ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Марко Ройс вкара срещу Байерн (Мюнхен) в събота. Не се тревожете: те няма да го оставят да повтори догодина. Ройс е сред последните останали бижута в Борусия (Дортмунд), светкавично бързо крило или атакуващ халф, Футболист на 2012 година на Германия. Ако не бе контузил глезен в контрола срещу Армения през юни, почти сигурно щеше да има и златен медал от световно първенство.
Ройс бе играл в шест квалификации и имаше 5 гола плюс 3 асистенции. На 25 години той навлиза в зенита на кариерата си, което бе показано в гола му срещу баварците: спираща дъха контраатака, завършила с идеален удар с глава след центриране от Пиер-Емерик Обамеянг. В крайна обаче без значение.
През второто полувреме Байерн смаза Дортмунд, логично с оглед на това, че прекара последните две години в отнемане на най-добрите играчи на съперника.
Роберт Левандовски изравни, а Франк Рибери, заменил друг бивш футболист на гостите в лицето на Марио Гьотце, изкара късна дузпа за победното попадение на Ариен Робен.
И на ред сега е Ройс. Той има неустойка за прекратяване на договора, активна от идното лято, за само 19,6 млн. паунда. Баварците възнамеряват да я задействат и водят опашката от клубове, в която са Ливърпул и вероятно Манчестър Сити.
Ухажването от Мюнхен е всъщност толкова публично, че Дортмунд се принуди да излезе с официално изявление в предупреждение противниците им да престанат. “Знаем, че Ройс има голямо качество – каза през август изпълнителният директор на баварците Карл-Хайнц Румениге, – и че има клауза с неустойка.
Ако германски национал е в подобно положение и договорът му изтича, Байерн е длъжен да се замисли за него. За нас един млад германски национал с подобно качество е интересен, но не искам да предизвиквам бунтове в Дортмунд.” Разбира се, че не – пази Боже!
След като отне Левандовски и Гьотце от големия си съперник в последните години и го видя да се свлича до 17-ото място от 18 тима в Бундеслигата като резултат, последното, което Байерн би искал да стори, е да съсипе изцяло Борусия.
Последното издание на Дер Класикер, както оптимистични анализатори започнаха да наричат тези сблъсъци, звучи като оспорвано след късна дузпа в 85-ата минута като единствен разделител между отборите.
Трябваше обаче човек да гледа мача: пропастта в класите не бе с много по-различна от тази между Челси и Куинс Парк Рейнджърс. Баварците имаха 25 удара към вратата срещу 10 на Дортмунд (Челси 18 – КПР 7), от които в рамката 14 срещу 4 (Челси 8 – КПР 1). Байерн имаше 9 корнера срещу 2 на съперника (Челси 13 – КПР 2) и 65% притежание на топката (също като Челси).
Така че мюнхенският тим игра срещу Дортмунд, все едно е срещу КПР. Един много умел, контраатакуващ КПР, но все пак КПР. Такава е пропастта между тези отбори към момента. До това ни докара Финансовият феърплей. Дер Класикер ли? Това си е чиста проба битка между различни величини, че и все по-зле ще става. На “Алианц Арена” очевидно не си падат и по иронията, защото в отговор на страховете от еднолична доминация в Бундеслигата, Румениге каза, че Премиър Лийг е щастлива, защото цели пет клуба могат да вдигнат титлата.
Сякаш е някаква приумица на съдбата това английският футбол да поддържа конкурентната си почтеност срещу всички залози. Единственият късмет за нашия футбол е, че хора като Румениге не получиха ключовете към властта. Ако зависеше от него, всичко щеше да е приключило: двустранна битка между Манчестър Юнайтед и Арсенал всяка година. Да, малко по-интересна от настоящата Бундеслига, ала немного.
Знаете ли причината английският футбол да няма Класикер или Класико? Неналичието на два постоянни отбора в съперничество за титлата почти всеки сезон. Ще има по някое странно изключение като чудесния сезон 2013/14 на Атлетико Мадрид, но в Испания и Германия сега е прието двата големи звяра да властват. В Примера поне Реал Мадрид и Барселона са равни. В Германия Байерн успешно неутрализира съперника и е непоклатим. Мачът в събота вечер го потвърди.
Веднъж щом изравни, беше ясно, че ще спечели. Нямаше голямо съревнование. Беше все едно да гледаш как елитен отбор се налага над по-малък: вълна след вълна от натиск, притискане в съперниковата половина. Разстоянието между халфовата линия на Дортмунд и единствения им нападател растеше с всяка изминала минута. Трети гол бе само въпрос на още време.
sportal.bg, Мартин Самюъл, “Дейли Мейл”
