато звездата е била втората най-ярка на небето, преди да избледнее. Това странно поведение е дало повод звездното тяло да бъде наречено “самозвана свръхнова”, тъй като имитира внезапните изригвания на светлина от експлоадиращи, умиращи звезди, но всъщност не се саморазрушава.
Нито една от тези характеристики не съответства на моделите на звездна еволюция. “Различава се от всичко, което сме наблюдавали досега,” казва Симон Портегис Цварт от Лайденската обсерватория в Нидерландия. Той и колегата му Едвард ван дер Хойвел от Амстердамския университет смятат, че са намерили отговора - системата се състои от три, а не от две звезди.
Според техния модел гравитационното въздействие на най-външната звезда води до сливане на двете вътрешни звезди. Това не само кара атмосферата на съединяващите се звезди да се разширява, но и притегля външната звезда в много по-близка орбита. “Явлението през 1838 година е било причинено от сливането, а през 1843 година - от навлизането на външната звезда в разширените пластове на вътрешната звезда,” обяснява Портегис Цварт. Моделът показва, че при притискането си една към друга сливащите се звезди излъчват мощен звезден вятър, който формира мъглявината.
“Това е интересна идея, която разпалва въображението,” коментира Ян Бонел от Университета “Сейнт Андрюс” във Великобритания. Възможно е обаче пъзелът все още да не е изцяло подреден, тъй като обяснението се основава на малко вероятна поредица от събития. “Това, което описват е сложен процес, преминаващ през множество стъпки,” отбелязва той. “Заедно всички стъпки звучат правдиво, но ако отстраним която й да е от тях, процесът не би могъл да обясни обекта.”
