АФП: Доналд Тръмп - мъжът, който се възползва от американския гняв! Става ли темпераментният бивш шоумен за президент?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато Доналд Тръмп и жена му Мелания слизаха с асансьора в Тръмп тауър през юни 2015 година и той обяви намерението си да се бори за поста в Белия дом, вероятно беше единственият човек там, който вярваше, че това може да стане. 17 месеца по-късно, 70-годишният магнат милиардер и бивша звезда от телевизионно реалити шоу, който никога не е бил на обществена длъжност, е избран за 45-ти президент на САЩ. Той стигна до победата над Хилари Клинтън на гребена на силния гняв сред част от електората: онези американци, които се чувстват изоставени и предадени от политическата класа, и притеснени от споразуменията за свободна търговия, което според тях заплашват работните им места или вече са ги откраднали.
На последната си предизборна проява в понеделник Тръмп обеща да спечели в стил Брекзит – алюзия за неочакваната победа на лагера на „напускащите” през юни на британския референдум, в полза излизането от ЕС. Тръмп удържа на думата си. И в противоречие с проучванията, според които Клинтън беше фаворит, американските гласоподаватели решиха да му дадат възможност, въпреки че две трети от тях смятат, че темпераментът му не е подходящ за президент. Малко очакваната победа хвърли света в дълбоки, непознати води. Първоначално американските медии се забавляваха с президентските мераци на наперения магнат по недвижими имоти и потока на съзнание в изказванията му, с това, че е бил звезда в телевизионно реалити и със странната му жълтеникава коса.
Преди няколко години Тръмп се беше заиграл с идеята за участие в надпреварата за Белия дом, но от това не излезе нищо. В речта, с която обяви намеренията си, Тръмп нарисува ужасяващо мрачна картина на Америка и каза, че тя се превръща в държава от Третия сват. Оплака се и от политиците, които „само говорели без да действат”. „Ще бъда най-великия президент, който отваря работни места, когото Бог някога е създавал”, обеща Тръмп.
Той се зарече да издигне стена по протежение на границата с Мексико, за да държи извън границите чужденци без документи и каза, че южният съсед на Америка изпраща през границата изнасилвачи и наркодилъри. Този коментар предизвика протестен вой и беше едва първият от множество, които навлякоха на Тръмп критики, че е фанатик и расист. През следващите седмици той продължи в същия дух в телевизионни ток шоута и интервюта като осигуряваше на аудиторията своеобразно „изкарващо въздуха” забавление.
Американците реагираха с объркване и възмущение. Но без съмнение Тръмп говореше това, което белите американци от работническата класа мислеха – че са изоставени от устремните промени на икономическата глобализация и не са зачитани от костюмарите. На първичните избори Тръмп се бореше с 16 републиканци, между които и бившия губернатор на Флорида Джеб Буш, син и брат на двама експрезиденти, които се ползваха с подкрепата на партията и основните донори. Тръмп се присмя на Буш, че не е енергичен, а на другите си съперници измисли прякори като „Малкия Марко” от Флорида за сенатора Марко Рубио.
Подигра се с лицето на бизнес дамата Карли Фиорина. Републиканската партия напразно се опитваше да озаптява Тръмп. Тръмп тържествено обеща да „върне величието на Америка” с разтърсващите си коментари срещу имигрантите и каза, че ще скъса споразуменията за свободна търговия, подписани от САЩ. Тръмп предложи опростенчески решения за сложни проблеми, обеща да унищожи „Ислямска държава” без да каже как ще го направи и се изказа мило за Владимир Путин, наричайки руския автократ силен лидер. Митингите на Тръмп събираха тълпи от главно бели хора, които скандираха лозунгите му и му прощаваха за гафовете и обидите.
Те харесваха политически некоректното му говорене, което отразяваше дълбоко вкорененото им чувство за безизходица и тревога от това къде се оказват при разместването на културните пластове в страната. Магнатът от Манхатън, който покани Бил и Хилари Клинтън на третата си сватба и игра голф с Бил, пое ролята на аутсайдер, който се бори срещу, както той го нарича, „корумпирания елит”, американската политическа система и икономика. С така широко разпростряла се подкрепа по време на първичните избори, Тръмп успя да спечели номинацията на републиканците.
Бившите президенти Джордж Буш старши и Джордж Буш не приеха да участват в събранието, на което Тръмп беше издигнат, така направи и Мит Ромни, който през 2012 гадина загуби от президента Барак Обама. Партийната йерархия виреше нос, но не можа да спре екипа на Тръмп, който той финансираше със свои пари. На трите президентски дебата срещу Клинтън – трудолюбива политическа фигура, която се яви много добре подготвена, изглеждаше, че Тръмп просто преминава през тях, тъй като не знаеше нищо съществено за политиката и не личеше това да го интересува.
При тези сблъсъци Тръмп каза толкова много неща, които не бяха верни, че педантите им загубиха бройката. Първият дебат беше гледан от рекордните 84 милиона души. Кампанията му беше белязана от безброй наранявания, които той сам си причини, когато влезе в схватка със съдия от мексикански произход и с родителите на войник мюсюлманин, загинал в Ирак.
Започна да нарича Клинтън „мошеничката Хилари”. На няколко пъти Тръмп сменя ръководителите на щаба си. Няколко пъти пресата обявяваше Тръмп за мъртъв, особено след разгласяването през октомври на видео, в което Тръмп се хвали, че славата му му позволява безнаказано да опипва жени. В понеделник той обеща „да затвори страницата” с Клинтънови и това, което нарича „техните лъжи и корупция”. Въпреки десетилетния си опит в обществения живот, Клинън не можа да противостои на Тръмп и на всичкия гняв, от който той успя да се възползва.
