Атанас Зафиров към социалистите: Ние се опитахме да спрем кризата в държавата и да върнем нормалността
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не се страхувам да погледна в очите всеки наш член, симпатизант, лявомислещ човек и гражданин и да кажа – ние се опитахме да спрем кризата в държавата и да върнем нормалността. Това написа във Фейсбук към социалистите, лидерът на БСП Атанас Зафиров.
Ето какво написа той към левите симпатизанти и членове на БСП:
Днес е 16 януари – точно една година от деня, в който бе създадено редовно правителство, след невиждана за България демонстрация на загърбване на партийно его и предложение на нова, съвместна политическа формула, обединяваща необединимото около конкретни приоритети в името на държавата ни.
Сега много се говори за нуждата от нова Кръгла маса за съдбата на България. Ние се опитахме да направим нещо подобно като философия - управление на партийни врагове, около приоритети в името на България. Вероятно беше твърде рано, вероятно времето, хората, партиите още не бяха узрели, съвсем вероятно – десните показаха незрялост и страх още в началото.
Днес дилърите на политическа омраза и противопоставяне от целия спектър, основно в дясно, и конюнктурно в ляво, ще отрекат смисъла, логиката и целите на това правителство. Десните още при създаването му избягаха от отговорност. Левите, които днес са шумни в критиките си, тогава мълчаха, или с желание се включиха в новото управляващо мнозинство.
Затова тези думи не са към тях. Каквото и да кажа, то ще бъде критикувано и подложено на езика на омразата, стигащ до пълна профанизацзия. Тези думи са към мислещите и реалистите.
Именно с това правителство България влезе в Еврозоната. Точно това правителство се зае с решаване на водната криза, създадена не заради природни дефицити, а заради дефицит на управленско можене в продължение на десетилетия. Пак това правителство отпуши големи инфраструктурни проекти и „спаси“ общините от финансов колапс, успя да върне 5 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Но това са невидими механизми, скрити от очите на обществото, задвижващи нормалността в държавата.
БСП ОЛ в това правителство запази оборудването на АЕЦ „Белене“, което не отиде в Украйна. Показа, че във време на крайно външнополитическо залитане, може да говорим с Китай и да сме на едно място с Русия. Десните тогава ми поискаха оставката като вицепремиер. БСП ОЛ обаче упорито и тихо успя да наложи много по-балансирана позиция на държавата по отношение на Украйна. Ястребите не полетяха и не определяха позициите ни, именно заради социалистите. Няма да говоря за социалните мерки, за безплатните лекарства за пенсионери и деца, за индексацията на пенсиите.
Имаше ли грешки? Имаше, разбира се. И основната ни грешка бе, че БСП ОЛ в това правителство работи тихо и последователно, без излишно преекспониране на работата си по ресори. Да, не се усети, че БСП ОЛ бе тази, която балансираше и запази стабилността между институциите в т.нар. война в триъгълника на властта – между президента и партньорите в коалицията. Дипломацията и балансите са инструмент, който владеем. Но очевидно, те се изчерпваха в ситуации на открита война… Днес, с открито лице мога да заявя, че в нито една по важните теми – за идеята за България и за мястото на България, с президента нямаме разминавания. А това е по-важно от битово-устройствените теми.
Моралът на БСП е неоспорим. Името на моята партия не се появи на нито един плакат, не се чу в нито един миг по време на протестите на площадите. Опозиционно настроените партии, протестиращите граждани по целия спектър – от градската десница до патриотите, викайки срещу корупцията, не свързаха БСП с нея.
Не се опасявам да погледна в очите всеки наш член, симпатизант, ляво мислещ човек и гражданин и да кажа – ние се опитахме да спрем кризата в държавата и да върнем нормалността. Ние бяхме в правителството и реализирахме почти една трета от предизборната си програма. Но това правителство падна заради дефицити в отношенията и партийните проблеми на другите партньори в него.
Приемам като комплимент казаното от Борисов, че в това правителство ГЕРБ са „олевели“ заради БСП.
Повтарям думите на Борисов за всички вляво, носещи комплекса, че вечно са побеждавани от ГЕРБ – ГЕРБ са олевели заради БСП. Нещо като „Левски“ да признае, че е почервенял заради ЦСКА…
Шегата настрана. С огромна болка споделям, че сега най-шумните критици на грешките, са онези другари в ляво, които бяха част от тези грешки, част от партийния елит – депутати, председатели, членове на НС, които харесваха позицията си на мнозинство и управляващи. Вероятно, защото и кариерата им в партията започва именно като „елит“. Трябваше, щеше, можеше… Това чувам. Но това са най-безполезните думи. Защото, точно когато нещо се е случвало, реакция е нямало…
А това, толкова критикувано сега ръководство на БСП, имаше реакция. Точна и в момента реакция по време на Съвета за съвместно управление, когато пълното швейцарско правило за индексация на пенсиите за малко да отпадне. Точна и непоколебима реакция, когато в разговор с Борисов, спряхме продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“, въпреки вече взето решение. Точна и на момента реакция, когато трябваше да запълним разлома, оставен от Нинова между БСП и президента. Още по решително и прецизно действие, когато трябваше да спасим партията от фалит, отново завещан от Нинова. Как се постига това? С обратното на мек характер…
А за онази прословута врата в Народното събрание – влизам и излизам с характер от всички кабинети на партийни лидери като вицепремиер, когато трябва да отстоявам позиции за милиони българи – бюджет, данъци, пенсии…
Сега се прави опит това да се определи като срам за лявото, сега викаме „Браво“ на един-двама депутати от БСП ОЛ, които са показали различно мислене и гласуване, но едва след като ръководството е поставено под вътрешен огън. Така е лесно да се показва характер. Къде бяхте, когато бе трудно – на сигурните депутатски банки...
Благодаря на колегите от съвместното управление, че опитахме да работим обединено в името на България. Вероятно времето не ни стигна, вероятно партиите ни вътре не са готови за лидерския компромис, вероятно егото е в повече.
Идват избори, които се превърнаха в нормалност, а после – ново търсене на стабилно управление, което, уви, пък се превърна в нещо ненормално. Да видим кой ще има характер да мине и през това като най-сетне се прозре, че светът е друг, съюзите са други, че обществото е друго, че технологиите са други и всяко следващо управление ще се нуждае от нова визия, изработена в съвместност.
