Балерина от Националната опера на Украйна на фронта: Знаех, че нямам право да оставя страната си (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С избухването на войната балерината от Националната опера на Украйна Олеся Воротнюк напуска трупата, за да защити страната си от руските нашественици. Още в първите дни на инвазията тя застава с автомат в ръка на един от блокпостовете пред Киев.
В интервю за The Economist Олеся обяснява, че иска да продължи делото на любимия си съпруг и баща на детето си. Мъжът й се е сражавал в Източна Украйна и загива през 2019 г. След смъртта му Олеся решава, че в случай на война с Руската федерация няма да седи със скръстени ръце.
"Можех да стрелям. Това е моето хоби. Знаех, че ако има пълномащабна инвазия, няма да замина зад граница. Щях да се бия", казва тя пред британското издание.
Отначало, 30-годишната балерина дежури на контролно-пропускателните пунктове и помага за евакуацията на цивилни от обкръжения Киев. „Прекарвах хората през селските пътища. Най-често това бяха мои приятелки, жени с деца”, споделя тя.
След това Олеся е зачислена във военния резерв на страната, но далеч не сред първите имена в списъците, тъй като се предпочитат мъже с боен опит. Въпреки всичко в крайна сметка става част от въоръжените сили на Украйна.
Според нея има някои полезни навици от балета, които сега ѝ помагат във военната ѝ служба. "Балетът възпитава дисциплина. Калява силата на духа и развива търпимост към болката. Пуантите (балетните обувки) те смазват, боли да стоиш на пръсти, краката ти кървят. Но въпреки това се учиш да танцуваш", разказва тя.
Когато опасността пред украинската столица отмина и военните действия там бяха прекратени, Олеся се връща обратно към балета. Но във всеки един момент може да получи отново повиквателна в зависимост от развоя на събитията затова тренира всеки ден стрелба. В същото време балерината продължава да работи като доброволка и да помага на нуждаещите се. На фона на ракетните атаки над града тя знае добре, че Киев остава близо до фронта.
