ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Присъединява ли де и Турция към групата от осем страни, погълнати от насилие в Близкия изток и Северна Африка? Самоубийствените атентати на мирния митинг в Анкара, при които загинаха над 100 души в събота е лош знак, че същите фактори, които на практика унищожиха Ирак и Сирия като унитарни страни, засягат и Турция.
Атаката беше извършена по-малко от три седмици преди парламентарните избори в турция, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ще разберат дали ще запазят монопола си във властта, който държат от 2002 г.
Началните признаци не окуражават оптимизма. Срещу хората, отишли да поставят цветя на мястото на бомбения атентат, полицията използва сълзотворен газ. Никой все още не поел отговорност за двата самоубийствените атентата, но има всички признаци атаката да е дело на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС). Целта е очевидно да се увеличи поляризацията между кюрди и турци и между правителството и неговите опоненти. Последният такъв атентат, при който бяха убити 33 прокюрдски активисти през юли в Суруч, доведе до отмъщение от страна на работническата партия на Кюрдистан (ПКК), чийто бунт заема централно място в турската политика от 1984 г.
Правителството отговори с възобновяване на войната срещу ПКК – и на практика срещу кюрдското малцинство като цяло – което доведе до тежки въздушни удари и атаки от страна на партизаните. като цяло се допуска, че действията на Ердоган са насочени към дискредитиране, или дори към премахване на прокюрдската Народна демократична партия (НДП). Като спечели 13 на сто на изборите при последните общи избори в Турция през юни, НДП лиши ПРС от нейното мнозинство и предотврати Ердоган да създаде едно всемогъщ президентство.Тя съумя да стори това преди всичко поради очевидното предпочитание на Ердоган към ИДИС пред сирийските кюрди по време на обсадата на Кобани, която приключи през януари с кюрдски победа.
До успеха на ХДП почти изцяло се стигна, тъй като консервативните и религиозните кюрди я избраха пред ПКК. И няма вероятност нищо от това, което направиха Ердоган и ПСР след последните избори, да върне тези хора обратно на предстоящите избори на 1 ноември. Турското правителство продължава да търпи атаките срещу офиси на ХДП и срещу вестници, които изглеждат враждебно настроени към властта. Сега ПКК е обявила положение, което звучи като прекратяване на огъня, но партизанската война в югоизточна Турция изгради своя собствена инерция с нападенията и убийствата, създаващи вълни от гняв сред турци и кюрди. Може ли всичко това да бъде прекратено след изборите, когато Ердоган ще използва със или без успех националистическата карта?
Ако той не желае да намали конфронтацията между кюрди и турци, или разбере, че не може да го постигне, тогава перспективата за Турция ще бъде постоянни безредици и несигурност. Това може да се окаже много по-лошо от предишните случаи на кюрдски бунтове, тъй като се променя политическата география на региона. Днес има сирийска кюрдска полудържава със силна администрация и мощна армия, подкрепяна от американските ВВС в североизточна Сирия. Нещо повече, управлението на този район е на сирийското разклонение на ПКК, което сега контролира територия в Сирия, която се простира на по протежение на почти 300 км. по границата с Турция.
Има турски кюрди, които все още не са се обединили около ПКК, но военно и политически бунтовете са по-силни,, отколкото преди, благодарение на развитието на събитията в Сирия. Ердоган направи погрешни пресмятания на всеки етап от сирийската криза след 2011 г. и няма никакъв признак за преустановяване на тези погрешни действия. Ако той иска да използва последните взривове в Анкара, които почти със сигурност са дело на ИДИС, за собствените си политически цели, тогава той ще оставя в ръцете на ИДИС способността да оформят в бъдеще посоката на турската политика.
