Ашли Одрейн, авторката на световния бестселър "Мракът в сърцето ми", проговори за разтърсващия си роман в специално интервю за ПИК
Последвайте ни в Google News Showcase
„Мракът в сърцето ми“ е една от литературните сензации на годината. Дебютния роман на авторката Ашли Одрейн може да намерите на български език с логото на издателство „Милениум“. Шедьовърът е спиращо дъха четиво за най-дълбоките женски страхове, за тъмната страна на майчинството, за съмненията и фиксациите, на които никой не подозира, че е способен. Напрегнат психологически трилър, който поставя на изпитание всичко, което знаем за семейството, и повдига въпроса можем ли и доколко трябва да вярваме на инстинктите си.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Съвсем наскоро стана ясно, че книгата ще бъде филмирана от Дейвид Хейман, работил по касови ленти като поредицата „Хари Потър“, „Имало едно време в Холивуд“, „Гравитация“, „Семейна история“ и много други.
Вижте какво сподели специално за ПИК и „Ретро“ авторката Ашли Одрейн за творческия процес и майчинския си опит:
- Г-жо Одрейн, какво ви вдъхнови да напишете толкова провокативна книга за тъмната страна на майчинството? Това ли беше първоначалната ви идея, когато започнахте да работите по „Мракът в сърцето ми“, или решихте да я засегнете в процеса на писане?
- От самото начало знаех, че искам да пиша за майчинството. По време на първата си година като родител мислих много за социалните очаквания, които проектираме върху жените, на които им предстои да родят – внушаваме им, че трябва да се чувстват по определен начин, да ни казват това, което искаме да чуем. Истината е, разбира се, че много жени се сблъскват с доста по-различен опит от обикновения сценарий, който се развива при раждането на дете. И въпреки това не говорим за страховете си, никой не ни дава възможност да го направим. Отначало романът ми се концентрираше около подобни разсъждения, свързани с главната ми героиня Блайд, дъщеря й и съпруга й. Финалната структура и сюжетът ми хрумнаха по-късно, докато пишех, и щом тръгнах по този път, думите си дойдоха от само себе си.
- Изпитвахте ли затруднения, докато работихте върху романа си?
- Смятам, че имам голям късмет, тъй като в нито един момент, докато работих, не изпитах творчески блокаж. Отдавам го на факта, че не разполагах с много време да пиша. Когато започнах да създавам „Мракът в сърцето ми“, вече имах две деца и можех да седна пред лаптопа си само няколко пъти седмично. Чаках с такова нетърпение тези мигове, че вдъхновението направо си ме чакаше да отделя няколко мига за писане. Следователно мога да кажа, че в това отношение майчинството наистина ми помогна.
- Има ли автобиографични моменти в книгата ви? Изпитвали ли сте и вие трудности като героинята си Блайд?
- Блайд е до голяма степен измислена героиня, но със сигурност мога да кажа, че ѝ съчувствам за трудностите, които изпитва като майка, особено в началото. Мисля, че с много жени е така. Разбирам как умората може да е толкова умопомрачителна, че да започнеш да се държиш като друг човек; колко смазана може да се чувстваш в края на един привидно обикновен ден. Синът ми имаше здравословни проблеми като малък и ми беше наистина трудно да се справя с тях, така че наистина мога кажа, че съм била в обувките на героинята си, особено в случаите, когато реалността се окаже много по-мрачна от очакванията.
- Каква е според вас добрата майка? Задължително ли трябва да е любяща и всеотдайна? Как балансирате между грижите за децата си и личното си време?
- Не смятам, че има определени характеристики, които правят едни жени „добри“, а други „лоши“ майки. Мисля, че всички имаме своите хубави дни, в които се чувстваме горди от себе си заради родителските си способности, но има и моменти, когато не сме във форма, независимо колко много обичаме децата си и искаме най-доброто за тях. Безграничната любов и всеотдайност със сигурност са едни от нещата, с които обществото очаква всяка майка да дарява детето си. Много жени приемат това автоматично и им е лесно. Но за някои е доста по-трудно и мисля, че всички ние сме наложили някаква стигма върху този въпрос. Блайд, главната героиня в „Мракът в сърцето ми“, не престава да опитва да дари дъщеричката си с безкрайна любов и се надявам читателите да съзрат защо е така. И силно желая да проявят емпатия към нея.
- Кой е най-лошият съвет, който сте получавали, що се отнася до майчинството? И кой е най-добрият, който можете да дадете?
- Хмм! Не мога да се сетя за лош съвет, който съм получавала, но смятам за много неправилен начина, по който се изразяваме относно жените, на които им предстои да бъдат майки, поне тук, в Северна Америка. Аз също влизам в числото на хората, които казваме: „О, ще видиш как ще ти идва отвътре!“ или: „Децата са най-хубавото нещо, което може да ти се случи!“ Изричаме тези думи с най-добри намерения, но мисля, че това създава грешни представи у бъдещите майки и веднъж изправени пред трудност, тях ги е страх да споделят, защото смятат, че не оправдават очакванията на околните. Мисля, че ще направим услуга на всички бременни жени, ако бъдем по-откровени с тях и по-скоро им задаваме въпроси от типа на: „Как се чувстваш относно майчинството? Какво мислиш?“
- Наследствената травма и конфликтът „природа срещу възпитание“ заемат централно място в романа „Мракът в сърцето ми“. Как мислите – страховете и поведението ни унаследими ли са, или се формират по-късно, когато порастваме и ставаме членове на обществото? Можем ли да променим това?
- Мисля, че повечето хора ще се съгласят, че сме продукт и на двата аспекта: има черти на характера, с които се раждаме, има и такива, които се формират по-късно в зависимост от отношението, сред което израстваме, и житейския ни опит. Как може да променим това е едно от нещата, които исках да изследвам в романа си. Факт е, че травмите се унаследяват и може да са много тежки, ако не говорим за тях и не търсим помощ от околните. В „Мракът в сърцето ми“ Блайд е наясно, че травмата, която се предава в поколения от семейството ѝ, ще ѝ се отрази по някакъв начин и затова не спира да се лута между въпросите дали ще бъде като майка си и баба си, или ще развали порочния кръг? Дали тревожността, която изпитва, е резултат от миналото или от поведението на дъщеря ѝ? Това е тежък товар, който носи през цялата книга.
- Нека поговорим за другата главна героиня в книгата, Вайълет. Смятате ли, че ако Блайд беше по-отдадена на дъщеря си, момичето щеше да се развие като добра личност? Раждаме ли се лоши, или ставаме такива заради обстановката, в която растем?
- Не знам отговора на въпроса как и кога злото се заражда у човека и може би заради това исках да го изследвам в романа си. Не обичаме да допускаме, че у децата ни има нещо лошо или че са способни на крайни действия – струва ни се невъзможно, но не е. Когато чуя по новините, че някой възрастен е извършил ужасно престъпление, често се замислям за родителите му. Не за да ги съдя, а от чисто любопитство. Дали някога са си представяли, че отрочето им ще направи подобно злодеяние? И ако да, кога е станало? Какво се случило, че да ги доведе до този извод? Как е изглеждал моментът на осъзнаване? Всички си въобразяваме, че имаме контрол върху това как ще се реализират децата ни, но за съжаление невинаги е така. Това бяха някои от разсъжденията ми, докато пишех за Вайълет.
- Вълнувате ли се за предстоящата екранизация на романа? Кога може да очакваме повече новини за проекта?
- Да, искрено се вълнувам за предстоящия филм! Ще е прекрасно да видим „Мракът в сърцето ми“ и на екран като кратка поредица от телевизионни серии. Стискам палци това да се случи. Продукцията е в ръцете на Дейвид Хейман и се надявам да научим повече за нея съвсем скоро.
- А планирате ли друга книга? Имате ли нови и свежи идеи и кога да очакваме радостни новини от вас?
- В момента пиша втория си роман. Напреднах доста през изминалата година по време на локдауните. Ставах много рано сутринта, за да имам възможност да мисля и да творя. Беше хубаво да имам нещо, върху което да се концентрирам в онзи напрегнат период. Новата ми книга разказва за четири семейства, които живеят в съседство, но не осъзнават колко са свързани животите им всъщност, докато на улицата им не се случва инцидент. Романът изследва много от същите лайтмотиви, които засягам в „Мракът в сърцето ми“, но от различен ъгъл – майчинството, брака, приятелството между жени – теми, около които мисля, че ще гравитирам вечно.
