Последвайте ни в Google News Showcase
Като журналист и издател на опозиционната медия ПИК се сблъсквам с почти ежедневни заплахи. И по мейла, и в социалните мрежи, и наяве. Не съм си мислел, че трябва да драматизирам и да занимавам цялата държава със себе си. Или международната общност. Нито да си правя реклама с подобна емоционална спекула.
Такива са рисковете на професията.
Не бях чувал досега формулировката „представител на чуждо правителство ме предупреди, че има опасност за живота ми“…
Говоря за цирка, който разиграва в момента френският гражданин Атанас Чобанов, който се представя за български независим журналист.
(Впрочем "чуждо правителство" за Чобанов е условно понятие - "чуждо" може и да е българското, тъй като той не е българин...)
Представител на чуждо правителство?! Какво на практика означава това? Чужд премиер, министър, посланик се занимава с Атанас Чобанов и му предава оперативни сведения? Какви са тези сведения, има ли изобщо такова нещо или е поредната поза? Ако съществуват данни за криминално посегателство, то е редно те да бъдат предоставени на българските власти, не на потърпевшия. Наистина не ми е познат подобен „канал“ за протичане на информация, но какво ли знам аз и кой съм, че да се съизмервам със звездата на световната разследваща журналистика Чобанов…
Евала на този пич! Мъцнал нещо, че някой си му казал, че е заплашен…Иди проверявай, ако си нямаш работа. Не предоставя конкретика, облича всичко в симулативна мъгла, но десет НПО-та на Сорос веднага надуват сигнал за тревога…Леле-мале, долу ръцете от смелия чиляк!
А прокуратурата веднага се сезира и започва разследване.
Каква организация само, какво влияние, какъв здрав гръб имат зад себе си подобни продажници! Които от години се изхранват с доноси срещу България и сами изграждат митологията за себе си, че все някой ги преследва.
Аз не чух никое НПО да се обади за полицейския произвол над най-стария български вестник „Труд“. Не чух реакция за безпрецедентните хакерски атаки над „Труд“, „Афера“ и ПИК. Не чух реакция за заканителната реплика на президента Румен Радев, че „ако трябва да подкараме някого, ще започнем от ПИК“.
А това са реални факти, не анонимни подмятания и брътвежи. Шефът на МВР праща униформени да нахлуят в редакцията на вестник; властта не си мърда пръста да разплете виртуален атентат срещу три медии; президентът на републиката размахва пръст на опозиционен сайт!
Това не притеснява поборниците за свободата на словото, но ги притесняват персоналните твърдения на Чобанов, че получил предупреждение от „чужда държава“ за нещо си, което изобщо не се е случило.
Странен двоен стандарт. Реалност срещу пожелателна реалност. Репресии срещу голословие.
Ясно е защо е така. Защото ПИК, "Афера" и "Труд" не са от кохортата на умнокрасивите, не лакействат на новата комуноидно-соросоидна власт, громят Костовия приватизатор Иво Прокопиев и не се навеждат на президента-диктатор.
А Чобанов си пие кафето с Бойко Рашков (образно казано - Рашков пие всичко освен кафе). Сайтът му "Бърд" е пресцентър на МВР. Кой би дръзнал да посегне на любимия журналист на полицията?
Според мен, ако има реална опасност за Чобанов, тя би дошла единствено откъм жена му, дъщеря на офицер от КГБ. Той си знае защо. Там обаче службите за сигурност и НПО-та не могат да му помогнат.
